00,00 – 01,00 часа
И предавам становището на експертите. Върху дръжката на ножа са отпечатъците на дядо Трифон. Като по учебник разположени – в най-удобна позиция за удар. Други отпечатъци там няма, ножът е бил измит, преди да бъде извършено убийството с него…
Мълчим и се споглеждаме. Имаме предоста ...

– Какво?!
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.
– Не Вие, милейди! – побърза да каже и посочи към Елизабет. – Имах предвид нея.
– И как това е по-добре?! – викна Лизи и бутна Меридит. – Боговете са ми ...

Докоснѝ и не питай защо –
превземѝ на сърцето ми кея,
и не чакай от криво крило –
за възвѝшени чувства да пее.
Целунѝ и бъдѝ светлина – ...

Ех, дочаках те, моя мечтана, сънувана пролет!
Разорало е нови бразди по лицето ми времето.
Но в душата цветя на надежда са вече наболи –
много пъти да мога на тази земя да те срещам...
Да танцувам под клонки разцъфнали с южния вятър... ...

Когато ме повикаш, аз ще дойда,
където ме потърсиш, ще съм там.
И тръгвам безпощадно да догоня
със моя огън твоя крехък плам.
Какво са бурите – за мен са полъх ...

В твоите сини очи, любовта открих.
Повярвах ти ! Обикнах те!
Обичах те страстно! Вярвах безрезервно!
Имах мечти!
Ти излъга ме жестоко и ме промени! ...

НЕСБЪДВАНЕ
Любов ли е – за теб да мисля?
Да не минава ден дори
без мислите си да прелистя,
а в мен сърцето да кърви? ...

СОНЕТ НА МОЯ БЛЯН
О, сънища магични, сънища безброй,
ликът й свиден запазете – буден да сънувам.
Падне ли нощта в мъчителен покой,
с плаща ви загърнат, само него да целувам. ...

Есенна балада засмуква
летните зелени украси.
Окършени клони усуква
и сервира студени гримаси.
От листата жадно отпива ...

Любовта е най-прекрасното чувство на света. Кой ли не я е изпитвал, от колко ли поети не е възхвалявана, колко ли песни не са изпети за нея и сякаш все има недоизказани неща за любовта. Най-прекрасното чувство, но и най-отровната стрела, която може да се забие в нашите гърди. Тогава сякаш красотата ...

Из хороскоп на келтите:
Ясен – „Аз съм вятър, който се плъзга по дълбоки води“.
Глог – „Аз съм най-прекрасен сред цветята“.
Посадиха на речния бряг ясен,
покрит бе отдавна другият с глог. ...

Ти ме накара да вярвам във себе си,
Даже и белезите да обичам.
С тебе е всичко спокойно и лесно.
Като изключим това, че се криеш...
Ти ме накара отново да бъда ...

Заслепен от гнева си, обиждах те,
Разгневен те разплаквах през час.
Ти преглъщаше всичко с' сълзите си и мълчеше загубила нас.
И с вината товареше себе си
И ме търсеше с поглед смирен. ...

ако търсиш
свобода,
бягай
далеч
от ...

Казваш, ден без проблем –
нямало такова чудо,
това за теб било утопия,
мечта, фантазия, заблуда.
Невъзможно било нещо ...

Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...

Спомените леят се студено,
сред залеза любовен - тича
и стене в мен духът усамотено,
но сърцето - продължава да обича,
нищо, че от болка е ранено... ...

Сина бе поставила ножа пред себе си. Гледаше да бъде до него, за да може да го наблюдава. Ако той наистина беше жив, нещата можеха да загрубеят. Можеше още някой невинен да пострада. А как мразеше да копае гробове...
Нати влезе в Чар и поздрави приятелката си. Познаваха се от цяла вечност.
- Не тряб ...

Очакването е дете на чувството,
покълнало в земята на желанието
за честно и взаимно сбъдване
и жертва на разочарованието,
че няма обич, нито си разбран ...

Красива си така. Две думи прóсти
във въздуха се реят като птици,
прелитат над душевните ми пости...
Две думи – на живота верни жрици.
Обичам те! Красиви са словата, ...

КЛЕТВА
Мислѝ за мен! Мечтай за мен!
Дори, когато си със друга.
Бъди от мен опиянен –
нали не съм ти аз съпруга ... ...

Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира, ...

Но за негова изненада вратата се отвори почти веднага и Кондов видя на прага красиво русокосо девойче с коса до кръста и изрисувани с черен молив сини очи. То силно се изчерви.
- Аз...мислех, че е братовчедка ми!
- Добър ден, госпожице! Търся майка ви, може би ще я повикате?
Не беше очаквал, че дъще ...

Какво ме научи бедността, безработицата и старостта?
Не смятам, че ще изчерпя темата. Това са просто кратки, съвременни размисли. Те даже не важат за всички българи, но за изключенията тук няма да говоря.
Бедността – наложи максимална съобразителност в изразходването на финансите и всичко свързано с ...

Белеят ми косите на главата,
а по лицето вият се бразди.
И колко мои стъпки по тревата,
и колко много паднали звезди.
По колко стръмни пътища съм минал. ...

В ден като всички други се събудих
и през нощта стария ред неусетно аз пропъдих!
Нещо у мен се бързо разгоря
и неспособен бях да го възпра.
Опитах настрана да стоя, ...

Пепел от рози
Защо да мразя,
когато и омразата и любовта
са еднакво изгарящи чувства.
Затова вземи светлина от моите очи ...

Истински приятел е този, който
когато си самотен е до теб,
когато плачеш бърше сълзите ти,
когато страдаш държи ръката ти,
когато те боли го боли наравно с теб. ...

Jam music mix.

Jam music mix.

Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.
Спъва ме полá на вретенарка. ...

Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скътано дълбоко в душите на много хора. Някои са родени и израснали там, други са свързани с него благодарение на корените си, а трети са имали щас ...

Прибирам се. Голямата умора
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...

Ти ме пропъди от рая,
и аз паднах на земята.
Докато падах спомените
от живота ми бяха навсякъде.
Аз съм паднал ангел. ...

Харесвам се така разплакана
сълзи, едва побиращи тъгата,
с коси, разлиствани от вятъра,
солени устни пред заключена врата.
Харесвам се така с очи попарени, ...

Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли. Комбинацията не беше никак приятна, но след като беше живяла в килия, пълна с боклук и всякакви други неща, Елизабет не я преживяваше толкова тежко, колко ...