Потропвах замислено
по белите листи,
в един миг - вдъхновение
и с трепет записвах,
своите мисли, ...

Тук няма да се връщам, затова
последните си спомени изтривам
и в острата посърнала трева,
преливам от тъгата си горчива.
А гледките избождат ме с очи, ...

Белязах ти душата с незабрава
и сянката си в стъпките ти вплетох.
Два въглена горещи на раздяла
в сърцето ти посях и те зарекох:
където и да идеш, да ме помниш, ...

Спомени се връщат при мен,
студени като зимата,
тъмни като мрака,
и сърцето пак извиква тъгата.
Чувства смесени, мрачни, ...

Какво е да си сам?
Да чуваш, да говориш, да си ням.
Като мим, останал без усмивка,
или бебе без любимата завивка.
Да имаш всичко, ...

Искам моя тишина да сътворя,
от душата си със стон да я изтръгна,
а прозореца увиснал в тъмнина,
искам целия със нея да изпиша.
Искам моя тишина да сътворя, ...

Тихо, тихо -
птиците не говорят;
те пеят; мълчат.
От чиста тишина направени -
идват, за да мълчат. ...

Избелели
Билетите още стоят на бюрото. Щяхме да ходим на театър. Представлението беше на 20 май от 19 часа. Днес е 18 юни. Реших да си пренаредя стаята и случайно ги открих – затиснати под Достоевски. Без да се замислям смачках двете хартийки и ги пуснах в кошчето за боклук. В следващият момент вече ...

Всяка секунда е порив,
всяка минута е дар.
Час ги рисува със молив-
писецът е ням господар
на сенки и призраци бели, ...

Ревнивият
Да нямаш други богове освен Мене
Познава ли българският народ, който се определя като християнски, изискванията на християнския Бог? Тъй като това не са изисквания на един измислен бог, а на Твореца на Вселената, решил да се разкрие на творението Си по един уникален начин. Преди хиляди год ...

Ужасна съм! Във спомена боля,
крада от сънищата ти покоя,
прегради и условности руша,
и смело се отдавам на пороя.
Ужасна съм! Предлагаща сърце, ...

В РЪЖТА
Изваля се този сняг - ръжта покълна.
Ширна се в очите ми поле.
Залюля се в мене ръж - прокълната.
Пожънах я - спасител не дойде!

Морето се скова. Останал в клопка,
морякът жадно гледаше вълните
как с ледените сърпове на котва
отваряха пробойни в висините.
Проклинаше земята под краката си ...

Снимка
Снимка. Гледаш я. Пред теб е тя сега.
Спомни си за мен, за някога!
Пожълтяла снимка. Колко пъти албума отвори?
Спомена за мен, за миналото затвори. ...

Губя те сега и безвъзвратно
търсиш любовта, а мен не виждаш
как да те спечеля и досега не ми е ясно
искам те, а те оставям да си тръгнеш
Губя те, а те обичам необятно ...

Като прекрасна арфа с нежни струни
създадена от Бог си ти, любима!
Той те настрои и те подари
на мене – като Негова светиня!
Благоговейно вземам те в ръце, ...

Всичко се свежда до чувства!
Сучвало ли ви се е да опитате тортичка и да се пренесете в миналото? В детската градина преди повече от 17 години, когато сте седяли на онези малки червени столчета и сте похапвали от тази вкусна бисквитена торта с розов крем отгоре..мммм.. Или когато видите две момиченц ...

Гледаш ме, без да ме виждаш,
чуваш ме, отдавна спрял да ме слушаш.
Там в тъмния апартамент - печка, пералня и някъде аз.
Познаваме ли се, блед спомен от отминали дни?
Гледам те - уж си ти, но всъщност не си, ...

"Имаш ли оправдание Българино,
Че да имам и Аз"
Незнам дали сте забелязали?
Как пък се намериха толкова Светии и именни дни, да има за всеки ден?
Питам се, а сигурно и вие, ...

Слънчице ясно изгряло,
изгряло, но облак потули го,
стоеше син пред майка си
и я пита, говори ù...!
Мале ле, мила майчице, ...

Симбиоза
Локва. От емоции.
Бурна нощ на сънища.
Срещаме се в тях,
но там не се познаваме. ...

Екран на компютър... Малко тъга...
Студена напитка... Чаша в ръка ...
Профилна снимка... Чат... Самота...
Предложена нежност... Любовна стрела...
Среща... Взаимност... Привличане... Срам... ...

Въведение
Какво стои в основата на състоянието на днешното общество?
Какви са причините за това състояние?
Кои неща са повлияли, за да бъде обществото ни такова и кои неща могат да повлияят, за да се постигне истински прогрес?
Свидетел съм на състоянието на обществото днес. Роден съм преди повече от ...

1.
Минзухарен изгрява денят
в оранжево-слънчева пазва.
Потоци игриви летят –
път към живота показват. ...

Може би животът ни е мъничка сълза!?
Или бисер, заровен във земята...
Но той живее с нас и в нашето
сърце тупти... Надява се и моли
да открие някой. ...

Висяща жена
Най-после някой да се сети да сподели това, което му е на сърце и обича с друг. Ако има в повече, да даде на нуждаещ се. Аз, като един истински човеколюбив индивид, милеещ за ближния, реших да споделя жена си с някой, който има въпиюща нужда от такава. Че какво толкова? Има ги всякакви. ...

Някои хора се мислят за всевишни,
мислят, че целунали са Бога...
(целунали са го, ама на друго място)
толкова възбудени и Боготворени се усещат,
дори през рамо не поглеждат, ...

На четирнайсти февруари
дилема може да те свари -
я изкушен от Валентина
да помърсуваш за двамина,
я в градусов екстаз безкраен ...

Водиш ме, макар че крача с тебе!
Вдигаш ме, но сигурност си ти.
Нямам пак представата за време,
нито за реалност и мечти!
Вино си студено и горчиво, ...

Утоли ù жаждата,
обикни бодлите
в плътта си.
Изтърпи кратката
си болка - ...

В тъмната нощ,
сърцето ми заби.
Пеперуди загалиха,
стомаха ми.
Красивите ù очи, ...

92/ Сега нещата щом разчопля,
ще видя в мен Ирански стрес.
Разбира се туй не ме стопля,
но храни моя интерес.
Стоя безпомощен и питам, ...

искам да съм ти ръкавичка,
за да пазя ръката ти топла
искам да съм ти шалче,
за да се гушна на врата ти
искам да съм ти якенце, ...

Последният ден е най-хубав.
Последната нощ е най-кратка.
Може би живеем за моменти като този.. Когато вървиш по улицата в родния си град и просто го обичаш, без да търсиш недостатъците му.
Когато се радваш на хубавия ден, на слънцето и се усмихваш на хората.. За моменти, когато правиш нещо хубаво за ...

Сряда беше най-обикновен ден, малко навъсен, но някак сдържан и спокоен. Божидара се приготви за тръгване – облече се, разреса косата си, сложи и шал – беше хладно по ноемврийски, взема нотите си, цигулката и тръгна. Роклята и концертните обувки беше занесла сутринта, на генералната репетиция. Реши ...

ТОКАТА И ФУГА В ЛА МИНОР
Преди пет седмици дъщеря му го предупреди, че всеки вторник ще идва чистачка от два до пет. Казвала се Калина. Българка, като жена му Мила — майка и́, покойната му съпруга. Това му нарушаваше режима, но не каза нищо.
Отвори и́ тогава, запознаха се и излезе в градината.
Пак е ...