Безвремие достатъчно
Достатъчно ми е това безвремие,
в което се стичат капки сладост.
В което да прошепнеш на човек:
подай ръка, аз те обичам. ...

Очите се напълниха със есен,
прегърнала кокетната природа -
измествайки зеленото от мода.
***
Оранжево, кафяво и златисто, ...

Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ù обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, кога ...

Недей копира чужди мисли,
на свойте дай си свободата,
как птица искаш да лети,
щом сам отрежеш отрежеш
ù крилата? ...

Писмо от "онзи" свят
Нормалните се влюбват до полуда.
Допиват чувството и изтрезняват.
Намразват се. Взаимно и хронично.
Капанът щраква! Те го заслужават. ...

Една вечер в страната на спомените...
Към залез Слънцето клонеше,
полъхваше прохладен бриз
и този ден след малко щеше
да отшуми като каприз... ...

Събери всички силни желания!
Умножи ги със свойте мечти,
а във скобите на неизживяното
всеки страх и вина извади.
Раздели радостта на тъгата! ...

*
Късна есен.
Падат в краката ми
зрели плодове.

Пак е утро като всеки ден.
Пак очаквам влакът да ме вземе.
България е пак изцяло в мен.
Пак се боря с делнични проблеми.
Пак подреждам пешките пред царя. ...

Магия страшна съдбата ми
е оковала -
тя състои се в това:
да виждам не човек,
а душа. ...

Подаряваш ми вятъра -
стар ноемврийски прахосник.
Бавно стъпвам в листата.
Ех! Де да можеше боса...

Страничка на Снежната кралица
Сега съм сирена – с коси
от оплетени сребърни мрени,
водите ме тласкат и моля се:
„Вземи ме, лодкарю, пленена!” ...

СЛУЧКА ОТ ВАКАНЦИЯТА
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха п ...

Към химикалката протягам пак ръка, но не зная за какво да пиша,
как случващото се в мене да опиша.
Разкъсан между живо и неживо,
разкъсан между болка, самота,
чакам в моята тъмнина. ...

Витлеемски дъжд
Обърна гръб...
Надвиснало небето,
над Витлеем остана да тежи -
като сълза - вината към момчето, ...

ИСТОРИЯ
Не бе животът приятел за мен,
не беше лесен и подреден.
Блъскаше ме във всяка стена,
затваряше ми той всяка врата. ...

От всеки залез ти пазя боята червена.
И от всяко утро горещите устни.
Ти не си море, но вдигна вълните към мене -
мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.
Вече знам, че бял ще е мрака, ...

НОЕМВРИ
Месец ноември тази година
пристигна щедър, добър и засмян.
Красиви - есенната градина
и парка - целия в злато облян. ...

Земята замря,
захлупена от мъгла.
Припада есен.
***
Нежна есенна нощ. ...

Свято,
като учебник за бунтари е,
Христо Ботев,
като учител за патриоти е.
Как един, ...

Задето бе до мен в най-трудните моменти
и усмивката ти бе най-хубавото случващо ми се.
Задето опората ти опази ме, за да не залитна
като много други, да се сгромоля.
Задето като удавник хванах се за тебе ...

А ми се искаше, както те гледам в очите, да ти прошепна „Винаги ще те обичам...” Може би трябваше... И може би щях... ако знаех, че това значи нещо за теб. А дните отминаха... и моето мълчание може би те объркваше, а може би ти изясняваше всичко... И сто години да бях мълчала – същото щеше да бъде в ...

Ето, сякаш политам - но не тръгвам към рая.
За секунди достигам от нула до сто.
На таблото стрелките достигат до края.
И присветва лампата "тракшън контрол".
Сякаш спират колите на пътя пред мене. ...

песен за един човек
имах небето,
летях и си пеех,
но един ден всичко пропадна,
един ден просто паднах и бях смазан. ...

Бягаме от себе си, от времето,
от обещания, от любовта.
Скриваме мечтите си, големите.
Бягство от живота е смъртта.
Бягаме от чувствата във страстите. ...

ГАНКА-МЪРЗЕЛАНКА
Ранобудна е стопанка,
наша Ганка-мързеланка:
гушнала котана под юргана,
до обяд си спинкат двама. ...

Той се приближи. Тихо и нежно махна защитаващия я похлупак. Наведе се внимателно и я загледа...
"Стоя и гледам те, докато спиш.
Гледам и търся очите ти,
затворени под натиска на Морфей.
Гледам и чудя се, какъв цвят са мечтите ти? ...

Спомняща съм
С благосклонност понасям светлината
и поглед дързък в слънчев взор гори,
а там... в суетата, боя се от светлите искри
с притиснати думи... в хаоса на тъмнината. ...

Отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?
Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.
И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел. ...

Осень
Над озеро претъпкано с туманы
и жаби крякат как военный хор.
Дървета стелят своеми листами
а я сижу, напит като топор. ...

Безвъзвратно потъвам
в синя магия
без капчица мисъл,
без дъх и без глас.
НЕземно притегляне – ...

И скръб в душата ми вали,
че слънцето не я достига.
От срам луната се смали
и лъч от нея не пристига.
Нощта ми тягостно люти ...