Самичък бях и ще остана.
Няма Я,
за ръката да я хвана.
Сам съмичък ще се рея.
Няма Я, ...

Мечта и блян си ти за мен,
недостижим, все тъй отдалечен.
В очите ти се взирам надълбоко,
давя се, потъвам още по-дълбоко.
Сърцето си на тебе дадох. ...

Макар и от лампата, светлината падаше по перфектния начин върху лицето на Мартин. От черните му очи не бе останала и следа – сега Леа зяпаше в този интересен шоколадов цвят, който се беше получил.
- Ехо? –той е погледна въпросително и размаха ръка пред погледа й.
- Да! Да, аз съм Леа- отвърна тя, се ...

Безопасните ковчези
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...

Тя обича до късно да спи.
И кафето си сладко го пие!
На ден взема си душове... три,
и изправената си коса с маша я навива.
Макар да не излиза - се гримира ...

Малка цръквичка, вековна
скрита в гъстата гора
и вратата със обкова,
с двата бора за мера.
Тя на пейката скована ...

Ще дам на вятъра своето лице,
а очите си на небето синьо.
Ръцете ми ще станат на криле.
Краката ми опашка на хвърчило.
Думите ми ще се разхвърчат ...

Утрото едва бе настъпило. Слънцето се издигаше бавно над земята и още от ранните часове я обливаше с горещия си дъх. Лятото беше в разгара си и морните жеги бяха нормални. Птиците се радваха на настъпилия нов ден и кръжаха весело в небето, наблюдавайки сградите на събуждащия се град. По улиците вече ...

Живот от въпроси
Един живот – много въпроси,
една любов –много слънца,
съдбата ни идва на гости,
когато се ражда сълза. ...

Браво на феновете на "Локомотив",
на борците срещу мафията в Пловдив!
Ако искаме България да се съвземе -
ако я обичаме, ако за нея ни дреме,
тъй смело трябва да тръгнем напред, ...

Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога - усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - ...

Така я жадувам, мила...
Добрина!
Каква дума само...
Мека като коприна,
като ласка, ...

„Предчувствам...
Някъде наблизо
една самотница ми махва –
потайна като Мона Лиза,
издайна като Гола Маха" ...

Беше някъде към 1230*, когато телефонът пак иззвъня.
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя доп ...

Една година учим се без тебе -
да дишаме, мечтаем и вървим.
Една година е урок - молебен,
как с болка и с любов да продължим?
Липсваш ни във всеки миг съдбовен. ...

Es tut mir Leid doch
Ich muss leider gestehen
Es gibt Dinge auf der Welt
Die sind – leider geil.
Съжалявам, ...

"Something To Remind You"
So this is it
I say goodbye
To this chapter of my ever-changing life
And there's mistakes ...

Дойдоха за него през нощта,
и той бе окован.
Оръжието му намерили
при обира голям.
Завлечен до участъка, ...

Дали ние криво му се молим,
или Господ криво ни разбира,
та молитвите ни игнорира?
Може би човека ненавижда
или сам не знае какво прави: ...

Целуни ме силно преди да тръгнеш, нека усетя по мене дъха ти.
И в безсилна пред теб да ме превърнеш и да слушаш как тихо шептя ти.
Да! доближи се, отнеми дъха ми. Нарани ме силно преди да тръгнеш.
Усещам ръцете ти по мен, устни до устни, жива страст в целувка.
И сякаш сияйно проблясват очите, и все ...

Разходих се в душата ти. Непредпазливо.
И се препънах в минала любов.
Мъжката ти същност трепна. Диво.
И ме пожела. На глас.
Тихо... И някак си свенливо...(!) ...

Посивелият калпак на бай Кольо идеше откъм прашната селска улица. Цървулите му пристъпваха в коловозите, издълбани в земята. Безброй каруци бяха минавали по този път и още безброй щяха да преминат. Това беше пътят, водещ до съседното село- Драчево.
Д`митре, идвам от къщата на чорбаджи Петко. Иска да ...

В очите ти бяха очите ми,
в душата ти - мойта душа
а не можем сега да разчитаме
даже виж - на любезност една.
Нима беше всичко напразно, ...

Ех, море, море.
Днес пак съм при теб.
Гледам те колко си красиво,
със сините вълни, с чайките,
с вятъра който така нежно ме докосва. ...

Когато не го чакам
точно тогава той върви
срещу мен
душата му е непокорна
покрита в сняг в слънце ...

Тая моя душа, отчужди се от мене!
Като блудница тръгна да дири подслон,
с изпочупени нокти, издрани колèне,
спирала размазана, лъскав блузон.
Спря, дето сбират се всички посоки ...

Витоша забулена в дъждовен облак,
който тъжно се влачеше към града.
А вятърът сърдито и бурно бучеше,
прививайки дърветата с кънтеж.
Душата ми в тон с тъмата, ...

Не е порок метричната система
в която е прието да се пише,
че трудно се чете една поема,
започне ли нащърбено да диша...
- За броя строг на сричките проклети, ...

Ти - нежно гълъбче до мен,
радваш ме и този ден.
Светлина гали ме безспир -
красота носиш в моя мир.
Лети, лети, лети ...

Останаха ми някакви криле
да полетя над себе си, над смога...
И уж летя, а дишам със хриле
и да позная този свят не мога!
Не съм уверена дали съм птица, ...

Ще пия... от мъка... ще пия,
ще пия... до капка последна,
тази горест... във мене... стихия
ще бушува с вихрушка победна.
Ще пия... от болка... ще пия, ...

Моля те,разреши ми да те обичам!
Не ме отричай ,защото съм тук и ме има.
Нека погаля въздуха около тебе!
Бъди ми лято в обречена зима.
Бъди пролука,процеп към светлината, ...

Лодката
Едва, едва се полюлява
морето с утринния бриз...
Към хоризонта лодка плава
със устрем дързък, напорист... ...

Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите.
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...