Ах, морето!
Слънце. Жега. Задух. Мор.
Пясък. Бриз. Бикини. Зор.
Ром. Мастика. Скоч. Мезе.
Дюни. Мацки. Плаж. Море. ...

Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...

Отминаващата еуфория по завършилото евро-председателство натъжаваше премиера. Само като си припомняше колко чужди президенти и премиера дойдоха в България. С колко много от тях си направи приятелски снимки. Рафтовете в къщата му бяха пълни с тях. Всеки ден ги гледаше и въздишаше по тези отминали веч ...

1.О, Любов от мене не бягай,
неще ти нищо от лошото сторя,
години за тебе всичко давам,
с всичко за тебе се боря,
успех не срещам във битката строга, ...

Всеки ден е дар от небесата,
Господи спаси ни от бедата.
Грехове извършваме наред,
спаси ни ти от този свет.
Напомняй ни че с нас ще си, ...

/От цикъла „Сюрреализъм”/
Неосъзната, сгушена в безумие...
Недокосната и непрогледна...
В космическите цикли преродила
представите на първа и последна. ...

Все към някакви хоризонти вървим.
Очи отворили, пред нас е света.
Направили стъпка, от радост крещим,
напътствани от подадена ръка.
Очите, вперени напред и нагоре. ...

Небето мрачно
хапе ти сърцето
облаците мразят
синьото небе
слънцето се крие ...

Поредната бездушна нощ, поредната изпушена цигара.
Поисках просто мъничко любов, поисках просто своя гара...
Поредна глътка питие, поредна чаша вино старо.
Поисках само две ръце, поисках да те има само.
Поредната безпътна мощ, поредната стопена вяра. ...

Докосвай ме... с нежна
длан попивай моето
тяло- с устни докосвам
разцъфналата ти гръд!
Дишай... Затвори очи... ...

И ДНЕС
И днес, след толкова години,
аз чакам те да си до мен!
След толкова проблеми и доктрини...
На тебе пак съм посветен! ...

Разбивай се в мен!
Със сила зловеща.
Не те каня...
Това не е среща!
Да бях вълнолом, ...

Юли, месец на отпуски и щедър на слънчеви, горещи дни.
Иван работеше в двора на къщата, в която живееше. Беше топло, дори не полъхваше ветрец. Звънна се на вратата и Иван излезе. Зарадва се, когато видя своя приятел от детството, Мишо. Покани го да влезе и каза:
- Добре дошъл! Как си се наканил така ...

Светът среднощен, тази бледа сянка
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни, ...

Девет часа вечерта. Пак при строителните материали. Това е най-самотното и скучно място в целия магазин. Работех като касиер от около 4 месеца в Хоум Дипо. Тази вечер беше особеноно пусто. Към седем часа клиентите намаляха доста. Не се появяваше и никой от колегите ми. Беше тихо и някак призрачно. О ...

Ако ветрецът син не доразроши
перчема непокорен на морето,
то ще заспи – напук на всяка пошлост,
прегърнало безкрая на небето.
И, ако чайките не проговорят ...

И едно Обичам те ми стига,
щом притворил съм очи във мрака.
Топлината нежно ме облива,
сякаш слънце греe в юлско лято.
И едно Обичам те ми стига, ...

Топлата ти нежна ръка
пръсти прокарва през златистата ми коса.
Пусна я надолу към врата,
и наранения ми гръб,
стигна до чупливия ми кръст. ...

Не ми се спи, никак не ми се спи. А как ще спя вече? Заспя ли губя представа за времето. Времето, да, времето ни се изплъзва, като вода из отворена шепа, ала виждаш ли, ние продължаваме да я пълним с вода, в очакване тя да остане пълна, нашата ръка. И тя се превърна в шепа излята течност.
Всъщност, ...

Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен само чрез съобщения защото гласът му се давеше от мъка. Плачехме. Когато ми писа „Моли се за Тайни тази нощ, како”, аз искрено се молех Бог да стори чудо. Плачех и за брат ми и снаха ми – каква ли мъ ...

Доброто съществува
от стари времена.
Без оръжие воюва,
ранява всяко зло.
Ослабва, като живо тяло, ...

Лято, та лято!... Слънцето прежуря през дупката на озоновия слой и безпощадно осветява напрегнатото ежедневие на Н-ската болница. Младички сестри, по чисти и прозрачни бели престилки, вдигат кръвното на помнещите още туй-онуй хипертоници.
Вдигнато е кръвното и на доктор Попов, който крещи:
- Сестра ...

Предупреждение - не е за жени и диетици!
Едно зло никога не идва само. Следват го демокрацията, барабар с генерал-премиера. И другарчетата му от ОПГ-то. А с тях развиващата се криза, жълтата преса, гадателите, лечителите, попфолкът, екшънът, футболните фенове, мутрантите и свинският грип…
Напоследък ...

***
Анка беше толкова зашеметена, че на първо време не разбра какво стана. После, умът и, вклинил истината дълбоко, сякаш завря, та и подгони всичките стаени чувства в младото тяло, и всичката болка, потискана някое време, сега се изля като на талази. Вакльо заскимтя и навря рунтавата си глава в гър ...

Festivalbar 1989 (Edoardo Bennato)
----------------------------------------------------------------------
(Едоардо Бенато)/ [Джино Полити] - Да живее майка ми
Фестивалбар 1989 (Едоардо Бенато)
---------------------------------------------------------------------------- ...

За разнообразие, нещо по-различно - песен, в която се влюбих още в детството си. Изпълняваше я Нат Кинг Кол. Оказа се, че е по-стара от него - някъде от 1925 или 1927 година.

Посрещна ни с дъжд
Балкана край Враца
и ни обгърна във влажна мъгла.
Продължавам напред –
до крайбрежна пиаца ...

Не съжалявам за нищо което се случи.
Нито за болката от раните,
които ми нанесе.
нито за ударите с които ти отмъстих.
Бяхме две луди деца. ...

В умисъл
На В.
Да сториш добро е в безкрай измерения,
невинност оставаща с първи видения,
да пазиш родената в рая, вселенския, ...

не зависи от
никоя религия
кавалерството

- Бабо, бабо, какво е това? Може ли да срежа връвчицата? - малката Тодорка тичаше към баба си с предмет, увит в едно бяло парче плат, извезано със странни шевици и завързано с червен шнур.
- Кое, баба?- старата жена се изправи и заряза за миг окопаването на пипера. Подпря се на мотиката и се опита д ...

Не искаш да пътуваш надалече,
защото с теб е споменът за вкъщи...
Но трябва да приемеш, сине, вече -
той винаги назад ще те завръща...
Пътувай, опознай света наяве, ...

Търся те, любов моя,
във всяка среща,
във всеки поглед,
всяка бездна,
но къде си? ...