Наистина, какво безмълвие
настъпило би, ако можем
да облечем във думи онова –
неуловимото, незримо нещо,
с което лягаме в пръстта ...

Не мисля, че си спомняш още бурите,
в които оцелявахме, като по чудо.
Не мисля, че си спомняш и контурите
на лятото танцуващо прелудо.
И щъркелите дето се загнездиха ...

Тръгнах смисъла на живота да търся,
pешена да го намеря Земята ще претърся.
Знам, че той е някъде там
със всичките ми въпроси залян.
Отговорите явно скоро няма да получа ...

И ето ме на черен фон изрязан -
лъчът пътуващ цялата вселена,
мен Падналият ангел ме създаде,
лежах под тъмната материя погребан.
Родих се от Окото на Земята, ...

Посвещавам на тия, които познават това чувство.
- "Тъгата е тежка болест, която засяда дълбоко в гърлото и стиска толкова силно, че те оставя без дъх. Страничният ефект е, че може да стопи някой килограм. :)"
- "Човек не забравя нищо, което му е било скъпо, защото всеки опит да забрави, неизменно по ...

Ела, когато утро се разстила.
Носи ми, мила, хубавия ден.
Носи ми хубост, не да е насила.
Носи със теб и слънцето при мен.
Ела, кога се будят звуковèте, ...

Съзнанието на човек е като затворена книга пред нас, искаме да знаем какво съдържа тя, но няма как да разберем, ако не я прочетем... Има личности, които са учтиви, мили, любезни, приятни и спокойни, но също така има и пълно отрицание на тези личности, другите са груби, нагли и нахални спрямо отношен ...

Недей, не промълвяй и дума,
неизречени илюзиите стихват.
Утре болка и обещания няма
мечти и копнежи да сриват.
Ах, прости ми, така се обърках! ...

Търсещо мечтание
Обичах във крясък... пролука във скала,
обичах безмълвно... зов във тишина,
обичах прилепнало... мълчание в мъгла,
обичах разпалено... гаснеща във тъмнина. ...

луната дращеше
по
ламаринения покрив
на
чувствата ...

Няма капки дъжд по кожата на Анна.
Това е само изпотяващият си се пълен, ужасяващ страх.
Тъжно е това.
Пусни го, Анна, пусни го да те хване!
Няма бягство от обичан, Анна! ...

Ако имам аз теб за жена,
а край мен пеперуди са триста,
да погледна не бих ни една,
щом до теб съм в аурата чиста.
Ако имах аз мъка една ...

Съдбата като листи ще откъсва
оттук-оттам пътуващи край нас.
След ранното ще дойде твърде късно.
След утрото - последният ни час.
А тази лъкатушеща отсечка, ...

Жажда
Ти питаш ме- не се ли уморих
да те целувам до забрава...
О, жаден бях и затова тъй дълго пих
от устните ти... А и защото ще отплавам ...

В ад ли бях или във рая,
(или минаха край мен)
на годината във края,
в първия работен ден?
В ад и рай ли подир тая ...

Аз сам не знам какво е този стих:
дали е хумор или е трагедия,
дали е драма или е комедия -
във кой раздел да постна този стих?
Не е тъй важно де си се родил, ...

На Ели Тодорова (eliboto)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317119

Днес ни напусна Гого от Тоника!
Почивай в мир, певецо!
Ще останеш жив с песните си!
* * *
Любов! Тъй дълго в мене си била ...

БЪДИ
Бъди звезда!
Бъди комета!
Бъди вода!
Бъди планета! ...

ХІ
Сигналът свободно прозвуча два пъти, последва изпукване и от другата страна на линията се чу гласът на Елена. Звучеше напрегнато и притеснено.
- Мира, къде си миличка? Всичко на ред ли е?
- Добре съм, мамо. Не се притеснявай. Аз съм в къщата в планината.
Елена изтръпна. Макар да обичаше да ходи т ...

От утре ще съм по-различна,
че от утре няма да съм повече човек.
Ще разкъсам на парцали сърцето,
всяко твое късче ще раздам от мен.
Пък дано намери някъде утеха, ...

1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...

Предателство
Предателство над мен ти извърши,
"стоманената" ти воля се прекърши,
личността ми не зачете,
пред Бог зле се отчете, ...

Оглупявам ли? Все тъй съм си горда
и кой ли дивата във мене ще опитоми.
Отдавна беснея като опожаряваща орда
и смело препускам връз нелепи мечти.
Отдавна спрях на мъжете да вярвам, ...

Към младите българи
Не бягайте от родната земя,
защото тя измъчена е днес!
Нима ще я оставите сама,
подтиквани от личен интерес!? ...

Ех, животе, животе колко си хубав! А ние сме толкова за кратко на този свят, че не успяваме да ти се нарадваме. Все бързаме ли, бързаме. А закъде и сами не знаем. Времето неусетно отлита, а с него и нашият живот. Колко е хубаво да станеш сутрин рано, за да видиш изгрева на слънцето, раждането на нов ...

Последната дума е винаги на мъжа!
- Да, мило...
Квартална мъдрост
- Да, мило!!!
Тя се беше събудила. Викаше ме. Зарязах веднага чиниите. Леката тревожност в гласа и ме накара да забързам крачка. ...

Финал.
Краят е близо. Свърши се. Все някога трябваше да стане. И стана.
Падналите победиха. Или поне така си мислят. Сатана, да това бе той. Не иска да го нарече със божествената приставка на името му. Отдавна я загуби. Ех, а беше красавец, омаен, всесъщ, самоуверен, талантлив и упорит. Упоритостта ...

Случайна среща
спретна ни съдбата,
ти бодро крачеше насреща
и за секунда сви ми се стомаха...
Случайна среща ...

Пулсира първенството.
С възторг Света реве.
Настръхна Обществото.
Тук слава се кове!
Със футболната топка ...