Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Етно хайку 🇧🇬
Мèсечина ми е
рàнила,
зòра ми е зòвела.
Крайпътен надгробен камък 🇧🇬
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...
Портрет 🇧🇬
Със бръчици от щастие, усмихнато,
И поглед благ, а не на скръб обречен,
Забравило за горести от миналото.
Обида не откривам, ни тъга, ни злоба, ...
Като миналия път 🇧🇬
Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата. Hе ми пука дали някой ще види. Не че съм забравил как ме хванаха, но... Трябва да се оправя. Все пак трябва ...
Като без дом 🇧🇬
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...
Мисли и безмислици по ваканционно време 🇧🇬
"Мисля,
следователно съществувам"
Рене Декарт.
Постлала съм си, на терасата, шарена черга, а върху нея хавлия. Опнала съм се на слънчице и се опитвам да не мисля за нищо. Правя се, че не съществуват битовизмите, които са си само мои, но… Не ми се отдава да се ...
Десет живота - (Славчо Ковилоски, Р.Македония) 🇧🇬
(Превод от македонски)
… и отново
се чувствам сякаш съм живял десет живота,
сякаш съм преплувал десет морета, ...
M 🇧🇬
да спасят света;
бяха стъпкани
от набожни крака.
Спасителят ...
Смехът на гората 🇧🇬
Опитах се да се изправя. Бях заобиколена от високи дървета, покрити със сняг. Може би се намирах в гората.
Но бях сама. А този път изгубих всичко.
Бях на пет, когато видях с очите си мъртво моето семейство. Беше един студен зимен ден. Тук почти всеки ден бе студен и мразовит, но в този ...
Неизживян мой живот 🇧🇬
Кога ли пак ще наминеш –
Неизживян мой живот,
в сънища необозрими
с непредвиден ход. ...
Нощен час 🇧🇬
вместо кротко вече да спя,
аз ти говоря тихо, без глас,
поредните рими за тебе редя.
Насила очите си стискам, ...
Откровения след дъжд 🇧🇬
съчинена от множество ручеи.
Без звездичков нюанс, но с едно бяло цвете
и с истории мои си, случени.
До ръба на дъгата летях и се спускам ...