Аз те търсих, моя любов!
Къде си?...
Изригват в мене вулкани
и чувства дълбоки, неразбрани.
Аз те търсих, моя любов! ...

Синя Ямболска вечер,
осеяна с едри звезди,
с дъх на косена трева
и прясно орани бразди.
Леко се спуска над нас ...

Размяната
(към детето "в мен")
Кой ще те намери тук?! – каквото и да търси.
И кой ще чуе звук – от немите очи да си откърши?
Нали във себе си те нося – и те водя за ръчица ...

Врабецът кацна на върбата,
изпръхна с тяло, сетне полетя,
но друго бе решила днес съдбата
за тази клета порцеланова душа.
Затуптя сърцето с темпове стихийни, ...

Картината след Вас
От мене не остана нищо.
Нито пространство, нито време,
с които се разправях хищно
и исках всичко наведнъж да взема. ...

ПЪТИЩА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и да поеме по пъ ...

Ти - невинна, чиста, свята -
на мен мечтата -
на лятото съня -
ела преди залеза на деня.
Че животът е един - ...

Здравей, любов! Здравей.
Добре дошла във мойто ежедневие забързано.
Аз дълго, дълго нямах време за теб.
Но я почакай.. Това е по-скоро, защото ти от мене си тръгваше.
А аз все се обричах на теб. ...

Потъвам в любовта Ти, Боже,
потапям се и цяла ме покрива.
Дарява ме с увереност такава –
с Теб винаги ще съм щастлива!
Оглеждам се в деня си и откривам, ...

Не чакам никого по пътя към Обичане.
За него карта няма, липсват магистрали.
По калните ми стъпки ако тръгнеш,
ще ме настигнеш в скалните предели.
В горите, дето съм се губила нарочно, ...

СЮИТА ЗА ГЪРНЕ, ДВАНАЙСЕТ СЛЪНЧОГЛЕДА И ПАРЧЕ УХО
Във простичко гърне
на маса с дървен плот
във топли цветове
от Слънцето - живот ...

Ти даде ми един от твойте дни –
да се родя във него ме покани,
научи ме на летни добрини,
душа ми даде – да лекувам рани.
Показа ми учудващи неща... ...

Демон
Демонът се притаил,
и чака танц да заиграе,
притихнал вътре в мен,
спотайва се, ...

Бях съпруг, баща и мъж
с жена, деца и къща.
Но съдбата не веднъж
във дните се обръща.
Днес съм дядо и съпруг ...

Èрос се (п)èрчи
и в èрес залѝта, а
Тѝ, Афродѝта?...

Така е Господи, така е. Веднъж успях да се измъкна от дълбоката бездна, наречена любов. Е... поохлузен бях, натъртен. Малко кървене и много време... мина ми. Ала втори път паднах в тази магия и отърване няма. Казвам ти, нищо не може да ме спре. Чувствам копнежа ми по нея като един голям парен чук то ...

Една нощ желана -
една сбъдната мечта.
От детството събрана
в една топла ръка.
В две очи затворена ...

Очите ти намерих бързо в мрака,
гласа ти чух, когато пак заплака.
Не можеш да си вечно силна,
особено при таз' съдба усилна...
Вярвай вечно в благодатта, ...

* * *
Обострената същност...
Заоблената сладост...
Потайното обичане...
Небето - късна благост... ...

Море се лее в подлезите,
многоцветно, буйно и неудържимо.
На вълни се разлива по площадите
и наводнява заведенията.
Нахлува през открехнати прозорци ...

Далече си, но с мисъл си при мене
и чувам как със думи ме омайваш.
Под пластове разровени съмнения
усмивка във очите ми изгрява.
Но докога? ...

„С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.„
Михаил Лермонтов ...

Тя ще ходи по отъпкана пътека, може би.
Ще следва със свои стъпки моя път.
Ще гледа в очите или ще се преклони,
ще е част от него или неин ще е светът.
Ще бъда огледало, за да се огледа, ...

Както изхвърлям дрехи, обувки.
Трябва да изхвърля и теб.
Без опрвадания и без преструвки,
да получа сливи за смет.
Уморих се да те мъкна с мен. ...

Дали от възрастта си остарях
или дете душата ми остана?
Не помня миг с безгрижния си смях
през болките от всяка нова рана.
Натрупах своя бурен летопис ...

ВЯРНОСТ
В кутия подреждах днес старите спомени,
назад се разходих по път извървян...
Частици намерих - листенца отронени,
мъниста от моя житейски гердан... ...

КАМЪК РЕЧЕН
Искам да говоря, но сега
думите са някъде далече.
Крият се под някаква тъга -
сгушени. Като под камък речен. ...

С П Р И
Но как, кажете ми, да спра,
когато ден в нощта градя?
И удрям, удрям чук след чук...
Дано да дойде някой тук – ...

Рано сутринта вече бях на път и се настройвах за задачите, които предстояха. Трябваше да направя няколко снимки на една двойка, която щеше да пристигне на следващият ден. Планът беше да съм там два дни преди тях, да огледам обстановката и да подбера подходящите места и моменти за сполучливи фотосеси ...

Излъгах. Не бях яла, защото вече бях нахранена от мъката в мен. Излъгах. Не бях пила нищо, защото вече бях напита от сълзите в мен. Излъгах. Не бях спала, защото вече бях се насънувала на кошмари и не спях. Излъгах. Не бях се навървяла, защото все още крачех нощем из града. Излъгах. Не бях се наслуш ...

Убедила съм се, можеш без усилие
да накараш този свят да "замълчи",
сякаш в него сме единствените живи,
пренастройващи земята на свои честоти.
Естествено, че знам и с колко ловкост, ...

Прииждаща вечер - студената плазма на дните...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша. ...