Този мраз как заключва
и пълзи, как пълзи,
и в сърцето се цели.
Толкова смътни следи
през комина висок ...

Хора сме но всъщност
ВЪЛЦИ!
И не какви да е...
А канибали злобни?
Делящи не сърца ...

Открадната обич
Пилях се във бяло, чертах те във щрих
пребулих се нощно, жадно те пих,
в спомени бледи, за мене те скрих.
Обладах те накъсано, ... молитвена алма, ...

Кожата ми се oбели
останах само по тъга -
копнежи занемели.
Само исках да те вкуся,
керосина да отпия. ...

Барманът постави и пред двамата по една чаша с гъсто, черно кафе и погледна съчувственно към Ивайло.
- Тежка нощ?
Той тихо простена и вдигна ръце към главата си.
- Напомни ми никога повече да не се водя по ума на този дявол тук.
Константин Корсаков весело се разсмя и се пресегна към чашата си. ...

Много време те търсих, много обич пилях...
уморих се да късам изнервени струни.
Свирих песни на птиците и на моя Пилат...
И отпивах звезди от бокал помежду ни.
Ти си огън в нощта и тялото ти звъни... ...

На разсъмване идвам. Ще вляза
да изтрия с усмивка съня
от ума ти и...
тази омраза,
със която посрещна нощта. ...

Глава 2: Любов, която може да убива
Три години по-рано...
Беше 9 часа вечерта. Улиците бяха пълни с хора, усмихнати, весели. Изглеждаха щастливи... за няколко дни бяха забравили проблемите, които имат и просто се радваха на почивните дни около Коледа. Целият град беше украсен - шарени лампички по дъ ...

ПОСЛЕДНА ГАРА
В купето на премръзналата стая,
вися като износено перде.
Каквото и да изрека - все тая.
Любимата и днеска не дойде. ...

Море от сенки
Синьо-плаващо ми беше на душата
в онзи ден, над бездната надвесен.
Крачещ по следите на луната
вечерта премина в плен унесен. ...

Написвам с тяло
Докосвам те диханно, вълнуват се ръцете…
Усещане за близост и пониква цвете.
Целувам те мисловно и пламти лицето…
Очакване вълнуващо тупти в сърцето! ...

Очите ти два извора пламтящи
ме гледат пак от снимката, уви.
Любов излъчват и молба крещяща:
"Не искам, мамо! Вече не плачи!
Не ме загръщай с черната си мъка, ...

Като погледна назад - след мен остават
две звездочели деца, пътечка от стихове
и недовършена къща, подобна на фар...
На признание, на признание - не се надявам,
ама на никакво... ...

Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си ст ...

Синовна отплата
Кой те научи да стреляш така?!
Изстрелваш 1000 в минута-
болезнени, тежки куршуми-слова,
които в сърцето се трупат. ...

Поетите и глухите ги чуват,
шумът бленуван за бедните уши,
с думи по сърцата им рисуват,
с надежда пълнят изморените души.
Поетите и слепите ги виждат, ...

На хиляди километри си от мен
и там с друг си ти щастлива,
но въпреки от теб отдалечен
реки от чувства в мен се вливат.
И всяка вечер се опитвам да не плача, ...

Защо, Животе, ме убиваш?
Защо в мъгла ме все завиваш?
Нима и аз не съм заслужил
и с нещо да не съм услужил?
Нима не помниш мойто име ...

Помниш ли? ...
Сякаш с теб векове ни делят...
Днес сърцата мълчат. Не признават.
Но Неделите, Боже, как само болят!
И как бавно и тъжно минават... ...

О, ако попаднеш сред стадо маймуни,
ти трябва да станеш маймуна сред тях.
И трябва да правиш маймунски муцуни,
че инак ще станеш пред всички за смях!
А ако попаднеш във глутница вълча, ...

Аз съм като захар.
Все едно си пресякал
два континента
и един океан,
за да стигнеш до мен. ...

Нощта още дълго ще тлее,
преди да угасне докрай
в пожара на изгрева. Знам ли
с далечния кучешки лай
дали пък не се зазорява? ...

Съвет
Лошото мина - кураж
остана по-лошото,
тъй, че яваш!!!
Мираж ...

Очакване
Очаквах те и ето ти се върна,
с „Добре дошла!” те срещам у дома.
Ела любима, нека те прегърна,
за да почувствам твойта топлина. ...

Мое детство
Мое детство далечно, срещни ме!
Размахвам към тебе ръка.
В прегръдката своя вземи ме
и все ме обичай така! ...

Не съм безгрижното дете на мама,
на тате малкото момиче,
отдавна съм пораснала голяма,
мой път избрах да се изграждам.
Живота впрегнах в своята карета ...

Непозната и неизучена, тя бе като нова наука. Когато човек спреше погледа си върху ѝ, в него се зараждаше желанието да я изследва, да се зарови в същността ѝ, да разбере всичко за нея - всяка съкровена тайна, всяка мисъл, всяко желание. Да я завладее и да си я присвои. Да възкликне величествено "Аз ...

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага..."
Морал. Съвест. Състрадание. Това и много други са някои от нещата, на които всеки човек трябва да набляга главно в своя живот. Именно и заради това от нашето раждане и до сетния ни дъх ние четем, гледаме и слушаме за тях от книгите, филмите, родител ...

- По-ързо, Светулчице, по-бързо! - подкани белия си пегас принцеса Сияйна. - Все някога ще стигнем до Лунното кралство.
Крилатият кон се спусна ниско над облаците и продължи да кръжи, но единственото което се откри пред очите им беше необятното небе.
- Тук някъде е - замърмори си разочаровано принце ...

Пълнолуние...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът, къде ли-
да духне, да погали, да повее... ...

Съмнението е смъртта на всяка вяра.
Запътил ли си се към грешна цел
не спирай!
Защото правилното е измама.
Водата става бъдеща пустиня, ...

Семейна сага
Глава 13
Новата 1943 година посрещнахме весело, с вкусни мезета, печено пиле и традиционното ашуре. Постни сармички с канела и стафиди украсяваха празничната маса, около която се беше събрало цялото семейство. Точно в 12 извадихме суровачките и честитихме на татковци, майки, на баба и д ...

На синьо безмълвие в странния свят,
сред призрачни скелети на галеони,
аз уж, че съм жива и спя, и не спя,
сред, пръснати в пясъка, златни дублони.
Превърна ми времето в котви краката. ...

На автогарата, в чакалнята,
срещу вратата,
стоеше телевизор на стената.
Реклами.
След рекламите, във кадър - ...

Дъжд,дъжд,дъжд
Капчица от кръговрата
във душата...
Дъжд,дъжд,дъжд...
Превземащ кораба ...