МОНОЛИТНОСТ НА ЛИЧНОСТНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ.
Това не е третирана тема във възпитателните доктрини и концепции на България, както преди четвърт век, така и преди по-малко от четвърт век, та и до ден днешен. А и в бъдещето тъмно, съвсем ще е мътно на българина това понятие МОНОЛИТНОСТ НА ВЪЗГЛЕДИТЕ на отделна ...

Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.
Дали ми липсваш? Понякога. Не зная... ...

Хей...
Заваля!
Ще закатеря планината,
Ще загриза гората рид по рид,
През локвите, реките и сланата, ...

В тъмна, полупразна стая
Лежа и чакам края
Тишина ме тласка към полуда
Дявола се появява по принуда
В тъмна, полупразна стая ...

Когато
Когато Любовта си отиде,
когато превърне се в "уважение",
когато двама души просто са заедно
и не се очакват с нетърпение. ...

Ти чуйш ли ги, българино?
Усещаш ли ги?
Там, на Батака загинаха невинни души.
Ти молиш ли се?
Как спиш през нощта, когато знаеш, ...

Къде си седнал!
Къде си седнал, сине мой?!
Не виждаш ли,
че туй е шведска маса?
О, ти за мене ...

Със вятър - безсрамно разгърден,
наклонен ме дъжд заваля.
А облака - горе разсърден,
в гнева си съвсем потъмня.
И всичко в земята накваси. ...

Събуждам се – усещам те до мене –
спонтанна, жива и неизтощима.
И моля се да бъдат удължени
секундите щастливи, щом те има.
Прегръдка всяка с теб поражда нова, ...

Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а ...

Да взема огън
Любов.
Чувство, което те крепи,
чувство, което преминава
като тръпка по тялото. ...

Най-после зимата дойде
за радост на децата,
сега не знаят откъде
да започнат играта.
Бой със снежни топки, да, ...

В очакване на пролет,
когато люлякът цъфти,
душа - птица в полет
изпълнена е със мечти.
И болката ще чезне, ...

Защото ще сме близки
==================
Пръстта е била тук. И пак ще бъде.
Дори след нас, дори след сто живота.
А ние сме заложници с присъда — ...

Живота ми гълта дните
като зла ламя момите!
Сутрин със зъби затрака
и ги изяжда до мрака!
Казвал съм го, казвам пак, ...

Не искам да изричам, сбогом,
не искам много да боли,...
но съ`лзите - издайник подъл
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие, ...

Младостта е ъгълче в душата,
което има весела стопанка
и птица под стрехата,
която храни своите малки…
Ваканция е младостта, ...

Луната спи
с облак бял завита,
щурците
лятото сънуват,
кутре, ...

Нали си спомняте онази снимка, на която малко момиченце е залепило нос на витрината на сладкарница? Сигурно в момента изглеждам по същия начин. Извинявам се предварително за хаоса, но мислите ми не са никак подредени.
Стоя на тротоара пред прозореца на малкото кафене, лицето ми е зачервено от студа. ...

Не се залъгвай по вида ми,
аз съм от момичетата с характер.
Не потъквам достойнството и гордостта си.
(някои от тези думи нямат понятие)
Нямам нужда да съм нечия украса. ...

Където слово
не успява, мълком там
любов се справя...

С мъка ли живееш твоите дни?
Сълзи ще къпят болното сърце.
Дори и твърд, стани и залъка си преглътни,
порадвай се на бръчките на твоето лице.
Знам при теб че става толкова студено, ...

И пак стоя притихнала във мрака,
и вместо радост, болка ме милува,
стоя сама и мъката не чака,
а трепетно и страстно ме целува.
Ела, любов, ела и измъкни ме, ...

И вечер да заспивам тиха.
И сутрин с вик да разкъсвам изгрева.
Такава, не еднаква, просто разнолика днес, утре, дори и вчера бях, но всяка вечер тиха.

Мое море
Отдавна не съм си говорила с теб.
Отдавна не си ме прегръщало.
Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,
отново при тебе ме връща. ...

Какво означава раздялата?!
За съжаление нашето време си отиде вече...
Несъмнено пеперудите заминаха си надалече...
Все още обаче вярвам, че пролетта трае, колкото нашата целувка
и че ако има миг в който да съм била така неземно щастлива, ...

Тайната е древна сянка
от купола на Времето,
от първия му храм.
Укрит в контура й,
събличаш ти съдбата си - ...

Дълбини
Така си нежен, а те виждах друг:
далечен, толкова далечен.
Оттам те стигах и пристигах тук,
присвита на кълбенце късно вечер. ...

сред пиесата се въздига светът
този път с теб сме зрители
и държа за ръка и държиш за ръка
настоящето
следователно сме щастливи ...

Дочувам тътена от онзи влак,
със който ще си тръгна от перона,
а ти ще ме изпратиш. Няма как
две-три сълзи, нахални, ще изгониш
забърсвайки ги с вехтия ръкав. ...

Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...

Колко бурно бе в душата ми,
колко отдавна тя занемя,
колко копнежно плачеха сълзите ми,
колко бледа беше моята луна.
Отдавна сърцето ми вече не бие за теб, ...

Загадката
Все така сме - в ширпотреба,
с дрехи втора употреба,
правим борчове дузина
и слугуваме в чужбина, ...

Въртим се, въртим се в един кръговрат –
все пак предвидимо живеем.
С деца подмладява се нашия свят,
докато ний бавно стареем.
Стареят телата, понесли на гръб ...