Вървеше леко прегърбен, придържайки с двете си ръце яката, която скриваше почти цялата му глава. Вятърът периодично се усилваше и едрите капки дъжд безмилостно удряха откритата част от лицето. Бурята сякаш се опитваше да смаже упоритата дребна фигура, която устояваше на гнева на природата.
Деляха го ...

Ден като до ден, но не съвсем.
Без нея сега съм разрушен.
Боли, ужасно много боли,
минаха се седмици, месеци дори.
Не отеква, не се запълва празнотата, ...

В тъмнината със шепа коняк,
над стих размишлявам нестроен,
а отвън във лунния мрак,
тропа дъжд, мълчалив и пороен.
　 ...

Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ ...

Не съм край реката уханното цвете,
не съм на гората върбата зелена,
но в бурята вихър косите ми сплете,
показа ми как като повей да стѐна.
Понеже на глътки те грабя – до суша, ...

Редовете ми делят межди
с неяснотата,
написани на праг чуплив;
зад бариерата наднича лудостта
с лопата, ...

Лилави минзухари
целуваха нощта.
Между боровете стари,
открили нежността.

Дама шикозна седеше във бар,
минах случайно да пийна едно,
плени ме веднага със своя чар.
– Може ли – запитах аз à propos
‏‒ Може. ...

Тази обич е жива вода –
тя разтваря до дъно тъгата
и след болката грейва дъга –
разноцветни нюанси в душата!
Тази обич открива следи ...

на Артур
Когато се разделяш със приятел
в сърцето сякаш, нещо ти се къса.
По-лесно е, ти сам да се изпратиш,
тогава нищо няма да се скъса. ...

СТРАХ МЕРАКЛИИ ПАЗИ
Бе, като гледам кандидатите,
бая оперени, устати те
не само, мисля, според мен са,
пък ги уплаши тест на Менса... ...

Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.
Любов и грях. Танцуват булевардите ...

"Надеждата умира последна"
Не е честно,
а може би е грехота,
че Съдбата в нежна фея се е въплътила?!
И след толкова години, ...

***
Р. Чакърова
Разнолики мълчания ще крадат тишината
от витринно висящи украси за празника.
След умиране никой пред храма не чака ...

Народни Будители! Пробудих се с гимнастика-пластика. И разтягайки ластика на буржоазната схоластика, съзрях на къра ЦЦ да чеше крави и кобили. Добих нови сили, преодолях младежките си увлечения и напълних главата си с мозък. Така се почувствах удовлетворен: попих културата на Албиона и на отвъдокеан ...

Дали ще мога пак да се събудя,
и вперил поглед в синьото небе,
от утринния въздух, дробовете да напълня
и да си кажа, ДА - мен нищо няма да ме спре,
надеждата не може и не трява да умре.

И ето ти дочака със своите очи да видиш умирането на света.
След него друг роди се, възкръсна сякаш нов от пепелта.
Грешки стари да поправи, това бе неговата цел
и начало ново да постави, отвъд стария предел.
Но ето че така не ще да се получи, ...

Липсваш ми, липсваш ми... Чу ли?
Пропаст ми зейна в душата.
Дълги и страшни минути
нямо кръжат в циферблата.
Няма те, няма... Къде си? ...

Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.
Неусетно изниза се времето - ...

Седни пред мен за два коняка
и кротко да се разберем.
Раздялата ще ни е яка,
а може да се разберем...
В очите нека се погледнем ...

Тихо златокосата есен
залюля ме в нежна прегръдка
и запя пленителна песен,
носеща спасителна глътка.
Съзрях дъждове в очите ù ...

и ми тежеше
щастието ли беше?
и ме извиси!?
толкова ли далече
да отидеш си съгласен? ...

КАТО СОНЕТ
Когато цветята увехнат
във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!... ...

ПРОЩАЛНИТЕ ДУМИ НА МАМА ЗА СВОБОДАТА
Тези тъмни фасади и дворчета с кичести ружи
с мен говориха дълго в часа на презрялата есен.
Бях до мама, положил главата си в нейните скути,
и се вслушвах в гласа ù – уморен, неспокоен, унесен. ...

Лежа във прозрачен ковчег,
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.
Лежа сред прозрачни воали ...

Орелът, ти и ангелската аз...
Във огнения дъжд затичах боса,
валеше от небето тишина,
сърцето ми изгаряше въпроса
дали съм още твоя светлина. ...

Ах, как приличаш ти на цвете,
сиянието ти привлича ми очите,
като празник душата грее,
като птица в небосвод
сърцето в мен лудее. ...

Нека звездите за теб сияят,
нека те огрее хубава луна,
че две очи за теб мечтаят -
за теб, жена.
Че ти си хубава мома, ...

Направи ме щастлива, но ме изостави.
Направи ме щастлива, но ме изостави пак.
Щастлива съм и се удавих.
Не ме съди за другия ти свят.
В другия ти свят съм снежно цвете. ...

Скъпи дядо Коледа,
Знам, че още е рано за пускане на писмата към теб, ама тази година имам специално желание. За мене е много важно да го изпълниш и ме е страх да не се загуби писмото, затова ти пиша сега с молба да го сбъднеш по-рано. Ако не го изпълниш, ще знам, че писмото не е пристигнало и ще ти ...

Бях Вятър... Слушай ме сега.
На мен подвластни бяха времената.
Летях напред, пътувах и назад.
Епохите ми бяха свободата.
Преминах през какво ли не - ...

Някой раздели се с някого.
Стъпки газят сухите листа.
Пали си цигара и нанякъде
тръгва - да изпрати любовта.
Крачи, пуши, мисли си: ...

The perfect time for walking is when the night comes down,
when there's no sunlight, shining on your way;
the beautiful is when, though except a harm,
you just enjoying that alone now outside stay...
Soulbanshee

Във мрак всичко потъва.
Спасение няма.
Сянка поглъща душата.
Сърцето попада в бездънната яма.
Дъждът се излива. ...