- Какво се е случило? Защо изглеждаш така?
- Влез де, не стой на вратата. - каза Габриела и покани приятелката си вътре.
След като седнаха на дивана в хола, Габриела се умълча.
- Ей, ама ти плачеш ли? - попита тихо приятелката й, забелязала сълзите в очите й, и я прегърна.
- Направих нещо лошо, мног ...

Лекият бриз е посипан със дъх на море
и ми нашепва отдавна забравена мисъл,
че във съня си те срещнах. Не зная къде.
И че сънят се превърна за мене във смисъл.
И че светът е невидим за празни души. ...

РАЗМИСЛИ
Навярно възрастта е само цифра,
а това, което е в сърцето,
единствено то има смисъл
и чете се по лицето. ...

Нямам спомен как стана така, та баш посред зима се наканихме с дядо да ходим на кино пеш до града – цели шест километра! Магарето ни умря от старост, а не взехме комшийско, че докато сме в киното, трябва да му плащаме бач в Жапоновия хан…
Та, не си спомням дядо ли рече, аз ли съм искал, ама, според ...

Недей ме спира - движа се по стръмното.
(От падане отдавна нямам страх).
Нощта ме вика... Тази е най-тъмната.
Безумно подходяща е за грях!
Ще облека червената си рокля, ...

Усмивка, радостта в очите.
Глас, вибриращият смях.
Тяло, фокусът е на гърдите.
Дрехи, ти си върху тях...

Безсилно е... изминалото време.
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия - ...

Жестоко окова сърцето ми самотно в тръни...
Не на любов, на война приличаше това помежду ни!
Кървав камък държа в премръзналите си длани, а той отказва да бие...
Върни се поне, върни се при мен за последно да ме доубиеш...
И без това не е живот, това, което подари ми! ...

„Където умът не достига“
Отвъд небето, отвъд нощта.
Там, където умът не достига
аз пак ще мечтая...
И връщам се в дните. В моя живот. ...

Без вина,
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце. ...

"Хората са тъпи. Срам ме е да бъда човек,,. Това е казал Кърт Кобейн и е много прав. КОИ сме ние, че да замърсяваме околната среда като си хвърляме боклуците по средата на улицата, а да не товорим и за толемите заводи, които ги ича във всяка една страна. Нямама право на това. Но НИЕ хората не сме тъ ...

Този шеметен сняг! Тази глупава бяла стихия,
дето нежно се плъзга по облия гръб на Балкана
и загръща града, голотата му страшна да скрие,
за да може и той пременен насред зима да стане.
Но се спускат коли и дълбаят релефни пътеки, ...

Up in the Air - 30 Seconds to Mars
I've been up in the air
Out of my head
Stuck in a moment of emotion I've destroyed
Is this the end I feel? ...

Ангел
В полунощната вис светъл ангел летял
и песен божествена пял.
Луната, мъглите, звездите небесни
прехласнала святата песен. ...

Момчетата от улица „Младежка”...
Момчетата от улица „Младежка”
невярващо пораснаха... Но факт!...
А връщат се във възрастта момчешка
те в спомените и щуреят пак... ...

Един опит да направим това парче в рок версия

БОГ ТЕ МИЛВА ПРИТАЕН
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан. ...

Огнени сърца - любовна драма,
символ на безкрайната любов,
обич и сълзи - игра за двама,
отговор на истинския зов.
Истината - пътят към жената, ...

Кавалер е този зимен здрач.
Намята ме със своя сив балтон,
подава ми ръка и през снега
полекичка ме води към дома.
Но верен ми е само миг до два. ...

Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха. ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№14 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Пребиваване в Първомай
,
След моя Острец злополучен
се върнах аз във моя край ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№13 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
За малко пак се разделихме…
Щом майка ми дойде при нас,
в Острец се всички настанихме,
баща ми само не бе с нас! ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №12 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
А всяка събота следобед
си идваха със камион…
И тъй измъчените роби
поглеждаха и своя дом! ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№11 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
А в село наш`те комунисти
решиха да си отмъстят,
и пак с ръцете си нечисти
решиха да ни отстранят! ...

Път, потънал в сняг и тишина,
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...

Колко е жива и колко е топла
твоята плът под ръцете ми!
Пленник съм, пленник съм, хвърлена котва
в летни пространства безесенни.
Всички сезони и всички години ...

Колебая се да напиша след заглавието „Епилог“. Звучи много окончателно. Предопределено. Изискващо. Няма да го напиша, пък ще видим до къде ще ни доведе историята. А тя е позната. Писана, дъвкана, четена, повтаряна, измисляна и преразказвана толкова пъти. Историята на Вечността, на Безкрая. Разказа з ...

Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,
аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.
И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,
октомврийският смог се разпръсна по целия свят.
Есента ме покри под крилата си мокри и грешни, ...

Изгубих те преди да съм те имала.
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена, ...

Дошло е време с близките си да се разделя,
настъпил е моментът да напусна таз земя.
Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,
подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.
С всички мигове дарени ми от вечността, ...

Как да кажа, че не си ми липсвал?
Аз всеки ден умирах от това.
И как да вярвам, че си искал
с мен да бъдеш, аз изтлях във самота.
И как очакваше да бъда силна?! ...

ЗИМА
Как красивите снежинки
политат през нощта,
танцуват, като балеринки,
в красивата гора. ...

на момичето с колелото от съседната улица
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели, ...