СКАЛАТА ПРОСТО Е СКАЛА
Видях една скала.
Досущ приличаше на тебе.
Студена, сива и сама…
Под нея бряг, зад нея – време. ...

Генка Богданова
Работя като медицинска сестра в Дом за стари хора…
- Е, и? – ще свие някой недоумяващо рамена. - Какво толкова интересно има в това, че някой работи като обикновена медицинска сестра и обгрижва стари хора? Професия - като професия.
Така е. Но през тези десет години, откакто съм сред ...

Докосваш ме...
и тялото ми в миг
във жива струна сякаш се превръща!
А пламъкът на моя див копнеж
започва тялото ми бавно да обгръща. ...

ОСЪЗНАВАНЕ
Поредната илюзия си тръгна!
Застрелян миг. Затръшната врата.
Защо се смея? Защото ми е тъжно!
В ръцете ми – изкуствени цветя… ...

Минавам през тълпата,
погледите падат върху мен,
оглеждам се без посока,
в търсене
на някого, ...

Убивай ме. Убивай ме с любов..
нека само бъде споделена,
до мен заспивай всяка нощ,
милвай ме като мъничко бебе.
Да се родя.. в своя изгрев нов.. ...

ДУЕЛ
Очаквах тази среща със живота си
,
но я отлагах като маловажна и излишна,
обичахме се и красивото, каквото бе ...

Прага
Пътепис-есе
Някога, толкова отдавна, че чак ме е страх да пресметна преди колко години, в една хладна пролетна нощ случайността сблъска мен и група приятели в центъра на Прага с едно видение. Тогава това изобщо не беше видение, а си беше една абсолютна реалност. Но с годините споменът за него ...

Вълчицата в мен
Събуди се вълчицата във мен,
защото ме отхвърляха стократно.
Преминала през школата на Дзен,
до болка си подостри сетивата. ...

Горчивата чаша
Да отпиеш пълната чаша
на нощната горчива самота.
Животът ти, объркан като каша,
забрави свойта красота.... ...

Държеше ме за ръката, докато вървяхме. Каза тихо:
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато ...

44/ДУМИ ЗА ДЕТСТВОТО МИ
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...

Сърце,
идея нямам как болиш,
когато те облъскат ветровете...
Откъснат е езика – не крещиш
в далечното светулково просветваш. ...

Моят клас се пръсна по света
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...

Върви Си
Върви си в твойта градина,
при твоите приятели безлични.
Не тъпчи върху мойта крепост
с думите ти така цинични. ...

СТРАНА СЛУЧКА
Влакът се люлееше от едната страна на друга, чуваше се трака–трака, трака–трака, огромни стоманени колела натискаха релсите, стържеха метала. Единствено на железниците може да чуете такива звуци. Като че ли чудовище искаше да излезе от оковите си и да навакса закъснението, коeто беше в ...

Константин
наречен Кирил
в бъдното напред
се взирал
и прозрял го ...

Крачка над пропаст - това е смелост.
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...

Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...

Първото официално интро от албума, по който работя. Адски съм благодарен за съществуването на Omnisphere, който улеснява липсата ми на китара.

Импресия № 3
По пладне облачни кълбета
натрупа Вятър изведнъж
и тъмно притъмня небето
преди да се превърне в дъжд... ...

Присъда
случайни хора в неслучайния живот
(ирония на срещащите ни в мига раздели)
не съществуват
в силуетния ни рамков род ...

Ходенето по жарта
разискря премълчани многоточия.
От стомните на русалии пих вода.
Сега си знам -
Страхът е болен без пророчества. ...

Докато те няма
си измислям облаци
снежнобели пухкави и тъжни
тайничко навървям ги по пръстите
споменът по тях да се завърне... ...

В проучване сред ученици за любим български национален герой Батман срази конкурента си Спайдърмен. Иван Вазов следваше водачите на почетно разстояние. А Левски остана на пето място след хан Аспарух. В резултат на тази класация група граждани създадоха формированието „Батман или Левски”, обсъдиха ид ...

Човекът Дървото и Свободата
Красива и слънчева майска утрин, светлината завладява всеки тъмен кът.
Небето е отворило светлосините си двери за светлината и птиците хвърчът из пространството.
Един човечец само минаваше по малката пътечка към гората и вървейки ту се смееше ту псуваше:
-Избор или свобод ...

Видях те
сред хиляди лица.
Разпознах те
на малката улица.
Върнах спомена, ...

Във тялото ми няма душа вече,
хилядите ми сълзи си имат вина.
Чрез тях, милата, тихичко изтече,
по лицето ми от нея не остана следа.
От тялото ми и животът си отива, ...

Тя - Ръката на Съдбата
Поглъща стъпките калта,
а грохотно орат бразда...
На Пътя призрачен и стръмен –
Бродник - с камък на врата прежулен. ...

Не съм аз виновен
Не съм аз виновен,
а онова дяволче Спас!
Види ли се свободен,
хоп, в кръчмата до нас. ...

Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...

Боли. Лошо. Болест. Страдание. Защо боли? Защо трябва да усещаме болката? Не можем ли да намерим произхода и и да я премахнем веднъж завинаги? Произход на болката? Ами-и да! Тя... тя произхожда от живота. Животът започва с болка. Животът се развива посредством болка. Животът се осмисля от болката. И ...

Заливаш ме със нов морал,
сипи ми още, аз не бързам...
Отдавна свикнах да съм в кал
и пуснах корен, че и вързах...
Хиляда дупки има в теб... ...

Вик за дързост
Излитащи коне в небето,
в простора на попътен вятър
и уплах, скрил се под небцето
от изненадата на бял кахър. ...

Това не е история за любов. Не е история за хора, завладени от страстите на своето време. Няма да срещнете състрадание, подкрепа или най-малък признак на човещина. Защото това е разказ за омразата. Силна, разтърсваща и завладяваща, господарка във всяко едно отношение. Горда е и капризна, твърде взис ...