Надиплила се е нощта, като къделя -
Вселената изпрела за покров.
Аз по традиция умирам във неделя,
изпратена с камбанен богослов.
Възнесох се, вратите ме очакват ...

Привет, издателю с кесия пълна!
Ти виждаш ли как светят като мълния
и как се стичат като тежка лава
словата на един поет без слава?
Не чуваш ли как в рими днес разказва ...

ПРЕРАЖДАНЕ
Нежни капки щом окъпе дъждът
във лъчите на слънчево злато,
ще се сипне над земята дъга,
на преситени багри богата. ...

Простих ти
Отдавна всичко ти простих,
омраза, горест не тая.
Отминалите грешки аз изтрих,
прикрих ги надълбоко. ...

Омая се със свойта рутина
в галактики ме караш да танцувам
и само ти със твойта добрина
променяш ме към по-добро и менл
Ще те последвам и добро и в зло ...

Добро утро на новия ден,
изпълнен с надежда и вяра!
Добро утро, ще кажа от мен,
на любовта към всички, без мяра!
Добро утро и на Света, ...

Няма човек, който да не е изпитвал страх в различните периоди от своя живот. Като деца сме се страхували от всичко.От тъмнината, от непознати хора, от гръмотевични бури и от всичко, което може да ни нарани. Плашат ни дори и нереалните неща, като историите за призраци, за които вярваме, че наистина с ...

Човек ли си или си сила?
Помагаш ли или вредиш?
В едно съм сигурна – знам, че те има,
но май на доста ти тежиш.-.
Нося те и аз в мойто сърце, ...

Нощта се вкопчи в крехката ми шия
с ръце от лепкав и горещ мазут.
И съвестта ми, смачкана като хартия,
изпусна облачета от вина и смут.
И с бухнали като тесто очи, ...

Скитам по нежния път на нашите чувства.
С ръка докосвам ласките топли.
И ничия ръка за друга нежност не ще
докосне самия теб насън или наяве.
Обсебващ егоизъм. ...

98/Преди да ми ударят ножа,
подготвиха ме за това.
И тук не искам да ви лъжа,
изпих аз три литра вода,
казаха ми да се избръсна, ...

Тринадесет годишно момче гледа филм на ужасите, в киносалон.
Поти се, хрупайки пуканки...
Изпитва страх!
Петгодишно момиченце е със своята майка в лекарския кабинет.
Докторът ще ù постави ваксина. ...

Байгън от толкова любов!
Под път, над път – любов отвсъде.
И без да бъда философ,
приемам я като присъда.
И от любов ли всеки ден ...

Мокра пустиня се ражда
от сухи, прозрачни реки.
Огън студен я подклажда,
в пясъка цвете цъфти.
И нежно гальовните пръсти ...

Всеки ден възторжено рисувам
изгарящите мигове на любовта.
Любимата запалила е клада огън,
един от друг възкръсваме от пепелта.
Нарисувай ме и ти в твоята картина, ...

Преди двайсет и пет века,
в атинския съд е Сократ
със присъда никак лека,
на седемдесет и чудат.
Обвинения и стари, ...

Ти ще светиш в мене с поглед на дете,
в миг в душата ми от нежност да се случиш.
Тъй пак ще имам твоето небе,
безброй звезди в съдбовната ми участ.
Аз все ще нося синята любов, ...

Красива любов, привидно красива,
романтика, рози, парфюм, шоколад...
Във въздуха носи се пласт похотливост,
писма, валентинки из целия град.
Балони-сърца летят из небето – ...

Вярвай, дори и когато бури те застигат,
лесно се свежда глава,
трудно, но с вяра се настигат,
всяка мисъл, мъдрост и мечта.
Вярата е тази дето дава, ...

Как да ти помогна?
Сърце мое, изтерзано...
Щом и на лъжите ми не вярваш!
Кажи ми, как сега да те подмамя?
Оставих те да страдаш безутешно, ...

Не ми се обаждай за да ми кажеш
как се чувстваш,
със сигурност вярвам, по-добре
отколкото аз.
Всичко около мене лети, ...

Момчето,
което обича небето,
върви и се кръсти.
Поспира,
прикляка за малко. ...

Трифоне, Трифоне, ден ти е днес!
Сипи руйно вино... Престояло в дъбово буре...
Червено и силно, любовно и истинско...
Сложи и дебело мезе... Месото бързо изпържи.
Шиш сочен върху дървени въглени подпечи... ...

Знам дека си ги преспал годините
дека си се опил од нереални очекувања
и дека домашните огледала
не те препознаваат
пишувајќи за лажни херои ...

Любов
Любов ли бе, да я опишеш!
На кратко – с думи прозаични.
Любов – изстрадана, кармична!
Удавница и после възкресена, ...

Едно гордо момиче върви по тротоара. Облечена е с бледо кафяви дрехи, ако това са дрехи. Средата на февруари е, още е зима, но снегът е вече мръсен, а въздухът – чист. Има нещо във въздуха през февруари, нещо тръпне в него, а дърветата от черни стават кафяви. Като облеклото на младата жена. Не е обл ...

В едно испанско градче живял мъж на име Суарес. Той не бил много заможен, но пък имал достатъчно, колкото му трябва на един човек, водещ самостоятелен живот. Без деца, без жена. Без тревоги, без проблеми. Макар че не печелел много, Суарес бил доволен от живота. Обаче годините минавали, всичките му п ...

– Обичаш ли го още? Как така?
– Нима, кажи ми, чувствата умират?
– Обичаш ли го още? – Аз мълча.
Звездите гледам. Те поне разбират.
– Но ти не си го срещала дори! ...

Времето ни някак си неохотно изтича.
А казваше, че дълго ще остане.
Но ето, Февруари веч наполовина мина
и да го върна все по-трудно става.
Времето ни. Не е само Февруари. ...

Тъгуваш ли, попита ме съдбата...
Тъгуваш ли, попита ме светът.
Защо самотен си във тъмнината?
Защо умислен си, кажи?
Тъгуваш ли и питам те със ...

- Всичко ще се оправи, няма за какво да се тревожиш.
Чу се шум на двигател Петя се обръща и вижда една кола готова да ги премаже, но колата не ги блъска, а спира пред тях. Отива до колата, отваря вратата и вижда една жена. Тя излиза от колата и насочва оръжие срещу Петя. Приближава се до нея и ѝ пре ...

Дали не идва нещо безнадеждно?
Децата на изгубените ангели,
през куп за грош живота си подреждат
и болките си кичат – като панделки.
Израснали под знака на невежите, ...

https://www.youtube.com/watch?v=2Wt-5T0nWCY&list=RDb36O1ogtNnA&index=6
Пропуснах пак рождения ти ден
дори едно писмо не ти написах
като от камък ледено студен,
ръката ми над листа беше свита . ...

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно, да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.
Един невидим мегатрап очаква ...

На Емо
И не преставам да те търся.
И не преставам да те чакам.
И тиха мъка земетръсно
звъни по билото на мрака. ...

Искам да кажа на всички всичко.
Но не мога.
Да им кажа как се обича, как се чака...
Но не мога.
Да им покажа как се добър човек става. ...

Нека моята роза неоткъсната остане....
Нека моята роза неоткъсната остане в градината,
онази, която днес някой не ми подари,
за разлика от другите, ще остане жива тя,
макар полята само с моите сълзи... ...