http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=336623
Линк Към Част 11
Част 12
- Това какво е ли? Предполагам е най-дълбоката част на Черно море - компетентно заявих аз - В сайта, от който съм я извадил пишеше две хиляди, двеста и няколко метра дълбочина. Площта на това дълбокото петно не е голяма. И ...

Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно. ...

РИСУНКА
Кога ще мирясам – не знам!
Сто вихъра сякаш ме гонят...
Нахална и дръзка, без свян
рисувам най-лудия спомен. ...

Все още жив съм
за да те забравя,
все още аз те вдишвам
с това, което ми остави...
Тежко е, разбира се, ...

- За коя се мислиш ти, бе?! Да не съм ти някоя слугиня?! – пискливият глас на младото момиче кънтеше из цялата кухнята. Галя й отговори с цялото спокойствие, на което беше способна:
– Сиана, моля те, не искам да ми прислугваш, искам просто да оправиш бъркотията, която си оставила след себе си в кухн ...

Дядо клош стана Коледа
(постконкурсно)
В търсене на света топлинка
очите се отвориха,
че я няма извън дома. ...

От слънце огън ще си взема
цигарата си да запаля.
Луната с нежност ще превзема
и на звезди ще се похваля.
Ще седна аз на лунен камък, ...

Метафори са неговите ласки...
Очите му са изпитания...
Душата му е само маска
на безутешните терзания...
Замръква във легло на Муза... ...

Ще спукаш ли моите вени
ти, сладко заразна любов?
Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?
Ще превърнеш ли моето его ...

От жега
лятото е
на свистяло...
Запалило е пещи
от зори! ...

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)
В ъгъла тука седя вцепенен
и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова. ...

Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...

ОЩЕ
Още ти чувствам дъхът
и повей на любовни ветрове.
И още край мен е светът ти.
И писък на гларус пак ме зове. ...

С мисъл за красота -
за теб и любовта,
аз за тях мечтая.
Що болка имам - аз си зная.
Любовта всичко прощава, ...

Люляк цъфти в градина
като девойка млада‚ красива
гизди се в цветове лилави и бели‚
мома плете покривка от дантели·
Сутрин люлякът цветове разтваря, ...

Като буреносен облак
със сърцето си ранимо
ще се хвърля в тъмнината,
и ако намеря път,
който се извива ...

Наивна съм. И глуповата.
Тази - винаги добрата.
Дето все прощава и мълчи,
а после болките търпи.
"Урок си взимам" - всеки път. ...

От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш, ...

Умирам за една жена, за нейната усмивка и за нейните очи.
Умирам за нейните устни, за нейната прегръдка, а тя не знае дори...
Умирам за нейната красота и мечтая някой ден всичко да разбере,
за тъгата, за сълзите и за чувствата които крия в моето сърце!
Умирам, за да може тя да има всичко и нищо нико ...

Няколко думи. Тежка обида.
Погледи зли и свирепи.
Жестока душевна корида.
Моменти, когато сърцата са слепи.
А после идва умората. ...

To war!
The queen commands,
Battalions defend at once!
The battleship is pounding on her shores;
and past defensive lines extends ...

Притча...
Нощта на звезден храм прилича...
Ела до мен и се сгуши
да ти разкажа тази притча
за две погубени души!... ...

Купих си изкуствени рози в саксии без пръст.
Истинските повяхнаха и с пръстта си заминаха.
Останалата много тор, ненужна на никого,
обещвам да изхвърлям законосъобразно
в био боклука.

III
Поредният ден, поредният звън на алармата и поредния изнурителен ден в училище... Или поне така си мислех. Всичко вървеше нормално, тоест скучно, докато не дойде време за голямото междучасие. Отидох в столовата като всички, но не бях гладен и просто реших да продължа да чета книгата, която взех ...

Във полусянката отсреща
миражен образ се яви
и разсъблече свойте дрешки,
и светлината угаси.
И в късна нощ пред мен изтлява ...

Поезията много ли ви свети?
Тогава тъмни очила сложете...
Светът убива своите Поети,
за да им кичи гробовете с цвете...
Светът убива своите Поети, ...

Invisible lines and curves
Extend from skin to skin,
In waves, from eyes to eyes
Closing distance faster than light
Is this gravity, ...

Има ли по-светло място на Земята
от искрата в детските очи?
Има ли любов по-чиста, свята
от майчина, ми кажи?
Има ли по-нежна ласка в тишината ...

През миглите на времето отцежда
животът неизплакани сълзи.
Напълно изоставени надежди,
поставени на рафтчето "Преди".
Обаче насред мислите витаят ...

Когато уважаваш всички хора - и глупаците ти се присмиват зад гърба...
Когато мразиш всички хора - и умните се страхуват от теб!

Усмивката със тъжните очи
завинаги на прага ми застана.
Обгръща ме. Притихнала мълчи,
прегърнала жестоката си драма.
Предъвква трудно сухия комат, ...

Кой ли дявол я накара
тая баба стара,
лош човек ли я излъга,
тя ли се обърка -
в това време заледено ...

Харесвам с поглед мил да ме поглеждаш
обичам да галиш лицето ми с нежност‚
червено вино с теб да отпивам
в прегръдките твои аз да заспивам.
Нашепваш ми думи тихо в нощта ...

Кой е най-ужасният затвор?
Най-ужасният затвор е усмивката. Тази измамна малка змия. Тези очи, преграда към душата. Тези студени ръце. Да заредиш тялото си с бензин е да го отровиш. Привлича те огъня, омразата, изгарящите грозни чувства... защото добротата вече е преструвка. Никой вече не харесва до ...

Нищо не се носи на Оня свят - не, разбира се, оставя се на децата, внуците и техните деца...