ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...

Ще ти простя каквото и да е...
и изневяра с дявола във тебе.
Ти си жена от други светове...
а аз ездач на полудяло време.
Ще утоля нагона ти красив... ...

Мъжът в къщи грубиян е,
все за нещо ще крещи.
Как е дотегнал нима не знае,
та поне да си мълчи.
Навън мъжете са вежливи, ...

Очакване,
копнеж,
прелюдия!
Все вечните
копнежи на сърцето...! ...

Никодим Г., по прякор Коди, се събуди от празнотата в душата си. Макар да бе само на 16, сякаш вече беше живял този живот.
Денят надникна през прозореца сив и мрачен и Коди му отвърна със същото. Чувстваше се ужасно тъпо в нещото, наречено собствена кожа. Тялото му беше слабо, върлинесто и несъразме ...

Когато вървиш по безкрайната улица,
а тя все по-безкрайна изглежда,
падаш, спъваш се, сблъскваш се с трудности,
не отчайвай се, има надежда.
Поглед нагоре, стъпка, изправяш се, ...

Прах в самотната стая на мисълта
разхожда меланхолия, в коралови обувки...
Високите токчета се спъваха в суетата
и химерата на любовта,
черпеха паяците със сметана и ликьор от кръв и очи, ...

Нащърбени малки съкровища,
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално. ...

Старицата Зла
Гърбава ходи с тояга в ръка.
Облечена в дрипи, крехка снага.
Погледът мътен, остър носа.
Забрадка на нейната сива коса. ...

Все не намирам посока към тебе.
Минах пустини, морета, гори.
В тръни краката си боси раздирах,
газех води, а пък нямам сълзи.
Клади запалих, разплаках и здрача. ...

СЛЪНЧОГЛЕДИ ПРЕЗ АВГУСТ
Трябваше да те измисля:
светъл като облак, с душа като поле.
Но Август е – тревата съхне,
срина се последното небе… ...

Какво става с “Галилео”?
В памет на акад. Димитър Мишев – наш учител в неописуемото техническо тайнство на телевизията, ръководител на Централната лаборатория за космически изследвания, един от създателите на телевизията в България и проф. Васил Халачев – наш учител в дебрите на теоретичната радиоел ...

ПРЕКРЪСТВАНЕ
Странно лято е сегашното: до обяд пече, след обяд вали, гърми, духа, че и с град чука. Когато обаче не чука, гърми и духа, дъждецът тихо се сипе, мие прашните улици, листата на дърветата и лъска керемидите на малката ни квартална черквица.
В такъв един следобед, комшията Мишо напусна за ...

Накит за помен
За обич и за ласка тя копнее,
с годините животът ù бледнее…
Като момиче без сандали в лято,
мечтае да отлитне в ято. ...

Стара сграда, ежедневни порои, нормално е да се наводни по време на Горещниците. А и стиснатите данъкоплатци не дадоха, когато трябваше, пари за по-качествена хидроизолация на покрива, и ето на, Парламентът, лоното на законодателната власт, се наводни.
Но депутатите бяха твърдо решени да продължат д ...

Чудя се
кога една любов
превръща се
във спомен...
Кога тази ...

Вас, шутове и клоуни, годините
не ви променят. Все сте си такива -
прегънати, сервилно-милозливи.
Готови сте през ада да преминете,
но само да сте там - между роднините ...

Спахме отделно, на две различни легла,
тихичко се промъкнах при теб сутринта.
Усмихна се нежно, попита "как спа?",
ала до изгрева, никой от двама ни не заспа.
Спахме заедно на едно и също легло, ...

(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)
За себе си ли днеска ще гласуваш
или за някой простосмъртен шут?
Сега ти иде просто да изпсуваш -
на луд те прави някой хитър луд. ...

Някак смело от моя страна
в пещерата със спомени влизам
и си казвам - в онази врата
е монтиран ръждив механизъм;
трябва копчето само с ръка ...

Небето беше черно от тъга,
и драскаха светкавици сърцето.
Извиваше си бурята гласа от самота,
и болката разяждаше ме много дълго.
Валяха дъждове. Порои се изтекоха. ...

Подърпват ни ушите от Европа,
затуй, че у нас няма ред,
и за това, че ни дъската хлопа,
и не сме тръгнали напред.
Че имаме най-мънички заплати ...

Аз няма да помръдна, ако стреляш
(живял съм между гарвани, момче),
а всъщност и сред Хора, та къде ли
не съм се втурвал с пустия късмет!
И тъй като привикнах с тъмнината. ...

Когато дойде моят край
и аз заспя последен сън,
добре ще е да бъде Май
и най-добрия ден навън.
Не ме оплаквайте. Не ме! ...

От разчупената черупка на залеза
се излюпи безкрайна далечност,
като цвете от суша покварено
заизгнива притихваща вечност,
на стъпки в нищото хлопащи, ...

Здравей, приятелко! Не пишеш как си...
Привикна ли да бъдеш чуждестранница?...
Навярно вече аз немил, недраг съм ти.
Ненужна част от споменни останки...
Навярно тъй съдбата е отсъдила - ...

Никога не ме попита как съм -
смея ли се, плача ли, скърбя,
от години все така надявам
хомота сив на свойта самота.
Никога не ме погали нежно, ...

Не ми пука за тебе, момиче!
Колко пъти да ти обясня.
Не, не искам след мене да тичаш,
искам жени, алкохол, свобода.
Не ти искам прегръдките топли ...

Заключен с десет ключа
Какво като си се заключил с десет ключа?
Какво като си затворил ти сърцето си за мен?
Нима си мислиш, че няма да те навестявам във съня ти
И няма да тъгуваш ти за мен? ...

Не може майчицата, това е невъзможно,
да я замести даже приказна любима!
Друго е и твърде сложно,
както сложна е и простичката рима.
Да се усети трябва, да се изживее, ...

Лято е... Горещо ми е...
Искам на море да ида,
болките си да измия,
морски изгрев там да видя!
А жена ми не ме пуща, ...

Обичам те без ревност – вярвай ми...
и да си имаш някой – нямай грижи,
щом с друг си – явно съм сгрешил.
Изгубили сме вътрешната близост.
И с него да си тръгнеш - е добро, ...

Врата - очи вторачени във нея...
Треперещо сърце тупти!
Очакване... Какво ли?
Мигът душа да разцъвти.
Таз страст обива те от вътре. ...

С ловки движения на илюзионист баща ми успява да досипе в чинията си още малко от свинското задушено със зеленчуци, докато майка ми вади от секцията чашките за кафе. Уви, над възторга му на надхитрило възрастните хлапе се посипва вербален напалм:
-Ало, господине! - изсумтява „капо ди тути капи” на ф ...

Това е една абстрактна история, опитваща се да припише човешки образи и черти на всичко, онова което ние прекалено удобно определяме като дума в женски род, макар че зад думата да стоят несъпоставимо големи концепции.
Преди много години, далеч преди на земята да властват хората, далеч преди рибите д ...

Стопи се - като бледа лунна сянка
от светлолико юлско зарево
нощта. С величествената осанка
на благородник с висше потекло
денят пристъпи - по-красив и весел. ...

МИГОВЕ СЪТВОРЕНИЕ
КНИГА 1
ВОЙНИЦИ НА ВСЕЛЕНАТА (работно заглавие)
Пролог: Друго време, друг свят
Трябваше да се направи. ...