Ако животът беше договор, прекратен с предизвестие...
В края на XXI век беше направена крачката към всички научни открития, които да решат проблемите на човечеството. Тя не бе тяхното извършване, то бе факт още към средата на столетието, а свободното им ползване. В продължение на цялата човешка исто ...

Сънувах път, земята се разтвори. И ти се спря, към мене се протегна.
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.
Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.
Сънувах път, ...

***
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха ...

Пъстро птиче в клоните видях.
Днес от юг ли долетя
или в студ си ти живяло?
Ето, иде пролет,
ще се радваш с братя и сестри, ...

Тъпкани, подритвани, мачкани...
Жертви на безскрупулна система...
Търсим опора в дните си жалки...
Откъснати стихове на мъртва поема...
Не ни лъжете, ний знаем... ...

Валежно
Уморен съм... Някак си е тъмно
и студено е при мен,
утрото е много тъжно
и разплаква моя ден. ...

Навън пролетта най-сетне дойде,
но докато някои ще ходят на море,
бездомни хора от беднотия плачат,
докато милионери долари влачат
в банките и във фирмите частни, ...

Пролетните слънчеви лъчи погалиха още спящото лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънцето да ме събужда и да ми даде сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...

Когато родих синове,
изпълни се с любов майчино сърце!
С баща им решихме - всичко от нас
да дадем, за да пораснат големи
Мъже, с които да се гордеем! ...

Ще подам ръка...
Знам как умира птица,
когато далечен път не я мами –
отслабват крилата,
надолу полита, ...

Аз невидим съм,
и с наметало от звезди съшито,
а кръвта ми - втечнени блянове,
мечти, копнежи...
Аз богът на съня съм, ...

Насън
Вълните на съня ме носят
Към тъй мечтани брегове
Дочувам писъка на чайки
Усещам мирис на море ...

миш-маш от герои
с телевизор между ушите
броня от надуваемо его
и чаша в ръката
дали да ги обесиш ...

ТАМАГОЧИТО
Не знам защо я кръстих така. Може би защото за най-дребното нещо се цупи и ходи да се жалва на тати си.
Трябва да сте си наритали здраво съдбата, за да ви се върне такова отмъщение: шефът да назначи за ваш помощник дъщеря си. Честито, нали?
Само че, в моя случай тя е една на мама и тати, ...

Привет от мен. Жена му. На мъжа ти.
Онази непозната без лице,
която се разхожда из ума ти
и дращи с нокти твоето сърце.
Не се чуди. Навярно ти е казал ...

Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай - братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот – тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият ù приятел ...

Това стихотворение е взаимствано, като идея от стихотворението Левски, на потребител nikalas (Никалас Борисов). Поради незрялата възраст на автора, ми се стори, че е необходимо да прекроя идеята му, така, както аз я виждам, а не така, както е представена у неговото стихотворение. Моля, за извинение ...

Празен знак е за нея леглото -
и напомня й на йероглиф.
Нощем то я поглъща, защото
му прилича на мида без риф.
Две възглавници сякаш в чакалня, ...

Дъжд се изливаше, вятърът духаше.
Слънцето изгряваше бавно, а залязваше мигом...
Сърцето се свиваше от болка.
Душата стенеше, разбирайки, че е загубила
дори това, което не беше нейно притежание. ...

Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...

Ухаещите
пролетно цветя за теб
пращат поздрави
.............................................
За теб се моля ...

Жътва е... Ехти полето.
Юлско слънце сипе зной!
Задух страшен под небето.
Каква мъка, Боже мой!
Дорде слънцето се вдигне, ...

Малко предистория: Написах стиха, докато слушах тази
Не ми е нужно много:
две звезди,
които с тебе в тъмното да кръстим.
И после малко дъжд да завали, ...

Токсична за света, за теб и мен е любовта ни,
раздор, обиди и тъга все всява
от теб най малко сто пъти си тръгвам,
забравям те, прежалвам те, но докога...?
Че няма да я бъде наш'та песен зная, ...

Светът около нас и светът вътре в нас. Това могат да бъдат две различни понятия, както и едно и също, част или някакъв дял от общото цяло. Но кое е общото цяло? Дали действително виждаме светът такъв какъвто е и когато го виждаме, реагираме ли. Бездомникът нуждаещ се от внимание и подслон, просяка п ...

САМОСЪД
Аз искам да си отговоря на хиляди въпроси.
На първия – на този свят защо съм?
Дали да храня вечно майчините клетви,
че не тача бащини завети, ...

Тъмни серпентини върху квадратите на пространството
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите ...

“Call me a dog”
You call me a dog well thats fair enough
cause it ain’t no use to pretend
You’re wrong
When you call me out I can’t hide anymore ...

Не – възлюбен
/Превод от сръбски език/
Няма ли да дойдеш тази вечер
и да ремонтираш нещо в моя апартамент?
Съгласен ли си, докато ме гледаш ...

Понякога си малко неприлична
и красотата ти ме подлудява...
Тогава си по-чувствена, различна –
жена, която много изкушава...
Захвърляш най-небрежно дрехите си, ...

Житейски пътници из времето
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...

Миг живот
Роди се ти в години на вълнение,
по време на една изгубена мечта.
Яви се като мимолетно вдъхновение,
като искрицата на падаща звезда. ...

обещавам
че другия път
няма да ти насиня ребрата
от много любов
ако ми обещаеш ...

Танцуват тази заран пеперудите,
пияни от ухания на пролет.
Изгубват се в най-пъстрото на думите
и те попиват яркия им полет.
Танцуват тази сутрин пеперудите - ...