В мрака на стаята
лицето му изглеждаше друго,
далечно.
Макар да докосвах с пръсти ръката му,
бях на светлинни години от него ...

ДЕМОНИ В КРЪВТА...
/на Мая М./
Не изгаряй мостовете помежду ни,
пази пътечката към мен,
не казвай грозни - тежки думи, ...

Сбогом!
Когато спре дъждът - ще си отида!
Не искам калните следи
в душата ти да носят мойто име!
И да почистиш - ще боли! ...

За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...

Ръката ù отпусната свободно,
държейки цигарата в ръка
и падат капки монотонно,
дъждът се стича
сякаш е река. ...

- Нека премахнем правото на частна собственост...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...

Сто е повече
Дъждът не спира. Тупа като пулс.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува. ...

Добре дошъл,
премръзна ли отвънка?
Седни, камината гори!
Не се събувай,
може да си тръгнеш ...

Ходя аз, по стръмно,
навън става тъмно,
в главата ми е шумно,
гледам те безумно.
Приближаваш ти към мен, ...

Ние, от подножието на Централен Балкан
Имаме кон. Казва се Петко. Конят е порода медил. Идва от дивата планина на Централния Балкан. Когато го видяхме за първи път - ахнахме: беше нисък, набит, целият обрасъл в косми - като истинска мечка. После свикнахме. И Петко свикна с нас. Но макар да ни обича, ...

Спомням си как ме утешаваше
преди да тръгне с онзи влак.
Гледах как се отдалечаваше
и си казвах: "Той ще дойде пак".
Но един ден не дойде. ...

"... и дух Божий се носеше над voda...", Битие 1:2
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня... ...

Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.
Криеш се, Черна. Усещам те, Сива - ...

Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплете ...

... по гърба на реката пиша с перка...
(за Теб)
В тази късна вечер думи пращам,
нанякъде във мрака устремени.
Пусни ги в някоя дълбока чаша... ...

Бих измислила свят, в който аз и ти
пак сме двамата в едно цяло,
но от измислици адски много боли...
затова остани счупено за мен огледало.
Бих ти станала път за лъчи и звезди ...

Любов ли е да сте отново двама,
рози ли ви подари,
онзи който пак от своята душа,
кръвта си нежно ви дари.
Дали за него вие сте готова ...

Лятна нощ
Стоя сама на топлата тераса,
очите вперила натам,
където свода тъмен се отпрята,
покрива цялата земя. ...

С тази чаша преди съм пила
(вещици в нея плюли са)
и повръщала съм. Безумия
парещи ме издуваха,
но, научила съм урока си. ...

ДИАНА
Често ме сравняват с Диана,
богинята славна на Лова.
Аз знам, че съм един път Ана,
искам мъжки сърца да ловя. ...

Очите ù сравняват със звездите,
а кожата ù със копринен пух.
Сравнения такива (ще простите),
оставят безразличен моя слух.
Била походката ù на газела, ...

Писмо
...
Пиша писмо, а не мейл, защото искам да го почувстваш като мен. Ще ме усетиш седнала до теб, ще усетиш парфюма ми, дори ще чуеш гласа ми да изрича написаните думи. Знам, че ще се усмихваш с тези редове и ще плачеш, както плача аз докато пиша.
Започвам с многоточие, защото нямаш име. Имената ...

За него искаше да пише само -
за ласкавите му ръце,
за силното му мъжко рамо,
в което скриваше лице.
За него искаше да пише още - ...

Прости ми, майко!
Аз пред теб сгреших.
Все още мисля,
че и ти пред мен си грешна.
Минаха години и реших, ...

В часове на безумие
пламъци адски изгарят покоя
на слънце, залязващо в мен
и се спуска нощта със воя
на вълци, във бяс устремени. ...

Някъде там в красивия град
приятел ми стана един непознат!
Почувствах го близък, но някак си пак,
защо ли изчезна в нощния полумрак?
Дали в простите неща ...

Ако е пълна
чашата - тъга
и я изпиеш на екс
от радост...
Ще я забравиш ли? ...

Госпожа Самота
Уважаема госпожо Самота,
не сте ли нагла в свойта суета
мислите ми да сушите,
чувствата ми да рушите? ...

За мама
Майка да си е благословия,
с много обич тя децата си закриля.
Такава е и мойта майка мила
с много труд отглеждаше ни тя ...

ДЯВОЛЕТО
Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!
*
Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и о ...

1.
Една сълза
върху обрулено листо.
Плаче есента
с вероятност сто на сто. ...

Къс след къс земята пори
селянин -орач...
С майката природа спори
от зори до здрач.
Пот от челото си рони, ...