Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна, ...

Предговор:
Герои:
Елейара- дъщеря на сянката и слънцето
Мирандел- воин на Светлината,
Тенебрил- княз на Мрака ...

Додето вятърът, гората ампутира,
през урвите, дълбоки на баира…
Аз трябваше да тръгна от зарана,
край глухите въздишки на Балкана.
Да крача пак, през мокри барикади. ...

I. Цар – месияр
За да изчудотворствува с дни 800,
„Величеството“ ги разпредели на квоти.
От мисията си народоспасителна
прескромно задели ...

По изгрев гледал ли си някога житата
в позлатата на утринна мъгла,
отправял ли си поглед към лозята
с натежали гроздове от капчици роса?
Поглеждал ли си лавандулата по изгрев ...

Ехото на думите ми ражда таралежи.
Зимата без повод вкъщи ми гостува.
Паля си огнището с предишните копнежи
и пред чашата на лято се преструвам.
Свикнах вече да живея като охлюв – бавно, ...

Никога не знаеше, че те обичаме
Да, сърцето ми боли за теб,
В тихите нощи,
Спомените ми никога не ме напускат.
Всяко мигване, всеки пропуска, ...

ПУСТЬ ОСЕНЬ НАША ОСТАЁТСЯ С НАМИ...
Ольга Мальцева-Арзиани
*
Идут дожди, и нет проблем с водою:
Ведро наполнит бесконечный дождь. ...

Кацнаха на неголямо, оскъдно залесено плато, близо до долното течение на реката, пресичаща един от континентите в Северното полукълбо на планетата. Две трети от повърхността ѝ, за огромно съжаление на ксиротерианците, бяха заети от вода. Корабът им се беше повредил, малко преди да достигнат крайната ...

Толкова красиви са,
виждам ги.
Устремени на юг,
над полята се реят
в прекрасно ветрило. ...

Аудио_адаптация по Ангел Каралийчев
участват: Кремена Николова, Атанас Борисов, Красимир Козарев, Ангел Бисеров, Стамен Иванчев

С лъжата грозна борих се, с фантоми,
на минало погребано сред прах.
Веднъж не си помислих: О, горко ми!
Съдбата мен и нея аз избрах.
Пред съдници отколешни и днешни, ...

В памет на брат ми Георги Георгиев, починал на 20 август 2021 година
Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, гра ...

Елена и Тихомир дойдоха заедно в кабинета на съдията от Районния съд Сава Иванов, за да разрешат абсурдното недоразумение и да „прочистят“ своя мечтан дом от „натрапника“. След като представиха документите за собственост, получиха неприятна изненада:
Съдия Сава Иванов заяви:
— Изглежда, че случаят в ...

Дворцовата зала, която поначало бе огромна, сега бе приела доста по-мащабни размери, препълнена от множеството благородници, но и глави на стари стихийни родове. Само че колкото и грамадна да беше, тя изглеждаше немислимо тясна за напрежението, което се нагнетяваше там в момента.
Колони от син мрамо ...

– Опитах, вярвай ми, опитах!
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...

Срещнаха се зимата и есента.
Всяка в своята премяна.
С тон оранжев и със снежна красота,
прегърнаха земята и Балкана.
Дърветата приведоха снаги ...

След полувин час идва смяната. О, имам още време, няма да затварям страничката на спомените...
Звън на Скайп.
'' Татко Пепи, избрана съм за стаж в Брюксел в правна комисия към ЕП, ще ти изпратя самолетен билет да ми гостуваш за 15 дни ''.
Беше едно незабравимо преживяване, макар и за кратко време, с ...

На Б.
Започна да ми писва вече, знаеш ли?
Повторих ти го, че и дваж, и триж.
Разбираш български, за начинаещи.
По пътя свой със здраве да вървиш. ...

И пием, и пеем под тежката сива
мъгла, зад която небето се свива.
Пресилено, гръмко, напук на съдбата,
пришита със въглищночерна подплата.
"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне - ...

За всеки този бързащ влак
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...

Днес вали пресен дъжд – на промоция,
на цена „капка милост за две“.
Като бонус ни черпят с емоция
зад прозореца чаша кафе
и късметче от паднали облаци, ...

Ти само гледай – слънцето ще сложи
дъждовен креп, ще се снижи
и радостта ще уталожи,
в небето ястреб ще кръжи.
Ти само чакай – лятото ще мине ...

ПИСМО ОТ РАЯ
Бяла птица – долетяла, спряла се пред моя дом,
над възглавката ми бяла нареди ми стон след стон,
сам-самотна сиротинка и с проскубани криле,
вдигна облак с перушинки над смълчаното поле. ...

Кога загубихме пъпа си, българи!?
И защо толкова лесно предадохме миналото?
И за какво се кланяме на чуждите...
за имане, пълно със зло. Тъмница...
Бог тъгува за нас... Но ние танцуваме!? ...

Вали, не спирай! Бял, искрящ и чист,
омръзна ми от кал, тъга и киша,
превръщай всичко сиво в нотен лист,
мелодия не мога да напиша,
а само стих. За края и началото, ...

Прилежно чаках автобуса на спирката. Още от къщи нещо ме присърбяваше носа, ами какво да правя работа на смяни, няма делник, няма празник, както ти се падне и нощна, и дневна, но нали парите оправдават всичко.
Не, че някой ни проверяваше, особено нощното дежурство, но обичах да съм лъснат, бръснат и ...

Младата лекарка Елена, доведена майка на петгодишния Мирослав е купила с помощта на роднини в чужбина дом. Но се оказва, че тя споделя собствеността на къщата с друг мъж. На който, по странно стечение на обстоятелствата, детето е пълно копие. И това променя животите на всички тях завинаги.
„Мамо, ма ...

Цяло лято безводие,
изведнъж луд порой.
На кого да се молим?
Няма вече на кой!
Търсим в някой вината, ...

Пролет, лято, есен, зима,
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет, ...

Миг на споделяне. В погледа дишаща
честност изгаряща. Боже, красива си!
Цял свят обходил – съзнание скитащо –
всичко съм виждал. Но ти самодива си.
Ти, непознатата, галиш ме с тайната, ...

Прибира лятото горещите си дни
и есента пристига с тихи стъпки.
Дихания на кестени и цветни глъбини
по тротоарите рисуват с нежни багри.
Листата пак танцуват в своя златен дъжд ...

На кого мъката си да изплача.
С кого тъгата си да споделя.
На чие рамо да положа натежалата глава.
Ще намеря ли очи, който не просто ще ме гледат
а ще успеят да ме видят и без думи без слова ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/zatvoreni-v-miga
ЗАТВОРЕНИ В МИГА
На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо, ...

***
Да те обичам беше порив -
чувство оголено, спонтанно и беззащитно…
Да те обичам беше изблик,вдъхновение и полет -
хармония и съвършенство преплетени в единство. ...

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...