Рано сутрин в неделя...
Дълго събуждане...
Шумна врява и музика...
Душ за разсънване...
Вероятно - филийки със мед за "инфантите", ...

"Патриот е – душа дава
за наука за свобода..."
Хр. Ботев
Имаме си политици –
циркаджии и комици, ...

Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани. ...

На М.
С душата мека и корава
бъди ми, мила, жива, здрава.
Жена и майка, и съпруга,
и като тебе няма друга. ...

Ангел гледаше тогава - отвисоко
човеците и техните съдби
и му се стори жалко и жестоко,
да не е вкусвал никога сълзи.
- Аз искам там да сляза, ...

Питат ме...
защо така...
... а аз не знам
но днес съм пясък...
с няколко измислени слова ...

Щастлива обич не вирее в стихове,
ни в празни и заучени слова.
Тя се спотайва в тихите ни мигове -
в душите, в дланите и във кръвта.
Тъй леко стъпва, че не я усещаш, ...

Борбaтa е борбa, когaто имa
с кого сaмотно рaмо дa опреш,
душaтa ти дa брaни в тежкa зимa
другaрство и във огън и във скреж.
Дa имa общa цел и общи сълзи, ...

В понеделник сутринта отидох до склада и платих дървата. Прибрах се и седнах на двора на чаша чай, в очакване шофьорът да се обади. Покрай залисиите около дома не успях да се обадя на Владимира в петък. А не исках да я притеснявам през уикенда. Впрочем, не знаех как прекарва уикендите си, не знаех к ...

Ако днес реша да те обичам,
дали завинаги ще е това?
Ако днес реша да ти се вричам,
дали във вярност ще умра?
Отново две очи ме гледат в мрака, ...

въздишам
недосънувано
въздишам от лекота
и ефирност
розовата въздишка ...

Защо? Защо аз?
Защо отново този час?
Защо завинаги да не заспя?
И без това намразил ме е света...

Животът въпрос е на време.
Време, което го имаш.
Време, което го нямаш.
Време, в което отричаш,
време, в което прощаваш. ...

Падат бели светлини.
Раждат се идилии.
Вървиш сред тях,
а в тебе грее тя -
дъгата на желаните, ...

Аз съм пеперудено момиче,
нося пеперудено сърце,
много силно мога да обичам
и докосвам нежно със ръце...
Аз съм пеперудено момиче - ...

Когато Даниел изчезна зад оградата, Мойра започна да крещи. Пет минути по–късно крясъците й постепенно изгубиха от силата си и тя осъзна, че никой няма да я чуе. Оградата бе твърде висока, а улицата – твърде шумна.
Прокара длани по хълбоците си, надолу към ханша, чудейки се какъв точно е проблемът. ...

Може да бъде и просто –
като сандали на босо,
като разгонено лято
с огънче между краката,
просто – като оптимизъм, ...

Пламенна стихия
Пламенно е моето име,
стихия има в моята душа,
огнище жарко тлее в мене,
в пожар от страсти аз горя. ...

Щурчета...
Детето проклето
откъсна крачето
на бедното
малко щурче. ...

Русокосият Август доплава в нощта
с романтичната ладия ”Лято”,
ти го чакаше в пазва една на брега,
да ти свири с китара от вятър...
Песен влюбена в звънкия смях ти дари, ...

Отново е август. Лятото обича този месец. Цялото изящество на топлина и цветове е събрано в август. Всяко начало на обичане, всеки есенен преход, всяко ново очакване, всичко... Всичко е събрано в август. Ренесансово вълнение и отминали въздишки догарят в последните звезди на лятното небе. Тихо. Спок ...

Любихме се две недели.
Две дъждовни капки на стъклото
във едно се бяха слели
и не беше самотно и празно леглото.
Третата неделя спря да вали ...

Измамна е нощта, а сенките ме плашат...
Измамни - стъпките, но пак вървя...
До болка изморена съм и ми се плаче...
До болка влюбена съм, но мълча...
Нуждая се от теб, за да се чувствам цяла. ...

Усетих в погледа ти неприязън,
но ти отвърнах с доброта,
смути се ти от моята постъпка,
скъта се злобата ти вдън земя.
Усмихнах се сърдечно и те поздравих, ...

Джеси Джей. Джеси Джей. Не е истинско име. Измисли го в онзи ужасен период на тридневна едва поносима тъга. Джеси Джей. Започна от нищо. Изведнъж една сутрин се огледа наоколо и припозна самотата на своята стая. Отначало не обърна внимание и се зае с обичайни за себе си дейности. Към обяд, се отпусн ...

МОДА
Пак съ чудъ кво дъ убличъ,
чи секи ден ино и същу
ниможи с негу дъ вървъ,
кугату съм извън ут къщи. ...

Миниатюри
* * *
С малко думи много казвай!
С много думи не наказвай!
И мълчанието даже ...

I
Бедна майка мен роди ме,
но с любов и грижа тя дари ме.
На работа цял ден се труди,
насъщен хляб да донесе. ...

Телефонът тихичко мълчи,
пита ще звъннеш ли ти,
гласа ти нежен пак да ме заплени
и усмивка лицето ми да озари,
сякаш до мене си ти. ...

Преди се учех да говоря.
Сега се уча да мълча.
В безкрайната река от хора
да търся остров. Да горча
като пелиновото вино ...

Звезди ще събирам - една по една
в буркан от небесни кристали
и всяка ще свети прекрасно сама,
а всички накуп засияли
ще бъдат моята лампа в нощта, ...

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Събота е. Приключила е една шестдневна работна седмица. Прибрала съм децата от градината - баткото на 6 год, малкият на 4 год. Трябва да ги сложа да спят, да спазим режима от градината, а и аз да си свърша чакащата ме толкова много работа. Само престилчиците, с които ходят на гра ...

Споря с внучката - за нещо,
после казвам: Ти си права!
А тя: Бабо, ти си грешна.
Но добре, че си признаваш!

Аз псувах всички комунисти,
но все го правех с нисък глас,
о, чувствата ми бяха чисти-
за издевателства над нас.
За туй, че бяхме по богати, ...

Апетитна беше, Боже!
И как възбуди сетивата!
Жив човек едва ли може
да устои на Баклавата!
С кеф премлясквах и преглъщах. ...

Всяко нещо, започнато, има си годност,
нашта явно изтича в този момент,
без вини, без сълзи, но и без гордост
днес сбогуването става акцент.
Не боли толкова много или още е прясно, ...