За всеки начертала е съдбата
Единият в калта се ражда,
другият разкоша го обгражда.
Единият с недоимъка расте,
другият натруфено конте. ...

Съградих си кула от мечти,
за да стигна твоето небе.
По пътечка малка от звезди,
аз вървях към твоето сърце.
Все рушаха кулата безспир ...

– Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
– На теб говоря, не чуваш ли?
Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
– Как се казваш? ...

Духай, ветре!
избърши ми сълзите!
Отнеси ми тъгата нейде далеч...
Аз ще остана като брезите –
безстрашна – ...

Търкаля се животът – прясна пита –
по нанадолнище, по равно, по баир.
Сърцето плод завързва без да пита
и любовта превръща в синкав вир,
във който лягат страсти и съмнения, ...

Като съсухрен навик куцука деня,
фин благородник, отегченосамотен -
Лорд Байрон, иронично осмиващ света,
консервативния, застинал, понятен.
Понякога поспира се замислено, ...

Те са там. Далеко.
Ронят горчиви сълзи –
в чужди страни, без покрив
и светът отново е крив.
Те са тук. Близко. ...

Колко мрачно беше тази сутрин. Излязла от трети час, бързах да си взема кафе. На вън валеше като изведро. Температурата беше паднала с няколко градуса. Беше мрачно и студено.. Април уж дойде, но вятър духаше като през януари. Беше голямо междучасие. Всички ученици се блъскаха на касата за кафе. В че ...

Сред редици от живопис и портрети
и раждащите се мечти на млади поети,
сред светлината на изгряващ талант
проблясва не един бъдещ диамант.
Сивотата на баналното е нежно отмита ...

Жега е
войника бавно крачи
от война се връща
остарял е
побелял е ...

Днес на пост е баба Дана
до прозорче на тавана.
Рано-рано тук заседна,
през бинокъла погледна,
нагласи си окуляра ...

Нощта се спусна като бясна сврака.
Потопи своята злоба в човешката душа.
Запечата красотата в бял плик.
Уби живеца, умъртви човека.
Отровата надделя над кръвта. ...

ЖИВОТА НИ
Борби... И конфликти различни!
Горчилки големи...
И злъч...
Преплетени точки ...

Тази нощ най-прелестната рокля за теб ще облека.
Косите волни аз ще спусна.
Устните с черешов цвят ще начервя.
По кожата вълшебен аромат ще ръсна.
Тази нощ в очите ми звезди ще видиш. ...

Мисля за теб...
...и ми липсваш,
тичам към теб,
ти ме докосваш...
В целувките нещо, фино като зряла вишна, ...

Огънят душата ми изгори, на
пепел я направи. И разбрах,
че свят е огъня Твой, щото
докато разум и душа гореше,
сърце ми за живот нов растеше, ...

И ето, пак е юни, пак е лято!
Една надежда с перлена усмивка,
върху криле на гларус долетяла,
с ръце от водорасли ме помилва.
Солените ѝ устни от корали ...

В твоят шумен, лъскав свят
съществува ли любов, кажи...?
Носиш се по течението, нали
в самота минават твойте дни...
Ти обичаш волността, ...

На Р. С. А.
Остави на сцената актьорите,
да играят тежките си роли.
Гледай как през маските говорят си
и мълчи. Такъв е режисьорът. ...

Толкова тъжен и весел.
Свят – не свят.
И мене понесъл
напред и назад ...
Днеска прогледнал, ...

Рано е
Рано е да остаряваме, момичета!
Рано е!
Мечтите ни – неувяхнали кокичета,
белотата си върху нас, оставели. ...

Вдишвам те сутрин
със аромата на първо кафе.
Невинна... Недокосната... Непринудена...
Вдишвам те жадно, като удавник в море.
Вдишвам те девствена, ...

Защо ли стичат се немирни капчици
по тъжните ми и самотни тишини?
Защо душата ми загива залезно,
сред всичките залостени врати?
Защо минутите не спират болката ...

Ний всички сме подобни на коли,
потъващи в сервиза на Живота!!!
Достатъчно е там да ни очукат,
да ни "погалят" с едрата шкурка,
два слоя кит, малко боя, ...

Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...

Ти си готим пич. Дай да ти разкажа нещо сега. Има една умна мисъл.
„Самотата убивала а усамотяването раждало“.
Брех да му се не види! Много мъдрост, много дълбочина, абе направо голяма работа е този ,как беше, дето го е казал.
Е те това е. Как беше? Казал, пукнал и толкоз. Самотен ли е бил, усамотен ...

Мостовете между нас са чувствата –
силните, красивите, горещите!
Те запалват в полумрака свещите
и се стапят в пламъка на устните!
Сливат се телата и душите ни... ...

и човекът - по
на БОГ подобие и
образ - е ЛЮБОВ
...........................................
и човекът е ...

Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ѝ отговори мило и учтиво. След срещата им обаче, той ѝ отговори още само веднъж, за да ѝ каже: "Баща ми никога не е говорел за вас, зна ...

Ех, така ми се плаче,
а сълзи не потичат,
като бедно сираче
никой где не обича.
И така ми е тъжно ...

в дланта
на любовта
омразата
спаси се
от мрак ...

Не ме предавай, изгори ме.
с две слова приюти ме.
Че аз съм бурна стихия,
която ден и нощ гори...
С попътния вятър върви, ...

„Имидж“. Нова дума в нашия речник, която се пръкна заедно с безкръвните промени от края на миналия век. Ще рече Образ, визия, онова, което виждаме отгоре, на повърхността. Да, именно, което виждаме и което искат да видим ония, които ни го представят. Тук няма да дебатирам имаме ли нужда от новите чу ...

Защото си ми нужна!
Сладникавите думи са красиви,
но някак си не са ми по вкуса,
небето е такова. Просто синьо,
а птиците летят си. Със крила. ...

Имам си една-едничка мечта
С ТЕБ - обгърнал главата ми нежно,
да се събуждам всяка сутрин в нашето "у дома"
и ми шепнеш нежни думи на ухо...
Да започва деня ми с теб ...