Изкуството е огледало,
пред което всичко, не само
реалното би се припознало,
щом себе си в него е видяло,
и поне малко би отдало ... ...

Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...

Зовеш ме с думи нежни.
Галиш снага нажежена.
Политам в тъмна бездна –
на желания, в космоса
намирам вечната утеха. ...

104/Навярно помниш, по начало,
че съм от селски произход,
но времето ми извървяло,
се блъска в градски ледоход.
О, пъпа ми е хвърлен в село ...

Боксова круша
Вече ми дойде до гуша
вечно да съм боксовата круша!
На когото докривее,
че във трудности живее, ...

Мъгла съм!
Харесва ми
да се увивам
около ума
на някой друг! ...

Свикнали сме да издигаме стени
между нас и останалия свят,
да ни отбраняват от злини,
животът с които е богат.
Най-често те са без врати, ...

Ще те мечтая тази нощ, ...
с дъх на тишина
безмълвно,
сред пясъчните ветрове на времето.
И по следите ти, ...

Еднакви са, като близначки - две
и помощнички на всички,
сутрин мият твоето лице,
разтъркват сънените ти очички.
Мама с обич те прегръщат ...

Мъничко, но е стипчива.
Със власинки се покрива.
Почне ли веднъж да зрее,
сгушено в листата червенее.
На дечицата е тя любимка ...

В малка къщичка живее,
в двора да влезе никой не смее.
Пази всички ни, но с внучето
най-весело играе ……………..
/кучето/.

Обеци си има - две по две,
на ушичките това дете.
Те са със червени дрешки
и наричат се ………….………..
/черешки/.

Отвъд ненужните неща, които сме си насъбрали,
съвсем на края на снега, между зеленото и бялото,
докато си изтърсвам шала от навалялата го снежност,
а ти нагазваш в пролетта с така познатата небрежност,
съвсем на края на деня или на другият в началото, ...

Като метро прелитат пред мен...
прозорците светли на дните ми.
На перона чакам зашеметен.
Черта бяла зачертава очите ми
и потъва в онзи черен тунел... ...

В затворник се превърнах аз.
И времето се влачи толкоз бавно,
тягостно, горчиво, изпълнено с тъга,
но твоят нежен образ в моята глава
превръща и болката, и цялата таз мъка, ...

Обичам изгрева и морските вълни,
и пясъка със ситни раковини,
обичам слънцето, дъжда дори,
и облачета пухкави и сини.
Обичам да се смея от сърце, ...

Ах, а ние бяхме едни прашинки
в неправилния свят родени,
където мечтите са забранени,
забравени,
а промените – немислими. ...

Моя авторска песен записана аматьорски с компютъра!!!

Колко удобно е да сме практични;
да сме премерено чувствени, тактични;
да си носим готови маски за всякакво настроение,
дори смехът ни вече е заучено положение.
Да сме любезни, но не съпричастни. ...

Хайде, моме, на хорото,
с пъстра китка зад ухото,
че ми се ерген задава,
кани се да те задява,
китката ти да открадне, ...

Светът не става по-добър,
когато някой си отиде.
Допуснеш ли на своя кър
да сееш гняв и зли обиди -
ще жънеш тъмни ветрове ...

Черно, бяло, зелено...
Точки, черти, мечти...
Ти - в синьо - на кръгла земя...
А там някъде тя - в червено -
те чакаше в една сълза... ...

Понякога съм Ангел Земен,
болката ти чувам във нощта
и седем пъти моля се по седем,
да те докосне Бог от Вечността.
Прегръщам те със шепот нежен, ...

Аз дадох всичко мое, жалка блуднице,
доверие, приятелство, подкрепа,
не знам дали разбираш и осмисляш тези думи,
за жалост не за теб създадени а за ... човека.
А ти какъв човек си.... и досега не мога да осмисля, ...

Нощта ме завива в страстна завивка.
Очите ми нежно чакат да ме целуваш.
С топло ухание идва твоята усмивка,
мъжкото рамо искам да почувствам.
Нежност иска душата ми да жадува, да слуша. ...

ИДЕАЛНАТА КАРТИНА
Искаше ми се да рисувам живота си със четка,
да смесвам мечтите със различни цветове,
да рисувам това, което искам, без да правя сметка,
че фантазията ме води из непознати светове. ...

Не е хубаво хората да си причиняват телесни повреди. Нетелесни може, за тях трудно осъждат, пък и всеки у нас си е малко смахнат, така че нетелесно всички сме добре само условно.
Телесната повреда е лошо нещо. С телесна повреда може да станеш инвалид. У нас инвалидите са много, твърде много за броя ...

Жена, като всички жени
Бе жена, като всички жени по света.
Нищо женско не беше и чуждо.
С крехки, нежни ръце и хаплива уста,
поразяваща в случай на нужда. ...

Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, ...

Вдъхновено от вярата на една онкоболна жена
Към Съдбата, молби отправям,
късмет да сполети и мен,
като всички, се надявам
и вярвам в утрешния ден! ...

Тя не може да пее, нито да свири на каквото и да било, тя само живее с музиката. Като ученичка пеела в хора, ама я изгонили бързо. Слушала музика вкъщи, на грамофона, на касетофона, после и на CD. Танцувала. Сама, за да не я види никой. Обичала един китарист и обикаляла концертите по читалищата в Со ...

златната рибка
не иска по бабина
гайда да „припка“