глава III
"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят ...

Много трудно достига се тя -
като връх над гнездата орлови!...
Брули вятър, вилнее в нощта,
и поставя препятствия нови...
Дни катерих в жестокия пек, ...

Нощта пише с призрачни нокти поема
със мрачно начало и грозен финал.
Косачът цигулка за прѝглас подема
и слага начало на зъл карнавал.
Мастилени сенки препускат във полка ...

Крещим, че Левски е в сърцата ни.
И само толкова – крещим...
И колко много хорски гадости
димят от нашия комин.
Един, от всички има нужда, ...

Знаеш ли какво е да ме обичаш?
Без буря, любов не съществува.
От ласките ти хладен ветрец изтича,
а любовта, без буря нищо не струва.
И все пак... казваш че ме обичаш? ...

Може ли някой да ми разкаже за смисъла на живота?
Пита той всеки свой ученик.
И отговор всеки дава различен и без мисъл в охота
изпада в заблуда за миг.
А наблюдава ли наблюдава той тази неразумна аудитория , ...

На вратата се позвъни. С мудна походка се затътрям да отворя, като се чудя кой е нещастникът, сглупил да ме търси посред бял ден и то точно когато съм си у дома. За щастие върху допотопната талашитена преграда, освен шпионка, има и малка дупка близко до бравата. Мога спокойно да видя кой ме безспоко ...

Привет, Прогнатична!
Ще прощаваш, но е малко вероятно, да не кажа друго, да е максиларна прогнатия! Не казвам, че не изглежда да е така! Но като гледам - по-вероятно е да е мандибуларна микро или ретрогнатия, с микрогения, на чиито фон максилата изглежда по-голяма, горните зъби по-напред, долната ус ...

Уплашен е комарът вкъщи. Иде зима.
Тревожно мърдат пипалцата клечки.
Не го убивам. Нека да го има.
Кой ще хапе моята човечност?

Отвори ја книгата
внатре сум
го враќам назад времето
овде денот нема сестри близначки
и летам без страв за среќно живеење ...

>

за теб съм малко момче
твоят герой
с мен живееш от първия вик
с мен слизаш в тъмници дълбоки
с мен си в приказни мигове ...

ЗИМА
Усмихна се слънцето, прави го рядко,
напоследък все по-намръщено,тъжно стои,
кой открадна усмивката на бялото злато,
което отгоре, все гледа, мълчи. ...

Навънка
е пролет !
И все така
си тихичко
ръми, ...

Нямах. Имах. Нямам пак...
"Имот" - Д. Дамянов
Неук дойдох. Учих, за да знам.
Но със знание не случих
знайно име да създам. ...

Мълчи ми се, така ми се мълчи,
когато любовта ме подминава.
Не ми се слушат повече лъжи,
а само те след тебе ми остават.
Покой ми носят само тишини, ...

Снощи ти „написах” сън,
но, ти, не си си лягал,
както в много нощи –
в страх от мен, си бягал.
Не исках думите да плачат… ...

За любовта им
Залюби Слънцето Луната,
мистична бе им любовта,
едничък син на своя татко,
а тя на майка си – една. ...

Очите ти (нощем) сънувах...
очи не, а (ярки) звезди...
да бъдеш до мене бленувах...
от здрач та до (ранни) зорѝ...
Жадувах (с ръце) да те хвана... ...

Еднопосочен ни е билетът.
Продупчен с първия дъх
и валиден до последния.
Ускоряваме скоростта на пътуването,
търсейки любов, ...

Още я помня.
Казваше, че сърцето ѝ спира
всеки път, когато съм наблизо.
Моето спираше всеки път,
когато я нямаше. ...

4.
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...

Крий се! За тебе пиша и го знаеш.
Като вирус си във мене. – Класика!
На жоменка ли искаш да играеш?
Или на щраус – главата в пясъка?!
Четеш ли ме?! Знам, че ме четеш. ...

Ще има пак звезди... и кучета ще има,
виещи към тях като преди...
П. Пенев
Небе с отхапана луна
и с кучета, вилнеещи по нея. ...

"Ерекция" към щастието...
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...

Паважът покрит с оранжев килим,
през комина се промъквa струйка дим.
Вятърът нежно минувачите гали,
пробужда емоции, сякаш заспали.
Дъжд ромоли, влюбени двама, ...

Понякога, когато те погледна
изпълва се душата ми с тъга...
не питай, не си сгрешил във нищо,
боя се просто аз от онова,
което бързо в мене разцъфтява, ...

Когато нищо не върви
Когато нищо не върви,
а хората обсипват те с лъжи,
питаш се "Къде отново, ти сгреши?"
Търсиш отговор – и тук, и там ...

Твоят звънък смях
е още част от мене.
И всеки спомен,
всяка дума,
всеки поглед... ...

Започна да вали. Такъв дъжд не беше валял от години. Прозорците заплакаха. Опитах се да ги изтрия. Беше невъзможно. Такава мъгла и дъжд. Две души си спяха спокойно. Беше 2006 година. Той – на 14 години, тя – на 4 месеца. Само нашата майчица беше далече, далече.
Може би някоя от тези капчици, които п ...

Поетът Щърков просто хлътна
по поетесата Мимозия...
Любовно хапче сякаш глътна
и бе на косъм от експлозия...
Обичаше я лудо, страстно ...

Вечерям в любимото си кафене. Отвън е мрачен есенен ден, но кафенето наподобява на уютен пашкул. Сам съм на масата, вторачен в синкавия екран на телефона ми, който ми държи компания. Размотавам се из Интернет, влизам във Фейсбук, обменям съобщения с приятели. Изведнъж високият глас на жена ме измъкв ...

Вятърът шуми непрестанно,
времето се променя постоянно
и бурята в мен продължава
и дъждът не престава,
сякаш клетва ми дава. ...

Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка. ...

Сега съм тук и има ме,
но няма да е все така.
Затуй ги пиша тия
важните неща.
След мене някой ще ги прочете, ...