УЛИЧНИЯТ МУЗИКАНТ
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.
Фр.Ницче - ”Тъй рече Заратустра”
Той на ъгъла застава.
С инструмента си разказва. ...

Знам как да се спася от този свят.
Друг някой, по-човешки, ще намеря!
Където няма беден и богат.
Престъпни депутати. И мизерия.
Знам как да се спася от този свят. ...

Скоро се замислих за нещо. Замислих се за проблемите в България, за несгодите на обикновения човек, за беднотията, всекидневните борби с институции, банки, болки, здравословни проблеми и т.н. Толкова много са станали те, че колкото и да разсъждавам по темата, никога не бих се сетил за всичко. И мака ...

Играя с думите като с деца.
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша. ...

Българинът - човек с велика и красива душа, изпълнена с чистосърдечност и скъпоценно знание. В своя живот той крие невероятни ценности от древността, предаващи се от поколение на поколение и запаметяващи се в съзнанието му.
Българинът е достоен творец и е върховен изразител на българското. Той е въз ...

Земята, цялата се днес възражда,
погалена от пролетния вятър,
дълбоко във недрата ù се ражда
една любов - пречистена и свята.
Зачената от зрънце нежност ...

"Каква жена, каква камбанария..."
възкликна преди време бай Евтим.
Познавам я и няма да го крия -
жена-камбана с чар неустоим!
Жена - по всички точки на естета ...

Така не се обича. Не. Не се обича.
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.
В мъгливите диоптри безразличие ...

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти на румени боички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.
Морето потреперва от любов, ...

Остани и никога не тръгвай,
Без спомена за моите очи
И без дъх, когато ме целуваш,
Чакал си ме винаги, нали?...
Аурата на Луната е във бяло, ...

Когато си отида някой ден,
недей за мен, сълзи не проливай,
на моя стих ти остани във плен,
усмихвай се, от спомена отпивай!!!
Когато си отида някой ден ...

Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...

От къде идва вятърът сърдит
та хората бързат така ядосани,
намръщеното лице е техен щит
и топлина под ръце кръстосани.
Запомни гласа на вятъра студен, ...

„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...

Аз онази съм, която носи
името на хиляди жени.
Аз онази съм, която може
в ръцете си да го стопи.
И когато теб те няма, ...

Нощ, звезди, луна, пътека тиха,
влюбена прегръдка, нежност, смях.
Устни тръпнещи, любов изпита,
смачкани треви, целувки, грях.
Стон сподавен, парещи копнежи, ...

Да не лъжа...
Ха...
И как да стане
Моля?
Значи така, а... ...

Дните не минават никак гладко.
Вечер ги сънувам и без сладко.
Мъките очите ми стопяват,
гласове в ушите ми припяват.
Залезите в мен се утаяват, ...

Между два свята...
Разливам се,
... бяла тишина,
със звуци на полъх
... поредна съдба, ...

Сърцето ми разсече ти на две...
Погледнах се във криво огледало...
Неземна мъка сякаш ме обзе
и мислех - няма никога да бъда цяла...
Заключих се зад хиляди врати. ...

Виктория
С Оня горе съм в сложни взаимоотношения. Аз не го зачитам, а той мене изобщо. Даже няма нужда и от доказателства. Ако ме броеше за човек, щеше ли да ме остави в лапите на Злобаря? Пет пъти ме къса злорадото куче, без капка угризение. Е, известна вина имах и аз, но пък такава злопаметност е ...

Думите. Те са толкова странно понятие.
Веднъж те докарват до лудост - от щастие,
целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.
Друг път разплакват те - злостни и болни,
пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние, ...

Ето... Пак е есен, листата танцуват бавно по асфалта и ти се чудиш има ли любов там някъде за теб.
Какво е истинското щастие - не клишираната дума, а усмивката на любимия човек за теб, нали?
Какво ще направиш, ако един ден той вече не е до теб?
Ще имаш ли възможността да се пуснеш пак по течението, ...

ПРЕПИСВАЧ
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и стратегия са нужни тука. Без стратегия, резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експер ...

Горите искат да секат
и природата да опропастят,
та хотели да си построят
в Странджа, докато хората спят.
Мислят само за печалба, за пари, ...

Докосване
Колко страст и нежност
има в докосването
с върха на пръстите.
Глътка мокра тишина, ...

Не си отивай без с ръка,
да си загребал с шепа от земята...
Не си отивай, ей така -
сянка чезнеща в мъглата.
Шепа пръст вземи, пусни я ...

търси ме в чуждите целувки
губи се в чуждите очи
не чакай с мене утрото
объркващо света ти
обичай ме така ...

Персонална фенка
Актьорът Илиан Кралевски въздъхна. Тежко и с премерена доза драматизъм. Направи го патетично, като че беше на сцена. Споменавайки това място, където част от народа прави какво ли не, само и само да му ръкопляскат, да получи цветя и други ухажвания, трябва да се върнем малко назад в ...

Възможно ли е...
Ден Първи
Години – една
Живот – нов
Случи се. Случва се. И вече не може да бъде спряно. ...

Бих искал до тебе, приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е
изваял каньоните вятъра - ...

Мисля, че точната дума е предпазлив.
И не разбирам защо хората влагат отрицателен смисъл в това понятие. Ами че това си е най-добрият начин да се съхраниш от хорското лицемерие и неискреност, които са неизменна част от човешките взаимоотношения.
Е, при мен изглежда си е генетично заложено, защото та ...

Феята на цветята
Аз съм горска фея,
пред цветя благоговея.
В тревна къщичка живея,
ароматно хубавея! ...