Шарено, книжно хвърчило,
вятър немирен следи,
прашни крачета подвило,
детство до мене седи.
Спомня класът ни немирен, ...

Коварен блясък. Стон обречен.
Пурпурни лъчи в душата ми болезнено се взират.
Завихрен шепот. Искрени души.
Познанието отново ми изневери.

Раздадох името си... и какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах... няма и да стана.
И не постигнах някакви заслуги...
Постигнах малко – а пък много губих. ...

Муза си на друг, но срещна мен!
Любовта и трима ни беляза!
Кой сега чрез обич е спасен
и кого съдбата не наказа?!
Дяволите вече не броя – ...

Събудих се от птичи гласове
и слънцето усмихнато ми смигна.
Денят, окъпан в летни цветове,
ръчичка ми подаде и ме вдигна.
Измъкна ме от топлото легло. ...

Днеска мойта баба Дана
слезе рано от тавана,
влезе в росната градина
и набра от там гергина,
куп маргаритки, и невен – ...

Одобрително ръкопляскане
Психологът Петър Даков хвърли последен поглед към лика си в огледалото и остана кажи-речи доволен. Сресан на прав път, бяла риза на червени точки и жълта папийонка, карирано сако с декоративни кръпки на лактите и сини джинси. А под мишница, папката с първата му лекция, която ...

Изпитвам остра липса на... достойнство.
О, не, не ме разбирайте погрешно.
Дори да ви звучи егоистично –
не ми е чуждо нищичко човечно.
Но там, навън, е сякаш дефицитно – ...

В мислите си връщам се назад
и на живота правя си анализ,
също като стар мъдрец брадат,
въртящ в ръцете своя наниз.
И щрака с пръсти броеницата, ...

Тя има цветна, пролетна коса,
ухаеща на теменужна лудост.
В очите ѝ са всички небеса.
И седмото. Погледнеш ли я – чудо!
Ти може да я зърнеш в някой стих, ...

Прахосникът на времето
е ням, но обаятелен
Прокрадва се тихо
и те обвива в мека, сива коприна
Няма очи и лице, ...

Стъпвам бавно.
Като сред мъгли...
Стържат под нозете ми парченца...
Казват счупеното, че боли.
Аз претръпнах. Раните за мен са ...

Отминалото
време не може да се върне
и няма порива си
вятърът да спре.
Душата, ...

Когато тръгнеш
да ходиш при царя,
поспри,
почакай,
остави името ти ...

В отпуска съм още.
В "Рафи" си седя.
Пия си кафето
в десет сутринта.
Гълъби прелитат. ...

Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,
сънуваш падащи звезди.
Дете в ръцете ти
очите – кладенци, очите – облаци
така било е винаги, нали? ...

Молекулите в кръвта ми замръзват
всеки път,
когато замълчиш.

Ненагледно море – огледална проекция с миди
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.
Като бели добри хвърчила се издигат високо ...

Пленено ли е лятото
в душите,
или пробива сенките
с вулкани?
Паднала в бездната ...

Жега. А-ха да се развихри лятото. По никое време. Юни?!
Кафеджийницата бълва кафета и фрапета. Вънка – 35, вътре – 20, свежо, с аромат на колумбийско кафе и чай с годжи бери.
Отваря се вратата. Пристъпва едно създание, тъмно отвън /кат’ гледам и отвътре/, с наситения цвят на холандско какао. И още п ...

As the sun sinks gently into the waters,
as the sky darkens and light falters,
sleep and passion lay over the world,
beings entangled and souls unfurled.
At these serene and precious times ...

"Guns For Hands"
I know what you think in the morning,
When the sun shines on the ground,
And shows what you have done,
It shows where your mind has gone, ...

Сънувам къщата със лавандулите...
и кой ли вятър ми изпрати
издайнически капчици по скулите
и някакви внезапни аромати...
Ухае бялото пране на мама, ...

Гъдел от сладко топене,
върху небце изгладняло,
експлозия вкус
изпълва цялото тяло,
тримиряло, прималяло... ...

97. Чувствата те убиват, защото им позволяваш да го правят.
98. Сърцето не спира самó. Трябва му леко побутване от страна на разума.
99. Ние сами поставаме етикети на това кое е ценно за нас. Значи ние можем да махнем тези етикети...
100. Знаеш, хората са преходни. Бог е вечен.
101 ....Земен живот.. ...

В цъфналата ръж..
Аз съм черен клавиш на пиано,
грешен тон от трудна симфония,
ти си моето нежно сопрано,
в многозвучна, красива мелодия... ...

Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...

Пак ситничко вали. И странен шепот
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи,
на капчици стопена, синевата.
Обичам този дъжд като милувка. ...

П онякога в
Ъ гъла
Т ърся загубени неща.
И захвърлени в тъмното
Щ яха да бъдат забравени, ...

Дядо Иван е
държава с устои и
люде-герои!
Нея - Русия -
на ГОСПОД БОГ МАЙКАТА ...

Мечтае си човек, нали?...
Да ходи по далечните страни
да види свят, да види нечий бряг,
да види там, не знам къде,
дали това е някакво море, ...

Уморено утро деня ми събужда.
Мътен поглед навънка поглежда.
Ден като ден. Съвсем обикновен,
опънал се е надълго пред мен.
Прегръщам любовно чаша кафе. ...

Жадувам те
Не ме събуждай! Нека да сънувам!
Сънят ми с тебе нека продължи!
Жадувам те, жадувам те, жадувам!
Когато тук те няма, ме боли! ...

Свещта догаря леко. Сякаш е живот.
Разпръсква с пламъка си златни дни,
но сляпа съм пред тихия напевен зов,
повярвала във вечното ни „аз и ти“.
Свещта разлива се в болка по ръката, ...

„Кой е този мъж, за когото всеки страда?“
„Щурманът Джон Мейнард. Дълго ще боли.
На всички любовта ни за него е награда.
Той за нас се жертва. Поклон! Благодарим!“
Летеше бързо „Швалбе“ над езерото Ери, ...

ХЛЕБАРЯТ
/на Владимир Виденов/
Застанал пред листа помолих
ръката ми детска да води
Духът на Отеца Небесен ...