Тихичко навън вали дъжда,
когато чувстваш се сама.
душата става на врата,
а ти си все сама, сама.
... ...

Приятели, това е началото на новата ми книга, която засега съм озаглавил ,, Бандата,,. Не съм написал още нищо друго освен това, но реших да го публикувам. Жанра отново ще е криминален и се надявам, когато я завърша да ви хареса. Случките в нея, разбира се са единствено плод на моето въображение.
БА ...

...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...

Отслужвам молебен за душите на мъртвите,
знам че на тях не им е студено, а аз зъзна.
В тунела е мрачно, въпреки че се моля на спомена
и на дивото зло погубило семейството ми,
за малко топлина. ...

Покер
Дори да чуя звън на хлопнало мандало,
играя покер с комарджийката смъртта,
че шапката ме стяга, пусто опустяло,
да мина метър портите на вечността. ...

Търкулват се, търкулват се годините
и нижат броеници от смарагд,
и всякоя от тях – незабравима,
в историята вдява своя вклад.
И днес, ако аз с буквите ви пиша ...

ЛЕГЕНДА
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...

Когато тишината е най-силна
и заспива всичко, цялата земя;
когато лунна светлина те милва
и поглъща те във себе си нощта,
тогава, сам със свойте мисли, ...

В някоя приказна вечер,
ако решиш
да се върнеш при мен,
не искам звездите
да гледат ...

Цяла сутрин спомням си нощта!
Деня - подготвям се за нея...
Вечерта - изгряваща звезда!
Пак искам те, така копнея...

Голгота не принадлежи на боговете,
по-често е връх за странните хора.
Онези, които крачат през ветровете
и пред които издигат стобори.
Които сънуват, че подаряват ...

Озлобен си! Чак до черно ...
И си играеш с мене.
Създаваш ми проблеми.
И времето ми вземаш.
Не е честно ...

Разглеждам те и мисля за това,
че в твоите очи не лумва пламък.
За теб тревата просто е ... трева,
а оня камък просто си е камък!
За теб и тази приказна гора ...

А ти ме питаше коя съм.
Ще ти кажа - малка тишина.
Беззвучието във лирична песен -
в междунотието - аз мълча.
Аз съм умиращото лято, ...

За генезиса на една локва
На път ми лèжи локва с кал.
Ще кажете, кому е нужна?
Веднъж ли я е попържàл
шофьор и пътник с мутра тъжна. ...

БЛАГОДАРЯ
За пеперуденото пърхане,
което съм била.
За първата ми стъпка.
За първия ми смях. ...

Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах ...

Покров
Дъх на цвете!
Диханно и омайващо!
Цвят червен!... Роза....
в себе си вплете. ...

Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.
Оставиха бащите ни очите си в земята, ...

Обичам лятото,
защото тогава се влюбих.
Влюбих се в живота,
във вечно търсещите ме очи,
във усмивката - неподправена, ...

Но даже да изчезна от света..
все тъй ще те дарявам с обич,
в мислите ти нежно ще шептя..
с думите отронени от Бога.
И в миг ще те снабдя с небе.. ...

На рождения ми ден
Ето ме, Господи,
няма лъжа!
Тук съм и всичко е цяло -
мислите, ...

На прага ми отново
почука любовта.
Нежна, страстна, красива.
Разроши палаво косата,
погали лицето ми, ...

Очи безпътни
осиротяват в мрака
на перона сив.
Парливи сълзи
мокрят сивия му прах, ...

Има хора, наистина красиви хора
Умни, честни и с добри очи
Но ти се сещаш само за един, нали
Изваян като статуя
Пред която можеш да стоиш с часове ...

В безкрая потъвам незнайно защо,
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...

Вечност
Във лоното на твоето сърце
бродирам многоточия от нежност.
А ти целуваш всяко влакънце,
изпълвайки небето ми с надежда. ...

Времето, като граблива птица,
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...

Пролетта си отива
и е много красива
с тая рокля на пъстри цветя.
Тя така ù отива,
че макар и свенлива ...

върху червено
ферари внезапно се
паяк стовари

Небето е опънало пердето
над облаци, разрошили косите си.
А слънцето от сенки е превзето -
преглъща недоволно и лъчите си.
А утрото белее от сланите ...

В ОЧАКВАНЕ НА ПРОЛЕТТА
Очаквам вече Пролетта да дойде,
макар, че календарно е дошла,
и хубостите й човек да найде,
тъй както винаги за мене е била! ...

АКО МОЖЕШЕ
Ако можеше очите да те виждат...,
ако можеше да има някакви звезди,
сърцето щеше ли сега да чувства,
щеше ли, ако можеше, кажи!? ...

Дели ни дървен капак, два метра земя и цял свят отвъден.
А спомени изплуват на повърхността и събират несъбируемото.
Събират туптящи сърца и едно сърце спряло.
Събират Живот със Смъртта.
Събират черно и бяло. ...

Мъгла
В мъгла непрогледна,
ръка непозната сочи.
Път от тръни железни,
шепоти дяволски сладки. ...