Понякога октомврийският вятър, освен листа, довява и неизбежните въпроси за това как и защо нещата се случват по начина, по който се случват. Откриваме се в средата на двор, с леген с пране в ръцете и куп тревоги в душата си и няма как да не си зададем въпроса как сме се озовали тук. А след това си ...

Пореден ден, теб те нямам...
Тишината само ме обича тъжно...
И пак самотна аз си лягам...
И пак ме стяга нещо като въже...
Постелите отново студени... ...

Аз съм като филтър от изпушена цигара,
събрала горчивината в сърцето си.
Аз съм като скъсана струна на китара,
изгубила нейде певеца си.
Потъвам в някаква груба реалност, ...

Борил ми отваря с пълна уста.
– Извинявай, цял ден не съм ял и прегладнях. Влизай в кухнята.
Има мусака и той е нападнал направо тавата. Чак хляба не е сварил да го отреже и го е счупил.
– Ти да не беше в затвора днеска? Чакай, дай да ти сипя.
– В едни складове на майната си. Наоколо джендем, чак ка ...

Най-после и време се оправи, и слънце се показа, та се дигнахме, на село да си идем, двор и къща да си видим, да ги навестим, да ги поочистим, и от треволяк, и от прахоляк, че отдавна не сме ходили, че запустяха, а след обед, и на мегдана да излезем, че днес е и празник на селото!
Някога, кога млади ...

Ще те сплета от слънчевите вени
и от звук на пясъчен рапан,
в очите ти ще сложа две поеми,
три капки лудост и прашинка свян.
Ще ти влея в устните магия ...

Бързо облаците заминават,
тихо жълтите листа си падат,
слънцето във локви се оглежда
и сякаш търси някаква надежда,
че пак със сила ще блести, ...

НЕЩИЧКО ЗА МОЯ КРАЙ
Говори се във моя край,
как срещнали ерген с мома,
да ги сватосат го се знай,
тъй както правят по света. ...

Красива е музиката!
Красива е природата!
Пролетта променя света в цветове.
Есента застила пъстрите килими на живота.
Красиви са хората със своята усмивка. ...

не е толкова просто
мила
не е толкова просто
ми шепти
замечтания вятър ...

Слънчево момиче
Искам спомени
със теб,
снимки в рамка
на стената. ...

1.
Пейка в парк.
Страниците шумолят под десет пръста.
Изцапани с мастило мисли.
Непознати стъпки някъде наблизо. ...

Сълзи по устните,
сън между пръстите –
всичко изтича
и не приличам
на нечие пристанище, ...

Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки, ...

Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...

„Децата пораснаха и вече не мога да им се карам. По дяволите! А жена ми вече не ми обръща внимание, колкото и да мърморя. Безсилен съм!“, кахъреше се дипломираният счетоводител и пресмяташе с лявата ръка още колко му остава до края на живота. Гледаше пръстите на краката си през скъсаните чехли и пре ...

Too much love will kill you.
Brian May
Помъчих се да те напиша в проза,
но ти ще се превърнеш във роман,
започнах стих, но става розов, ...

И какво като лягам рано
или по никое време,
и не паля свещи в храма,
а се моля на Бога в мене?
Танцувам с триста дяволи ...

Обещания
Обещания, да, обещаваше ми тя,
да бъдем заедно до края на живота.
Обещания, създадохме две деца,
две прекрасни момчета с добри сърца! ...

Илюзия
Изплакан сън! Очакващи очи!
Маслинен мрак! Учудени звезди!
Самотен вик! Кънтяща тишина!
Очакван дъжд! Нечакана луна! ...

Гадаене по снимка
Един фотограф бил във малка градинка.
Разхождал се вяло, че било адска жега
и търсел клиенти да направят си снимка-
най-прекрасната, що сътворена от него! ...

