Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.
Взел раница на гръб тръгни пеша, ...

Когато в живота е малко поезията,
най-много поети се раждат.
Уж си в боклука, а някаква фрезия
цъфва от нищото: мистерия, тайна.
Животът си търси пролука - ...

Срещнах един "сакат" човек...
по пътя за Асеновата крепост
каза ми гордо: "Аз съм поет"-
продавал душа във куплети.
С патерици вместо крака ...

(Пиеса за възрастни деца)
Аз- Аз имам мозък,
дори и в гръбначният стълб.
Две леви сръчни ръце
и два десни бързи крака. ...

Всички за нея говорят –
прошка, та прошка.
Тя била скитница бяла –
броди като гаврошка.
Чака да ѝ продумат ...

Светлина в тъмнината е тя,
озаряваща всичко край мен,
като страстна, прекрасна мечта,
като блясък искрящо зелен.
*** ...

I drown in your lies and complains,
no more want to see your face.
It's impossible to try to break me,
when already made a space.
The debris are now cliffs and stones, ...

Обещание, размисляне, оставка.
Балотаж – за нова, подобрена справка.
Майка, нация, едва ли,
а гласувалите – кучета ги яли.
Хора, политика, отегчение. ...

Стъпка по стъпка
Стъпка по стъпка, крачка след крачка,
вървим, Животът си отминава,
житейският часовник дните ни отброява.
Да го изживеем истински си заслужава! ...

Плачеш, а?
Не разбираш защо все на тебе се случва?
Хайде, диво бесней!
Хайде, мълнии пускай
да товариш небето ...

Иска ми се да те пресъздам в стихотворение,
да пиша за ръцете ти, които
безсънно нощем ме превръщаха в творение,
забравили, че трябва да ми се наситят.
Очите ти след тях да нарисувам, ...

За двора ми на село
На село двора ми е райската градина,
спасих го с копане на гадната трева.
О, радвам му се аз по не една причина,
че раснат в него мойте семена. ...

Какво е ?
Приятелство - какво е ?
И питаш и не би,
а има ли го него?
А може би не си... ...

И влюбена
Пълен брега с раковина и пясък
вървя по ръба на живота
гледам слънцето, лъчи и крясък
събужда ме на времето пилота. ...

От онзи ден небето ми се скри,
блещука само огънче в душата.
И светят в мене мънички искри –
в две очи, погалени от някой.
А този някой може би си ти, ...

Всяка вечер...
Всяка вечер те виждам в звездите
и танцуваме помежду им...
Всяка вечер палтото ми
са твоите целувки... ...

Моите обувки
Лесно е да влезеш в моите обувки.
И да минеш пътя, извървян от мен.
Утъпкан е. Без тръни и без дупки.
Вървях години. Ще го извървиш за ден. ...

Ще те чакам в костюм старомоден
все на същия гаров перон
и с наметнат на рамото лоден,
ще се спра аз пред втори вагон.
Във ръката с букета от рози, ...

В пороя на куплетите
самотни си изстиваме.
На мислите в маншетите
тревогите прикриваме.
Със грешките си храниме ...

причина за сълзите –
всички онези прашинки,
​​създадени в съзнанието ми,
обсипах се...
и като изненада ...

Под светлото на лунния чадър
играят във очите ни звездици.
Светът е със октава по добър.
Сега не бива нищо да ме питаш.
Сега не може златната везна ...

∞
> ∞
>
>
> ...

Съхне крушата и дворът пустинее.
Покривът пропада на места.
Никой в тази къща не живее.
Хората са в някаква страна.
Бащин дом, отдавна е химера. ...

Аз вярвам в любовта...
Макар и сляпа, сляпа но успява
тя да ме въздигне, охули,
даже нарани... Но може
с мен сълзи да рони. ...

Старите ни слънчогледи
комунизмът ги уврЕди,
направИ ги кривогледи
и сега са черногледи!

Романите,
остави на лудите.
Приказките,
на мечтателите.
Стиховете, ...

това място
е точно
каквото си мислех
това място
на всичко напук ...

От какво точно днес заболя те, душа?
Стига с тези измислени драми! –
Имаш покрив и хляб, още рожба една
да те сгрява със името Мамо!
Не живея в разкош и спокойно не спя – ...

Животът еволюира. С него се променяме и ние, хората. Да, процесът е достатъчно бавен, за да не се забелязва от някои. Да, посоката на промяна не се приема еднозначно от други. Дори открито не я харесват. Приемана или не, еволюцията е неизбежна и ние всички плуваме в спокойния ѝ поток.
С всички еволю ...

Ще замина далече.
Да събера стъкълцата от вчера.
Ще пътувам по глобуси от време...
Тебе моя да намеря.
Ти пак ще си така красива. ...

ДИВНО ЛУДА
Моята природа – и дивна, и луда.
Всички посоки тук са приети.
Потоци буйни вода, щура,
хора се радват, пишат поети. ...

Бългаийо!
Защо надяна тази черна дрипа ти?
Защо обрече своите гаврошовци?
Не заслужават да се лутат в твоите мъгли!
Обрече ги на глад, на мъка, болка и страдание, ...

Мисли черни,
пак в съзнанието ми нахлуват
и нощ, и ден мира ми не дават.
Но аз ще прогоня ги
и света си весел ще направя ...