Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...

Спомените леят се студено,
сред залеза любовен - тича
и стене в мен духът усамотено,
но сърцето - продължава да обича,
нищо, че от болка е ранено... ...

Сина бе поставила ножа пред себе си. Гледаше да бъде до него, за да може да го наблюдава. Ако той наистина беше жив, нещата можеха да загрубеят. Можеше още някой невинен да пострада. А как мразеше да копае гробове...
Нати влезе в Чар и поздрави приятелката си. Познаваха се от цяла вечност.
- Не тряб ...

Очакването е дете на чувството,
покълнало в земята на желанието
за честно и взаимно сбъдване
и жертва на разочарованието,
че няма обич, нито си разбран ...

Красива си така. Две думи прóсти
във въздуха се реят като птици,
прелитат над душевните ми пости...
Две думи – на живота верни жрици.
Обичам те! Красиви са словата, ...

КЛЕТВА
Мислѝ за мен! Мечтай за мен!
Дори, когато си със друга.
Бъди от мен опиянен –
нали не съм ти аз съпруга ... ...

Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира, ...

Но за негова изненада вратата се отвори почти веднага и Кондов видя на прага красиво русокосо девойче с коса до кръста и изрисувани с черен молив сини очи. То силно се изчерви.
- Аз...мислех, че е братовчедка ми!
- Добър ден, госпожице! Търся майка ви, може би ще я повикате?
Не беше очаквал, че дъще ...

Какво ме научи бедността, безработицата и старостта?
Не смятам, че ще изчерпя темата. Това са просто кратки, съвременни размисли. Те даже не важат за всички българи, но за изключенията тук няма да говоря.
Бедността – наложи максимална съобразителност в изразходването на финансите и всичко свързано с ...

Белеят ми косите на главата,
а по лицето вият се бразди.
И колко мои стъпки по тревата,
и колко много паднали звезди.
По колко стръмни пътища съм минал. ...

В ден като всички други се събудих
и през нощта стария ред неусетно аз пропъдих!
Нещо у мен се бързо разгоря
и неспособен бях да го възпра.
Опитах настрана да стоя, ...

Пепел от рози
Защо да мразя,
когато и омразата и любовта
са еднакво изгарящи чувства.
Затова вземи светлина от моите очи ...

Истински приятел е този, който
когато си самотен е до теб,
когато плачеш бърше сълзите ти,
когато страдаш държи ръката ти,
когато те боли го боли наравно с теб. ...

Jam music mix.

Jam music mix.

Слънцето е още по пижама.
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.
Спъва ме полá на вретенарка. ...

Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скътано дълбоко в душите на много хора. Някои са родени и израснали там, други са свързани с него благодарение на корените си, а трети са имали щас ...

Прибирам се. Голямата умора
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...

Ти ме пропъди от рая,
и аз паднах на земята.
Докато падах спомените
от живота ми бяха навсякъде.
Аз съм паднал ангел. ...

Харесвам се така разплакана
сълзи, едва побиращи тъгата,
с коси, разлиствани от вятъра,
солени устни пред заключена врата.
Харесвам се така с очи попарени, ...

Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли. Комбинацията не беше никак приятна, но след като беше живяла в килия, пълна с боклук и всякакви други неща, Елизабет не я преживяваше толкова тежко, колко ...

22,00 – 23,00 часа
На площадката двама мъже са се вкопчили един в друг, а Здравчев ги разтърва. Те не му обръщат много внимание, всеки гледа да удари лошо другия, докато на Здравчев не му омръзва и с два резки удара ги запраща в двата ъгъла. След което застава до водещото надолу стълбище, тъй като е ...

В душата й се спираха мнозина –
да пофлиртуват и да се разсеят...
Страхотно време - младите години!...
Доволни си отиваха от нея!
Гощаваше ги с обич до насита, ...

Кой те създаде вътре във душата,
аз питам се, щом зърна те, Дъга?
На светлината танц си със водата,
безмилостно изпълнен след дъжда.
Ти с цветове под Слънце ще изгрееш, ...

Виновна бях, че се доверих,
но не съм дете и не ти простих.
Ти донесе ми мълчание и самота
няма как да ти простя.
Горчиво ме обиди ти! ...

- Здравей! Дано не е късно!
- Не е. Точно си е на време.
Денят със зората възкръсна...
Нещо ни носи, нещо ще вземе.
- Рано ми е за умни мисли. ...

В малките нощни часове,
под притихналия звезден купол,
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици,
броим минутите. ...

кукли матрьошки –
една в друга скрити и
с обич пропити

Самотна е бялата стая,
с две сини очи на тавана.
Тук влизам да се покая
след всяка бездушна нирвана.
Душата ми се пречиства. ...

Самотата е последната ми риза
Най-много нея исках да даря
На дните ми не се усмихна ближния
Ела пирувай празнота

НАД НЕБЕСНИТЕ ЧЕРТОЗИ
Над небесните чертози, там във висините,
сънувах, че прераждат се душите,
и една безмълвно мене заговори:
„Скиталец блед, накъде си се отправил? ...

– Безработицата – казва Миле, – паднала до нула процента. И продължавала да пада, мамка ѝ!
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно в ...