ОТ ВСИЧКО НЕДОВОЛНИ
Над Витоша стои небето,
като огромен похлупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак. ...

Подаръците на Бащата
Две деца- момченце и момиченце получиха подаръци от своя баща. Момченцето имаше много други подаръци и не обърна голямо внимание на своя. Сложи го настрани и много често забравяше за него. От време на време го вземаше, радваше му се за кратко и после пак забравяше за него. Така ...

Глава първа
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...

Тя изглежда на жена през която са минали много любови,
но наранена от тях не престава да търси все нови и нови.
Тя прекрасно знае цената си и на дребно не би се раздала,
празни обещания всякакви чула и измамници разни видяла.
Живее инертно, и с някой невидим все разговаря, ...

Къде си ти
Къде си ти, отново пак те няма,
беше до мен и радостта ми бе голяма!
Бяхме заедно, държахме се за ръце,
усмивка грееше на твоето лице! ...

Море като море,
а е различно.
Бях вяла като перушинка
в този ден.
Нагазих в глъбините ...

***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друг ...

Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса, ...

Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.
А ресните ѝ мокри са урок за умиране.
Тя е толкова страшна, когато мълчи,
че си реже крилата. От страх за политане.
Тя препива с роса след мисъл за теб, ...

Sanremo 1983/ Festivalbar 1998 [Antonella Ruggiero (Antonietta Ruggiero)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Матия Бадзар - Ваканциите в Рим
Санремо 1983/ Фестивалбар 1998 [Антонела Руджеро (Антониета Руджеро)]
-------------------------------- ...

Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора ...

Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...

Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...

Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.
В душата ми удавиха се много, ...

На булеварда на разбитите сърца,
където всичко тъжно е красиво,
където скитат маски без лица,
където всяко чувство е лъжливо.
Където всеки търси топлота, ...

Студено е.
Настръхнали са гълъбите в топки перушина.
Настръхнал е светът в кълбото си -
наострил голи клони срещу космоса.
Бодат звездите като кости ...

Със сепнат стон проникна
в дебрите на тишината
втривайки нежни пулсации
между V-образните стени на Ада.
Прокъсвайки тясната ...

Загубих се в прохладнита му сянка...
Прегърна ме с усмивка този град!
Събудил ме от безутешна дрямка -
и с красота засити моя глад.
Прогаря Слънцето с целувката си лятна ...

Ще дойде ден ще върна тук,
при пищния натруфен дом,
но срещу мен ще бъде друг,
самотен, грохнал, стар подслон.
Ще липсва старото лице, ...

Ще бъдеш ли винаги до мен,
и в мрачния, и в слънчевия ден?
Не искам бижута, коли, палати,
нито скъпо Мазерати!
Искам само едно - любовта ти! ...

Днес, никой не живее във Време Разделно или пък в робство! Напротив - колкото си по-прост, толкова повече съмишленици и поддръжници имаш!!!

Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха изпаднал ...

лодка в реката -
листо отнася
спомена за лятото