Приел съм ги тези сезони
за дарове божи към мене.
И щастие все ще ме гони
при тежките даже промени.
Вървя си със дните горещи ...

Младост, къде те оставих?
Младост, къде те оставих, на кой ли завой,
щом във дребнавост и скука съм здраво заседнал?
Време бе — все се търкалях, не знаех покой,
млад бях и весел, а станах разумен, улегнал. ...

Деца на Дедал
"Хайде, моя душа - да опънем платната!"
Паруш Парушев
Хайде, живот, да опънем платната!
Хайде да литнем с бохемски криле! ...

Мъж
Аз съм един мъж обикновен,
не съм красавец, нито супермен.
Един Човек сериозен и вежлив,
харесвам жените и не съм срамежлив. ...

Две-три епиграми
1/ Най-много, братя ми тежи,
че всичко правим със лъжи!
2/ Не можем да се разбереме,
кой ще даде, ...

Душата ми в стих се разголи
и даже не се посвени,
че всички видяха я гола
с развяти от рими коси.
Изобщо не се притеснява, ...

Отвън ще спиш довечера, сърце,
аз няма да те каня в мене тази вечер.
Солени мигли на разплакано дете
по ледени прозорци пак се стичат...
Горча във орбитите на копнеещи зеници ...

Ще плачеш за децата си, Българийо.
Ще плачеш, че ни изгони във чужбина.
Толкова жестоко ти постъпи с нас, Българийо,
че накара ни да милеем за нашата родина.
Хлябът ни, в чужбина е горчив. ...

отлитат секунди, минути, живот.
няма те в дните ми.
бях докоснат от твоята нежност
жена недокосната, мой блян.
оранжево мое кълбенце. ...

Живот, квартално-спален,
с намаление.
Като обувки чужди.
Тесен.
Кога спечели, хитро, ...

Никой не може да си представи, че сме свързани
и оковани с погледи и мисли...!
Никой не може да види, че се поздравяваме и
сбогуваме отдалече и безмълвно...!
Никой не знае, че през деня сме тихи приятели, ...

Най-големият ми асансьор... така де - страх!
Тръпка. Неспираща, неконтролируема тръпка ме побиваше до костите на мозъка ми. Усещах всяко едно вдишване дълбоко в носоглътката си, а тръпката не спираше да ме тресе. Бях на път да се сблъскам с най-големия си страх. Усещах сърцето си как спря да тупти з ...

Седемнадесет мига взривиха света,
ехидната хитрост постави леда,
седемнадесет гряха окачват бесило,
за тези без съвест няма кандило.
Седемнадесет стъпки към пропаст без дъно, ...

Ръмжи във мен денят
и аз ръмжа - кутре на повод,
подритван, хапан ... Кому съм враг?
Луднал свят, вълкодави много ...
Мъник да си, но Вълк! - ...

Симфония
Търсих те във всеки мъж,
но не те откривах.
Ти приличаше на дъжд,
който си отива. ...

ХЛЯБЪТ НА СВОБОДАТА
(Превод от македонски)
Един ден, като ято от спомени,
бръчките от челата ни ще излетят! –
си казах преди една буря, ...

If, all I could say is if
Promise me you won't regret me like the tattoos on my skin
Let the wrong path come to me
One day I'm hoping that you will remember me
When you fuck them, you'll see my face ...

Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.
Надеждите във конус се събират. ...

В Саксония има легенда такава:
с лъка си бог Хърне изпраща стрели–
с тях хищници, демони зли поразява,
разбойници, бродещи в тъмни гори...
Щом рев сатанински далечен долита, ...

Душата на Огъня-Спомен за Спомена
/за конкурса/
Смали се целият ми свят. Побра се на двуног в сърцето. Нарече го събрат. Научи го да гледа към небето. Избра за слънчевия път подслон. В извивките на мисълта мелодията лъкатуши-кога, къде, с кого, защо и как Животът, до живот, сред челядта, край своето ...

Моя прекрасна
Опипвам те нежно. Форми заоблени.
Отпивам от твоя вълшебен "нектар".
И се гледаме двама, с влюбени погледи.
За вечерта, ти си най- скъпия дар! ...

Ще идват гости и след мен
на пищната трапеза.
Ще бъда малко уморен,
от ангелите глезен.
Но от небесния простор ...

Fire girl feat Sten - Надежда

А бяхме някога деца
и всичко ни изглеждаше невинно,
на дребна пакост и лъжа
усмихвахме се някак безпричинно.
А бяхме някога деца ...

Думи изящни, псевдо-любов,
много надежди, време без време,
галещи мисли, поглед, готов
всичко, що дал е, обратно да вземе.
Някак неистинско, сладко нагарча, ...

Душата ми...
Душата ми, самотна монахиня,
затворена в килията на тялото...
Тъжно гледа земната пустиня,
гдето черното превзема бялото. ...

Умира ли се от прободна рана
от бодил, докоснал ти кръвта?
Посегнал рязко с нежни длани,
нетърпелив да хванеш любовта;
забравил, че розата е живо цвете; ...

Върви по своя път
(на синовете ми)
Ти мъж си вече.
Времето не спря!
А сякаш вчера нежно те прегръщах. ...

We force our way through life
like rockets in the sky.
But in the end we're out of fuel
so who's to fool?
As gravity reclaims it all ...

Сама със себе си
В притихналата стая съм сама.
Долавях само шума на сърцето си.
То биеше лудо, неутолимо, жадно
за очакваната топлина. ...

Ако денят ти внезапно се счупи
на хиляди малки бодливи парчета,
които да пръснат небето ти кухо,
а мислите, хапещи като зверчета,
във тебе изгризват трънливи пътеки, ...

Ти чувстваш, че съм жив, нали? Усещаш ме.
Не плът, а концентриран вълчи глад.
Не мускул, а безсрамен ключ към тебе.
Най-истинският смисъл да съм млад.
Виж, бих могъл и иначе – лежерно. ...

Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...

Лежах под същия чадър, както бе пожелала Светла и наблюдавах плажната ивица, която с всеки ден все повече оредяваше. А това не можеше да не радва окото ми. Никога не съм бил привърженик на утвърдените разбирания, че морето е задължителна дестинация за лятото, а ски курорта за зимата. Това стереотипн ...