Смъртта на зайците
Самоубийствата са чести в моята професия.
Имах един приятел, който обичаше да разсъждава над това. „Самоубийствата са чести в тая професия“, мърмореше, подпрял брадичка на ръка, със светли очи, вперени в нищото. После изведнъж ме поглеждаше, вдигаше само очите си и ме пронизваше с ...

Тя вървеше без посока,
по пустите улици на нощта.
Имаше нужда от нечия насока,
ала единствен ù придружител бе сияйната луна.
Момичето желаеше повече от всичко ...

Тъга със аромат на есенни листа
мъгла и още нещо в здрача
във тихото мълвене на дъжда
в игривата усмивка на нощта
Тъгата ми е пъстроцветна ...

май 2014 Румяна Славова
Алени! Пурпурно огнени!
Като протегнати горещи длани;
като кървави рани;
като следи от страстни целувки ...

Покрити с девет листа -
наоколо блатисто.
Писта широка -
без деца,
егоист по душа, ...

Нощта заплува тихо над реката.
Една комета ярко изгоря.
Може би е нечия душа, която
Е била изпепелена от страстта.
Целува вятър цветовете на дървото. ...

И отново е сняг навалял –
ароматни, прозрачни конфети
и по клоните весел и бял
като лебедов пух е засветил.
Кротко пада, наивно вали ...

Небето заваля
Небето прегоря и се намръщи,
а аз стоях под него с празна чаша.
Земята е кърмилница за вълци,
и птиците остават вечно жадни. ...

Това е една история, която от много време исках да напиша.. Пускам само началото от нея, надявам се да ви хареса. Ако искате да пусна и другите части, оставете коментар, много ще се радвам да прочета мнение за писането ми :)
Двата живота 1
На терасата вече ставаше хладно и Лив потрепери от вечерния ...

Защо ли да питам чия си,
щом зная, че чужда си ти?!
В сърцето ми, клето, една си,
то само за тебе тупти.
Макар че при друг си в нощта, ...

Прошепната лудост
Не разрешавай думите прошепнати
да ги скверни на шут смеха,
сълзата ми в безсилие търкулната,
ръка нечиста да суши! ...

На косъм бях да получа инфаркт,
докато ти разкъсваше поредната риза!
Колко пъти се връщах по-рано
и колко пъти пред прага умирах?
Колко години по пътя те носих? ...

- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора – младата жена нацупи силиконови джуки и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута. Току-що беше купила апартамента, намиращ се в над осемедестгодишна кооперация на пъпа на София. – И този куфар, сам ...

С грижи и без грижи,
и така и вака,
мъжът си се движи
със четири знака.
Като дете: ...

Ще можем ли света да променим,
ако куршуми спрем със смелост безразсъдна;
на гладния обяд да подарим,
на болния - най-здравата му бъдност.
Днес можем ли да променим света - ...

Защото някъде в очите ми будуваш
а аз се вричам за пореден път да не заспивам...
застига ме дъждът прелял в косите ти
и в закъснели сенки ме завива...
... отново нижe обещания за лято ...

В ъгъла на миглите
ReмаТе
Аз мисля си, че
любовта е - всичко!
Но как възможно е ...

Когато луната е с намръщени очи,
дъжд от тъжни звезди на земята вали,
приютява ги хищно локвата с кал,
обсебва сърцата им с мрак и печал.
И увисват обесени белите мечти, ...

МИНИАТЮРИ
* * *
Имам си всичко.
Всичко - за черния свят.
В белия съм огнище. ...

В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена
утринна роса. ...

Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...

SPIRITUS SANTOS
... безсилен е
Момиче скелет
намира мъртви
часовник стар ...

Как ли от сегашни бейове
ще ни бранят гейове?!

С У Х А Р Е К А
Любов! – и светът затанцува.
Любов! – и сърцето запя.
Кръвта ми подскочи пленена
и аз и подадох ръка. ...

Спасение
Дали и как ще разбереш,
когато нещо прочетеш,
дали ще вникнеш в него ти,
във мислите на негови деди... ...

Отчаяние
Ти… си тръгна…
и времето свърши,
няма как да го върна…
знай, че душа ми все ще се мъчи… ...

"Любов"
Навън - и въздух я гризе,
сдъвкана, бледа се ниже,
навън - дъждът ù тежи,
безсмислена е жаждата ù, ...

СЛЕД СВАТБА - БРАДВА
Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ...

Едно дете мечтае още в мен
и в чудеса да вярва не е спряло,
дори в дланта на вихър обледен,
и сред проблеми да е преболяло.
Едно дете ще пазя дълго в мен ...

Глава тринадесета
Минчови неволи
Есента стремително завзе територията на лятото и дъха и стана още по осезаем. Лицето на слънцето, умислено и бледо, изгуби лъчезарната си пареща усмивка, а дърветата захвърлиха ненужните им вече листа, които ги пазеха от нея. Земята се разсърди и стана по студена. И ...