Очите ми се умориха, любов..
Умориха се да те търсят и теб да те няма,
да те гледат и да не те виждат.
Очите ми се умориха, любов...
Умориха се да плачат, а сълзи да няма, ...

Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието и ...

Посреднощ събуждам се в ридания,
и утрото посрещам през сълзи,
усещам се във плен на колебания,
и как сърцето търси повод да прости!
Може би защото някъде дълбоко ...

Далече си в капризната вселена - уж досегът дели ни, а сме чужди.
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...

Елоди Ди Патрици - Просто
--------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate & Andrea Amati
----------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате & Андреа Амати ...

Необятна е нашата Вселена...
Събрала е в шепите си толкова много любов!
И мислено пътувам из звездни галактики...
За да преоткрия отново своя приказен свят!
Звездно семенце, дошло от всемира... ...

Потоп ли мина,чума ли вилня
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ ...

Когато дъждът свойте струи излива в лицето ти
и вятърът пръсти студени прокарва по твоето тяло,
могъл бих само своята топла прегръдка да ти предложа –
чрез нея горещата моя любов ти да почувстваш.
Когато вечер плъзнат сенките, а след тях – и звездите ...

Прогонени от свойте чувства...
Прогонени от своята лъжа!?
Стоим сами във свойте къщи
И търсим в другите вина.
А всъщност самотници сме ние ...

Моето човешко име
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха ...

Има или химия или биология
Химични реакции, хормони
Може и атомна физика дори
Но нищо тяхното привличане не може да обясни
Може да са на километри двете тела ...

Навярно, страшно ти се иска
да спра със тъжните писма.
Но аз със тях не се натискам
да ти развалям сутринта.
Ти не ги чети, не се присмивай, ...

Всяка една вълна
разстила върху мекия пясъчен бряг
дантелите на онези сватбени рокли,
никога облечени,
но обричащи ...

Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.
Мечтаех живота да бъде награда ...

Аромат на вишни по врата усукан,
сладка усмивка - любима случка,
просветващи сини очи -
така сластни, но хладни звезди.
Устни като блян изваяни и малко стипчиви, ...

Дон Жуан
Той също беше Дон. Но не, Кихот.
И от жени мнозина, бе желан.
Изкарваше прехраната си, с пот.
Обслужваше ги. С псевдоним Жуан. ...

„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя ...

Малка равносметка
Не съм оставал сам, да се размисля,
да видя как до тука съм дошъл,
концепциите си да преосмисля,
да опресня не пресния акъл. ...

Green is the color
That makes nature grow,
Green is the feeling
That gets you to glow.
Green are the gems ...

Да си призная честно, дори не съм и дръзвал да допусна подобен въпрос в главата си. И не случайно. Майка ми, бе възпитаничка на големия музикален педагог Тамара Янкова. Тя обожаваше класическата музика и свиреше виртуозно на пиано. Притежаваше огромна фонотека, набавена предимно от чужбина. От ранно ...

Пак си спомних за воя на вълците в късните вечери.
От горите се спускаше - сякаш прелели води.
И преглъщащ омайния дъх на филийките печени
плахо гледах към дядо и исках над мене да бди.
А пък той ми се смееше, гаче ли свиреха гайдите ...

Няма хайка за вълци. Те разкъсват навред.
Ту ограда прескачат. Ту се мушват под плет.
Тази злобна порода някой трябва да спре,
че е хищникът бодър... До когато умре.
Кремъклийка не гръмва. Кой да сложи капан? ...

На своя си хаплив език луна
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...

С усмивка се будя,
и с отлежала ракия,
част от мен заспива
и чашата прелива.
Пияна съм, но докога ...

Розата с бодли
По "Малкия Принц на Екзюпери"
Елеонора Крушева
Изпрати залезите толкова сама,
изгревите носеха надежда, ...

Буря бушува в мен откакто се помня,
и емоциите си не мога да укротя.
Оставих сърцето ми само да решава,
и да намери своята съдба.
Преживявам всичките възходи и падения, ...

Поетичният ми силует е строен, а ти римуваш ме,
като пустинен пясък ме редиш.
Аз ще бъда твоята газела,
а ти бъди последният радиф
и двамата ще подредим ...

Съдбата да обичаш постоянно
и вечно да раздаваш доброта
... тя мене изтощила е тотално
така жестоко, че вече аз не разпознавам любовта.
С години си определях различни идеали на жена, ...

Шепот във мрака - глуха наслада,
но е жално - светлина не се подава.
Блян за щастие, потънал неизречен в тишината,
плача, че от всички си освен от мен видяна.
Но те виждам аз в една неизследвана вселена, ...

вместо
сатана -
сатанѝца -
сиреч -
паднала ...

Скитаща по улиците на срама - избледняващ силует търсещ някой да възвърне човешкия ти облик.
Розите вехнат, когато в душата ти бурята се развилнее.
Кой сълзите ти продава за собсвена облага, не това не може да съм аз - не умея да ранявам.
Кръвта от твоите рани превръща се в горещи белези по моето тя ...

Зачената от бурното кръвосмешение
между земята и небето,
родена съм при пълно звездно затъмнение.
Епичен колапс на умираща комета
белязал ме е да се скитам вечно ...

Позајмувам златни облеки од зајдисонцето
за да го оставам без звид
оној што ме нема
затоа што не ме заслужува.
Свадбарски тапани се слушаат ...

Усмирителна риза, сапун и въже
за злодей издирван от Хага.
Подлежи на отстрел бясното псе,
но бесилото по му приляга.
Затвор е разкош за такъв людоед - ...

Рогатият??? Той само да ми падне -
рогата му на възел ще завържа,
във черква ще го вмъкна баш по пладне,
та черното от него да остържат!
И като го поръсят със вода светена, ...