пролетта
връхлетя
и тъгѝте помèте
пролетта
разцъфтя ...

Някой ден, ще въздъхне земята в облекчение,
че я е напуснала човешката и плесен.
Ще се родят кокичета и хризантеми
и птиците ще пеят друга песен.
Охлювите ще се развъртят, и ще направят път, ...

Насълзена страст.
На прощаване.
Догаря цигара.
Във мрака.
Гаснат искри. ...

рисува мигът
със думите... моите и твоите
красиво
и фино цветовете подбира
мъничко розово, още малко... за устните ...

Замина без да се сбогува
На фронта душата му тъгува
Оставил своя снимка и кокиче
Очакваше дете момиче.
Пътят си незнаен към смъртта поел ...

В болница приета е душата-
с хрипове, със затворени очи,
дошло и е до гуша от клюкари
с покварени сърца.
Паметта ù избледнява - ...

Бяла като тъмнината
усмихната като смърта с косата...
Даряваща лъжовна страст!?
Това кошмарът е за нас...
Залъгват истинските хора! ...

Пътят към мен
За да ме видиш ти, отвори очи!
Докосни слънцето и хилядите лъчи!
Премини през морета, планини и
чак тогава се върни. ...

Поиска вяра.
Нося ти я в пакетче чай
от диви ягоди и остра мента.
Свари си я.
Вкуси я. ...

Мечтая за безкрайната нощ и за света след това. Мечтая да видя човешката доброта. Мечтая да стоплям, да спася хората от студа. Но не са ли тези мечти беплодни? Не желае ли човекът сам да измръзне в прегръдките на смъртта? Мечтая да дам светлина на тези във мрака и от тях самите да ги спася. Каква ег ...

"... Паля огъня в сърцето
на невидимата къща..."
Катерина Кайтазова
Можеш да си тръгваш, можеш да се връщаш -
чувствай се в душата ми като в своя къща. ...

Върви си, опитай без мен, щом наистина така си решила,
но недей да се връщаш отново когато разбереш колко много си сгрешила!
Аз не исках да си тръгваш, защото наистина много те обичах....
и винаги ще ми е тъжно, че вместо до мен, сега до друг ти ще заспиваш!
Не се заблуждавай, всичко което аз ти дад ...

Със много нежност ме погали
прошепна тихо "лека нощ",
а после дълго в тишината
усещах думата любов.
Изрече ли я, как го каза, ...

Колонизатор
Когато съм изпразнен като черна дупка,
поглъщам даже и вселени,
а светлината е покупка,
която няма кой да вземе. ...

Не събличай
моите обвивки,
ще намериш само пепел.
Защото отдалеч личи,
че съм горяла. ...

Любовта е да взимаш и даваш,
любовта е да се посвещаваш,
любовта е сърцето ти да трепка,
любовта е да не търсиш сметка.
Любовта е когато вкъщи се прибираш ...

С Е Д Н И Д О М Е Н
Поспри до мен! Ръката си подай,
че този миг не може да се върне!
Седни до мен, че времето отлита
и няма то назад да се обърне! ...

Лека нощ на добрите момичета,
които заспиват кротко в нощта,
които сънуват нежно обичане,
които мечтаят за страсти и грях.
Лека нощ на добрите момичета, ...

Леви - десни, леви - десни маршируват войниците -
останаха притихнали чак птиците по жиците.
Мирът е най-необходимото ни основание -
останалото, както всички помним, е мълчание...

26 дни откакто за последен път говорихме,
разговор, нормален за нас двамата,
комуникация между мен и теб,
която ми липсва.
26 дни откакто спорехме за последно, ...

Не се побираш само в стих.
Не могат думите да те опишат.
Картина си с душевен щрих.
Щрихът, за който още дишам.
Аз глътчица мечта отпих. ...

Във онова хипотетично утро,
(то непременно ще е пролетно)
вишните ще цъфнат подранили,
сънувайки, че са в Япония.
И ще очакват да се възхитя, ...

Улицата и всичко наоколо бяха оранжеви. Лампите едва премижаваха... и пред мен гледам странен силует. Да е дете? Едва ли. В 3 през нощта... о, не беше дете! Беше джудже, човече! Имаше шапка-идиотка и си влачеше краката, явно имаше някакъв проблем с тях. И аз - мъртво пиян, а и не само, вървя срещу н ...

На двора днес е пусто.
Без твоя весело гласче,
с тичането ти навън,
след топката голяма.
Бабо, бързо, моля те! ...

Този свят, красив и непонятен
всеки миг поражда порив нов!
Хей, човече, чуй ме дишай, дишай,
напълни гърдите си с любов!
Майката природа с тебе диша ...

Не стоплих твоя ден забързан с ласка,
а ти пестеше всяка топла дума.
Събрала снеговете на Аляска,
все чаках като огън в мен да лумнеш.
До сиво пепелище да изтлея, ...

Във банята - теляк,
но не в обществената, а във твоята...
На гарата ти никога не спира влак
и винаги... на някой чужд си в ролята...
Работиш, а портфейла вечно празен, ...

Аз препрочитам мойте песни
и виждам все пак съм добър,
в тях славя красотите поднебесни,
не правя никому хатър!
Сега аз не се величая. ...

Отдавна
завиждам на птиците,
които излитат към южни морета
и пак се
завръщат на жиците ...

външно съм такъв какъвто ме знаете
демонично тих и призрачен
тъжно ми е за себе си
люлките скърцат самотно
мъжът в шлифер си тръгна ...

Небето колкото и красиво
толкова мрачно и грозно може да бъде...
С твоята любов малко си прилича.
От страст, до агресия понякога се стига...
Любовта ти, доста крехка се оказа... ...

Един съм аз,
един единствен и незаменим
и не знам дали ви има вас
или всички сте кълба от дим
Димна сянка в огледало отразена ...

Две неми щурчета в градината на живота
настройваха своята тишина.
Пред мелницата стояха два Дон Кихота,
а мелницата беше само една.
Любопитни очакваха битката на щурците, ...

Дните падат като есенни листа.
А е пролет, пролет, пролет.
Вятърът разнася аромата на трева
и дъждът блести – като напъпил ствол е.
Днес вали, вали, вали. ...

Тя, Истината, е бременна куртизанка
Някой чул, някой казал,
един не разбрал, друг пък видял
как с камшик я размазал
и паднала в локва от кал. ...

Мечтата ми да те убия
Питаш ме защо не искам да си пишем - защото,
когато си пиша с теб, милея най-много за миналото...
Питаш ме защо не искам да говорим – защото, когато
говоря с теб, има огромна вероятност да заплача от гласа ти... ...

Къде ме водиш? Там е тъмно.
Уж пиша на белия лист,
а ти мисъл злокобна
влачиш ме по път каменист...
Надрана от болки витаещи ...

Здравей, Ели
В това писмо ще се опитам да не говоря за чувства - не защото ги няма, а защото ти казах, че наистина не обичам драмите и проблемите, които хората преекспонират. Не знам дали и доколко ще се получи - усещанията ми към теб са по-силни от разума ми и често не успявам да ги контролирам, ко ...

България е страна, в която всеки би искал да живее. Тя е райско кътче, което осигурява нужното нужното спокойствие и сигурност, въпреки политическата нестабилност. Много хора бягат от България предимно от безпаричието, но съм сигурна, че на всеки малко или много тя му липсва, защото България е вселе ...