Защо съм „неграмотен”?
Това е изключително важен въпрос, който ако допреди двайсет години е бил немислим за България, днес е ежедневие сред хората. Ще се постарая да го засегна от гледна точка не само на моето несъвършено същество, а и спрямо средата, в която живях и все още живея. Ще се опитам безп ...

Лятно е небето,
слънчев летен пек!
Шоколад в морето
по тела безчет.
Вятърът от нейде ...

някой...
в пустото следи оставя
някой... в тъмното
е мека
крехка светлина ...

Началният съдийски сигнал инициира тази колкото физическа, толкова и психологическа колизия между еманацията на два контрапунктно различни типа народопсихология. Бразилските футболисти като типични латиносубекти, обременени от етногенериран синдром на крайна емоционалност, граничеща с детска наивнос ...

Слънчева утрин, като пролетен цвят,
ухае на лято със свеж аромат,
птици в небето размахват крила,
радостно пеят песни сега.
Синее небето като нежен воал, ...

"Да имаш къща, а да нямаш дом..." Д. Тонев
По-дяволите всяко скучно постоянство
и всеки лицемерен жест на чуждо тяло.
Оглеждайте се дълго в моето пиянство,
като в матирано и криво огледало. ...

По петолиние в душата ми вървиш...
Прекрасна музика си, звън от нежност.
Един Шопен във мен ще подлудиш -
роял си със клавиши от копнежи.
Соната си за грях и романтичен мъж... ...

Не ми ограбвайте душата,
аз искам волно да летя,
не ми крадете свободата,
тогава от любов ще се смиря.
Не искам на системата да служа, ...

Бог е създал котката,
за да има човек
тигърq който
може да погали.
Честит Световен котешки ден, скъпи мой Арлекин! ...

Когато слънцето над нас изгрява,
светът ни пълен е със обещания.
Когато след нощта се зазорява,
звучат най-чудни благопожелания.
Земята хвърля своите тревоги, ...

Шо Цветанофф
МИНЧО
(живот и страдание)
Хумористичен роман
*** ...

СЪБУДИХ СЕ
за феята от приказките М.Д.
Събуждам се
и изгрева на слънцето
ме влюбва в теб отново. ...

Господа политици, всички имаме чест!
Престанете да третирате човека като пес!
Гавра е, че дом за сума малка заменяте,
докато вие самите луксозно се пременяте!
Това е моят коментар за безхаберието на родните политици към пострадалите в Мизия, дали на пострадалите смешната сума от 325 лв като обещетен ...

ПЪТУВАНЕ
Не съм злопаметна, не помня
отдавнашни обиди и злини,
но някак си против разума, от спомена
душата не забравя и боли. ...

-Имам страхотна клюка – шепне заговорнически Нина. – Снощи оня сладур май остана разочарован, че те няма.
- Кой сладур?- давам си вид на разсеяна.
-Еее, не се прави на „дръж ми шапката”. Онзи, твоят Джон Доу.
- Първо, не е моят – отговарям с колкото се може по-сдържано безразличие. – Дори не го позн ...

Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг,
наметнат с мантия от белота всевишна,
като косата на мъдрец всеблаг?
Защо душата ми към теб е устремена, ...

Ще забравя, че някога теб съм обичал.
Ще забравя, че някога с теб съм мечтал.
Ще престана да плача, всеки миг ще се вричам,
да не искам и моля и мисля за теб.
Ще пристъпя и всичките земни закони, ...

Невъзможно е да бъдем пак добри
един към друг… все нещо пречи.
Натежават във гърдите ни вини,
и клетви натежават, неизречени.
Ти много по-добре ще си без мен, ...

Преди време написах "Евроатлантическите ценности - панаир на гнусотата". Доста хора по различни форуми прочетоха статията, тя предизвика видим интерес и одобрение.
Но гей-европейците не може да ги спре ничие писание! Те не спят, тяхната медийна машина денонощно бълва нови порции гнусота, поквара и о ...

Никога не ми е било толкова трудно да затворя очи.
А така ми се иска!
Поне да не срещах режещите погледи на моряците, да не виждах суровите им, каменни лица, почернелите им напукани пръсти и тоя тънък, синьосив цигарен пушек, който се процежда изпод стиснатите им зъби...
Но и да можех да затворя очи ...

Дори и в шумната тълпа
Човекът чувства Самотата,
със нея няма той делба
и тя го следва с двата крака!
В света ний идваме сами... ...

Мечтая си!
Ама на никого не смея да кажа…
Ще ми се смеят!
Ще ме помислят за хахо…
Ама може ли да се крие? ...

Трепвам при всеки допир.
Мисля, че си ти.
Тялото ми пламва в жарава,
лицето ми ярко пламти.
Не мога да те забравя. ...

Ти сякаш от звездите идваш, мила,
и носиш нежна звездна светлина.
Във теб личи божествената сила,
като една голяма планина.
И ти си, скъпа, този връх отгоре, ...

Пръстта ако не ме докопа,
на вратите незалостени
ще чуя как накрая хлопаш,
бледна, уморена, гостенко.
Разбудени от тежка дрямка, ...

Градът е куче.
Стая без врата, а по прозорците... петна от мазнотия.
Искаш своя стрък трева зелена, уханна и вечна.
Кучето скимти, върти глава и ще хапе.
Плачеш седнал на бордюра... паднал си, само погледите смръщени... дали са те награда? ...

Очите ти са толкова прекрасни,
очи в които искам да умра.
Една сълза от тях да капне,
за мен ще бъде истинска тъга.
Само твоите очи ще търся, ...

Опита покрай мен да минеш с пълни шепи
измислена любов. И съблазнителен
да ме докоснеш огнено. И в слепи,
кухи дни да чакам изкусителят,
до който няма никога да стигна... ...

Ако някъде сега ме чакаш ти,
ако цяла си обляна във сълзи,
ала мен ме няма - само пътят си стои,
знай, че идвам, само не унивай ти...
Ако някъде сега не можеш да заспиш ...

Разтварям крилете си
Тази вечер ще мечтая
За теб и Рая
Позволяваш ли ми
Дори не искам да зная ...

Поетът е душевен мазохист -
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята.
И после някой себе си намира ...

С ампутирани мисли се уча да ходя във ъгъла.
За кураж, всички минали стъпки напред и назад си прибрах.
Понакуцват край мене, изгризали нокти, недъгави -
девет педи обида (над дробна черта), седем прешлена страх.
Маршируват напук, динамични са стереотипите, ...