Отхвърлям догми, искам да си с мен,
неканена в съня ти пак се вмъквам,
с косите си оплитам те във плен,
не се буди... задръжките си смъквам.
Усети ли ме? Топло е нали, ...

Всеки ден преживявам различна част от себе си. Понякога тъгата е моя спътница. Колкото и да искам да я отблъсна, да я накарам да стои далеч от мен, тя се оказа доста упорита. Накрая вече я приех. Дори понякога и се съветвам с нея.
Виното помага. Има мигове, в които си мисля, че тъгата и виното са съ ...

Леснозапалима съм, горя,
някога съм доста нелогична,
безпричинно мога да боля,
безусловно мога да обичам!
Във душата ми валят дъги, ...

При толкова забрани
и тази скрита любов,
която клокочеше в гърдите
на ближния...
(Ах, този сладък плод!) ...

Мразя думите "извинявай" и "благодаря"!!!
Какво толкова им харесвате на тия думи, не знам...- Майка ми от малка все ме учеше да казвам "благодаря" -на лелката в магазина, на чичкото, който ми е купил шоколад (нищо, че аз тогава даже не съм обичала), на другото детенце, което ми е казало, че съм крас ...

Ела ти тихичко в нощта,
но не загасвай ми свещта.
Тя е тук и нощ, и ден,
кара хората да спомнят си за мен.
Ела ти и виж ме във тъмата, ...

Нощта преваля и утрото се ражда,
окъпано от майските лъчи...
блести росата в приказна позлата,
блести света с нова красота...
А в небосвода син – птиците летят ...

Градчето тънеше в дълбока среднощна дрямка сред спокойствието и сигурността на обграждащите го непристъпни скали и високи крепостни стени и единственият шум, който смущаваше вечерната тишина, бе веселият ромон на многобройните водоскоци и водопади, които бликаха от белите варовици и розовите риолити ...

СТО БАКШИШ ЗА ПЕВЕЦА!
Р. Чакърова
Тихо вятърът сплете ме в своя пролетен тътен...
Още ден без ръцете ти, още ден без гласа ти.
Още залез без ласки, още изгрев без думи. ...

Дълбоко в дебрите гористи,
живеел охюв с къща на гърба.
Пъчел си рогата дълги
и разправял, че е най - красивият на света.
Видял го Кумчо Вълчо ...

9/ НИМА БИХ МОГЪЛ
Аз никога не ще забравя,
щастливите младежки дни
и цял живот с цял глас аз ще славя,
прекрасните си младини! ...

Той стоеше в претъпканата стая, облегнат на стената с полупразната чаша в ръка. Срещу него, въодушевен от историята, която сам разказваше, стоеше един от по-близките му приятели. Той беше толкова унесен в разказа си, че изобщо не забеляза, че реално си говореше сам. Жестикулираше, сякаш беше регулир ...

В миг на болка... ще ме усетиш с вятъра.
Ще те обгърна с пролетния бриз.
И като мъничка прашинка, нежнобяла,
ще те погаля с първите лъчи.
И ще се сгуша в твоята усмивка, ...

ПЕСЕНТА ОТ МЕГДАНА
Пак сме там!
Пак сме избягали от града, пак сме на село!
Пак сме в двора, до мегдана, дето се пресичат две улички, дето е заграден от каменни дувари, а зад тях надничат прелестни бели къщи.
Всяка вечер, след непосилен труд по ниви и дворове, там се събират жените от махалата и мла ...

Прекалено бързо живея.
Нямам време дори за поезия.
А в небето просто си грее,
едно слънце – да се обесиш.
Дните са въртележка – ...

На Емо
Днес слагай маса! И точѝ
от синьото небесно вино
и ако то ни загорчи
с целувки ще го подсладиме. ...

В косите ти – пера на гарван черни,
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен, ...

Отивам си целият.
Не го усещаш,
И толкова празници...
Не остават за мене.
Не трябва да си хирург, за да знаеш, ...