Прошка
Празници се трупат,
докато Пролетта
чакаме. Все трудят
се хората - беда ...

Прости ми зa всичко, с което съгреших,
зa думите, с които нaрaних,
но моля те помни,
че в животa ми вaжнa си ми ти!
Моля те прости! ...

Докъде я докара, Октай?
До под крушата.
Младостта ти засяда
като топка във клоните,
насинена от ритане ...

О, Българийо любима, защо направи
ти така, децата ни от тука да заминат?
Там нейде в чуждата земя,
гръб да превиват за хляб и за вода.
А моето сърце сега е свито от болка и тъга, ...

Студеното време
- Чакай малко, ти за какъв се имаш?!
Това възмущение беше изразено от едно момиче, което беше се изправило срещу съученика си, за да го нападне. За щастие на момчето една жена се намеси.
- Писна ми от вас! – почна да крещи тя, хващайки момичето за ръката и удряйки момчето.
- Г-жо, аз ...

Днес в този хубав ден
Прошка искам,
прошка давам,
от грешките аз се поучавам.
Понякога хората ранявам, но ...

Ах, люти са твоите рани, Родино,
и тъмни са много от твоите дни.
Най-страшното вече от тебе отмина,
доволен съм просто, че се съхрани!
От битки по пътя ти си уморена. ...

В немилост
Завистта сърца почерня,
Носи на човек беди,
Тя е болест непотребна
И нанася куп злини. ...

Любовта
Любовта - полет на нежността,
любовта - стръкче от душата,
любовта - неизмерима със земята!
Понякога е тревожна, ...

И зад чертата
утре ще премина,
като износен
и обрулен мъж.
И може бързо ...

Къде си, Щастие? Къде?
Къде се запиля?
Вятърът ли нанякъде те отвя!?
Остави ме сама с болка и самота.
Къде си, Щастие любимо? ...

ПРОКЪЛНАТИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да св ...

Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти - че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с ка ...

НА СИРНИЦА
Омръзнаха ми вече правдите.
Безбожници във храмовете да вървят.
Омръзна ми на мъка да се радвам.
И да вървя към себе си без път. ...

Мама аз те наричам,
аз така силно теб обичам,
връзката наша е най-силна,
защото си преодоляла всяка
една моя сълза и болка заедно ...

Навън мъгливо свършва се денят,
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата. ...

Вече трети ден обагрен е в червено,
чистият пресветъл идеал,
комуто някой някога отдал -
живот и дом, и чедо, и колено.
А днес е трети ден ...

ГРЕШКАТА
Бях влязъл в Гугъла и го разпъвах на кръст. Омръзна ми, заиграх на шах. На входната вратата се зазвъня продължително. „Сигурно е някой приятел”.
Отворих. Пред мен стоеше петнадесет–шестнадесет годишно момиче, което лъхаше на алкохол и едва се държеше на краката. То нахълта край мен и се нас ...

Разпадах се на хиляди парчета...
На хиляди самотни светове,
на хиляди червени светофари,
на толкова любови на парче...
На толкова „Здравей“, наивно първи, ...

Кладенец на вдъхновение - 02.03.2014
Затварям очите си и виждам само
множество от думи разпилени.
Не успявам да ги подредя изцяло,
а времето изтича пропиляно. ...

Тя беше приказна! Видях я как пристъпва,
с походка на кралица, и настръхнах...
Жена - с очите още на момиченце,
което мълчешком крещи: "обичай ме!"
Във вените ми в миг замряха всички ...

Не беше ти виновен, аз първа се влюбих.
Не намразих после теб, себе си мразех.
Ти за мен беше сила, а аз сама я погубвах.
Не е в теб вината, че казали сме "Край".
Не си ти това, което срина ме изцяло. Аз бях. ...

Ще тръгнеш, знам, не беше изненада,
ще минеш там, далеч зад океана.
Часовникът нахално ще тиктака,
отброявайки секунди от безкрая.
Но наивно в сънищата ще те викам ...

Пет века кървиха венците
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро ...

Няма да бъда банална
и да разказвам как
в рокля бална
съм се загубила
в гората. ...

Сънувах сън и нещо ме тревожи –
в съня ми черна птица долетя,
в ръцете ми тя бяла роза сложи,
а после с грозен писък отлетя.
Уплаших се. Погледнах към небето, ...

ПАМЕТ
Е... свърши се, приятелю! Замина!
Там някъде, където сме без теб.
В сърцата ни е тишина на зима,
а песента е с неизпят куплет. ...