- "Знаеш ли, и аз това се питам.." - промълви Смъртта и хвърли новия брой на вестника, чиято последна страница явно бе тежка отговорност на някой смъртен да поднася нова тема за размисъл всяка Събота. Само глупости пишат. Отражението в огледалото, в банята въздъхна и изцвръцка от ментовата паста вър ...

Лее се тихо вода –
плаче от болка небето.
Някой е хвърлил в калта
бледо, повехнало цвете.
Някой протегнал ръка, ...

Дядо Коледа, прощавай, не вярвам
вече в тебе и в добри чудеса.
Вече мама година си нямам,
тя в небето е фея сега.
Тате вече я чакаше там, ...

Даже утре... мен да ме няма...
ще съм скрита... някъде... тук.
Откровена... До глупост ли пряма...?
Но оставих... към мен... има път.
В грешни рими, объркани строфи ...

Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна. ...

Блестят хиляди звезди над Смолян,
а аз ги гледам и на Господа се моля -
да начертае път, следа, малък белег в небесата
и да ми покаже къде се тази вечер крият чудесата.
Да ми покаже пътя Той към хладната гора, ...

В Е Ч Н А Т А К Н И Г А
Къде си ти,къде съм аз?
Този път,на мен се размина
силата на ураганния бяс,
роден от проблеми неразрешими. ...

Монотонността лесно се превръща във магия
Стига да знаеш как се ползва въображение
Създадох образи, които от ума си трудно ще изтрия
Ден и нощ мога да влача поглед по това изображение
Нощ и ден мога да изхранвам илюзии ...

Къде са днес – Околчица и Вола?
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...

Червено като безразборно разпиляни на чиния зрънца от нар. Проблясващи като гарафа вино при запалена клечка кибрит..
Червено като страна на лицето му, на която е спал доверчиво цяла нощ. С отпечатъци деликатно оставени от калъфката на мека възглавница..
Червено като следи от нейно червило по огледал ...

След полунощ
Съдбата спи и ангели сънува,
докато аз душата ѝ държа
и в мислите си като в златна люлка
нежно я издигам над света. ...

Ние до такава степен сме свикнали с нашия автоматизъм, че дори не правим и най-бегъл опит да го подложим на съмнение. А съмнението е най-важното ни сетиво по трудния път към Истината.
"Блажени са повярвалите без да видят!" -
изрече Иисус пред Неверния Тома, усъмнил се в Неговото възкръсване. Но пак ...

Без ерудиция,
кондиция
и дикция,
но с меруд(иц)ия.
Широк екран, ...

Ще трябва да те нося в самота,
защото ти си дух невидим.
А щом политнеш с птичите ята –
от моя синева ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...

НЕОНОВ ДЪЖД
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...

Къде е зимата?
Отвън, на прага,
но вътре римата
на топло ляга
от двама гушната, ...

Long ago there was a powerful king,
He was generous, just and defined.
But there was on the Earth a thing
That was from him declined:
Although he loved his wife a lot, ...

Светът приключи с този ден,
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...

Дадеш ли дума, няма път назад
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...

Килим от листа
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...

Помня, през годините ми детски,
как нашите учителки замествах…
И учител-студент – сякаш вчера
в часа аз смутени деца приветствах…
Но май от тях повече смутена, ...

Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...

Учи се да не зъзнеш в любовта,
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...

В старото злато на вчерашен ден
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...

Дъждовно утро с ноемврийски порив
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...

(по Рей Бредбъри)
Вещица съм, знам една магия,
в шепите си крия чудеса.
Нощем се превръщам във стихия,
сутрин съм по-нежна от сълза. ...

Човек:
Не вярвам в тебе,Боже!
С какво помогна ми изобщо?
Само да ме наказваш можеш
и никога да не ме поглеждаш! ...

"Предадох се"
Събуждам се отново изпотен
Минава още един пропилян ден
От моя позор
Отново се е забил в главата ми ...

М А Ш И Н И С Т И
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...

Безкрайното случайно ме повика.
Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.
Преброих го и усетих, че сме си прилика.
Извираме и вливаме се в една река.
Кръговрата нежно ме прегърна. ...

Искаш да знаеш как те обичам -
като дъхаво хрускаво крайче
на хляба, току-що изпечен.
Защо те обичам ме питаш -
защото се чувствам до тебе ...

Нищо, че вече съм голяма
дядо Коледа ще помоля
/само да не научи мама/
нов татко ще си измоля.
Този в къщи не го искам ...

Не ме обичай! Думите ми парят.
Погледнеш ли ме скришом – мой си вече.
Камбаната си претопи звънарят,
сънува ме монахът всяка вечер.
Не ме обичай! Толкова невинна ...