Появиха се първите признаци на недоимък в крепостта.
Населението и многобройния турски гарнизон беше в остър недостиг на храна!
"Великодушието е признак на сила!" - този цитат от мисъл на Гай Юлий Цезар, беше жест от страна на българските обсадни части, които пропуснаха в Одрин по ж.п. линията някол ...

На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите
(гражданска тематика)
Автор – Величка Николова – Литатру
Сънувах родни бели нощи,
но с черен облак между тях ...

Днес ще си сложа
розови прашки,
за да личи любовта ти
по моята кожа.
А червените, ...

Още не е мастерирано,изкажете мнение дали липсва нещо.Благодаря!

Страх ме е. Страх ме е, че когато остарея ще съжалявам за начина, по който съм изживяла живота си. Че ще погледна назад и ще видя как отново и отново се самонаранявам. Задето не изядох достатъчно бисквитки, задето не отидох на онзи купон, задето не споделих чувствата си и не прекарах достатъчно врем ...

> Тази е Моята заповед:
> да любите един другиго.
> /Йоан 15:12 /
... Като влезем в един дом, ние виждаме много предмети в него и знаем,че те са дело на човешката ръка. А когато пък излезем сред природата можем да наблюдаваме безкрайно множество неща - слънцето, небето, планините, реките, моретата.
...

Т. Д. На празниците пак ще е до тебе
и ще целува майчини ръце...
Ще си припомни миналото време,
но не с тъга във своето сърце,
защото всеки своя път чертае... ...

Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...

Когато си нищо из свят цветен, широк,
когато самотно висиш на бесилото свое,
отдолу чакали скимтят, готови в див,
бесен и грачещ амок, да късат живот,
заслепени от жадна охота, ...

Двадесет грама и още...
съхранявам във тимус-коптор.
Но жлезата ми е неудобен -
за Двадесет грама - затвор!
Всеки път сама се смалява, ...

Когато на смирението се отдам
и тишината с любов ме обгръща,
се намира някой, от Его подпрян,
раните стари във Ад да превръща.
Отново кърви. През сито изтича ...

Кога ли ще успея да напиша
най добрият стих... не знам!
Но искам да разкажа как
обичам този откачен свят.
Дали ще бъда поетът който ...

Дуетен стих - Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Вдигни глава, сълзите се не крият,
че знак са за пречистена душа.
Те, мъката стаена ще отмият
и пак ще се усмихваш след това. ...

Когато Той не се бори за теб, Правилният ли е?
Ако те иска в живота си, може ли да те чака търпеливо?
Ако те обича истински, ще търси ли в тебе несъвършености?
Когато ти казва, че много говориш, не е ли това опит да те отдалечи от себе си?
Ако иска да те отдалечи от себе си, това любов ли е? ...

Защо все преструваш се ти
на вятър, на птица, на камък?
Защо все усмихваш се ти
от свода, припламващ с гръм кратък?
Духа ми не дръж изтерзан, ...

Страня от хората, не вярвам
в суетната им доброта:
живота меря с друга мяра,
с безцелна, друга красота.
Аз вярвам само в синевата, ...

Malibu
I never came to the beach or stood by the ocean
I never sat by the shore under the sun with my feet in the sand
But you brought me here and I'm happy that you did
'Cause now I'm as free as birds catching the wind ...

Алда Мерини - Простота
Простота е да се разголиш пред другите.
А ние сме в такова затруднение да бъдем истински с останалите.
Страхуваме се да бъдем криворазбрани, да се покажем слаби,
да се окажем в ръцете на този срещу нас. ...

В минутата, преди да дойде новата,
изпълнена с очакване година
Замислям се за миг – отварям скобата,
затуй, което досега измина.
И осъзнах, че болките и грешките, ...

Глава, подпряна на дланите,
очи стиснати,
уморени от сълзите.
Чувства подтиснати.
Въпроси милион ...

След като се върна в родното си село София се видя отново с любимата си приятелка,която и предложи да излязат прощално,защото на следващия ден заминава за цялото лято.
Софи разбира се приела (падаше си купонджиика)..След като се наконтиха изпиха по чаша вино вкъщи и излязоха.Същата вечер към тяхната ...

Майка. Гротеска дума.
Жена, която ме родила,
и в мига решила,
че да вгорчава живота ми
е щастието й необходимо. ...

Сбъдваш
Дните ми разцъфнали са
От мен не ще си тръгнеш
Сърцата ни прегърнати са
Сбъдваш в мене всяка трепка ...

"Аз съм българче, обичам.."
Тия стихове ги знам от както сричам.
Но годините минават - жалко - все по-рядко ги изричам.
И Българийо, недей ме съди, че дошло е време, май, да тичам.
Самолет и мен ще вземе, ...

По кожата пробягва хлад,
оставен от ръцете ти бленувани,
а после ме събужда аромат,
замайващ от неистово желание;
събуждам се, ...

Народен човек беше дядо ми, та обичаше и ракийка да си попийва. Всяка година почервенееше ли сливата, хубаво като натежи, зарязваш всичко и идвай да друсаме, та гледай после какви ферментации, какво чудо... Винаги помагах на стария, и сливата отръсквахме, и гроздето обирахме. Плодът се събира в голе ...

Разпуква зората с кристална въздишка,
оплита земята със ледена нишка,
пейзажът покрит е със бял пеньоар,
лениво наднича от сив будоар ...
Но да оставим на страна пейзажа, ...

/вдъхновено от „Млекарката“ на Йоханес Вермеер ван Делфт/
Преди много години, в малък северен град, живееше една жена, която се грижеше за три крави. Беше ги нарекла Хела, Грета и Сима. Всеки ден натоварваше една количка със съдове, пълни с мляко и тръгваше из града. Хората я познаваха и казваха, че ...

Моята муза и днес е унила,
плаче тъжна от тиха печал.
Зима е. На кълбо се е свила
душата ми и зъзне в цветен шал.
Пазят алеите целувки от лятото, ...

Омръзна ми да бъда безпогрешна
неписани закони да зачитам!
Моментът все да е неточен,
а в душата да бушуват чувства!
Как искам коси да разпилея ...

заради
към сатана
лакейства
се рушат навред
безброй ...

Завързах връзките на обувките си, закопчах всички копчета на палтото и плътно загърната във вълнения си шал, аз прекрачих прага и стъпих в снега.
Затворих вратата след себе си, без дори да забележа, че съм оставила ключа си от вътрешната й страна...
Тръгнах по неутъпканата пътека и докато се усетя, ...