Седнал в каручката, която се клатеше по каменистия планински път, старецът пушеше мълчаливо пожълтялата си лула. Под провисналата периферия на шапката тъжните му очи се взираха сред стволовете на вековните някога, сега вкаменени
дървета, с надеждата ...
Разбрах – върхът е всъщност бездна,
а бездната – изкачване по стръмно.
Зависи от процента на изчезване
и от умението да проглеждаш в тъмното.
Разбрах – не са свободни пеперудите, ...
Аз съм тази жена
Аз съм слаба жена със ранима душа,
злобни думи почти ме убиват.
Но когато реша, не прекланям глава
и е трудно съвсем да ме сринат. ...
белее ми някак тази вечер... в бяло е цялата, меланхолична, прозрачна, безизразна... бърша прах на кубчета, а прозорците проблясват, огрени от слънцето... искам да играя с облаци, да пълзя по захаросани хълмове, а ти да се усмихваш насреща, да ти подам ръка и заедно да се разхождаме по мостове от ки ...
Не се напаснахме добре ти, моя същност,
от чудни кривини ми водиш чувство за болеж,
остави славянското и френското изкуство,
остави идеята, че си младеж.
Не се напаснахме и толкова, накриво ...
За някои 8 март – денят на жената, е комунистически, т.е. въведен празник от комунистите. За други този празник има корен от Западната Църква и по-точно от протестантите. Християните имат различни възгледи по въпроса дали трябва да се празнува или не. Народните вярвания и празници отдавна са се смес ...
Пътувам в един автобус. На трети ред седалки съм. Гледам някакъв скучен нехудожествен филм и си мисля. Пак нещо не ми е както, че да ми е така като на другите хора. Системата за киното на ДВД то нещо се скапва и шофьорът успява да пусне само някакъв заблуден диск с научнопопулярен филм за странните ...
Вълшебен залез – експлозия от музика и цветове.
Искрите стигат до възбог, взривяват цялото море.
Могъщо кипва то, в екстаз изпада, неистово зове…
Вълните сливат се с небето, достигат нови светове.
А там танцуват птици, Вселената побрали във сърце. ...
Ще ме обичаш ли още когато
времето остави своя отпечатък
по мен, и вместо косите красиви от злато
по лицето се спуска сивкав сатен?
Ще ме обичаш ли още когато ...
Виж, някой е шприцовал сняг по клоните,
застинали във пози на момичета.
Стоп-кадър. Кратък миг на безтегловност,
на млада свежест в тази стара зима.
Преди снегът да стане на мехурчета. ...
Отхвърчах и попаднах сред мрак под дивана,
още в първия паметен ден в този дом.
А купчинката, с моите братя, остана
там, на малката маса, с крачета от хром.
Запрепускаха дните. И в мрачна обител, ...
Беше ли любов това? – не помня.
Само спомням знойната нега,
лятото ми с шарените стомни,
зимите в следите по снега.
Беше ли любов това? – не питай. ...
Някой ден ще си скъсам каишката
и ще хукна напреко през тръните.
Всички навици, дето ми писнаха,
като кожа след грях ще захвърля.
Ще търкалям нелепите спомени, ...
И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...
В колко скромна къщичка живя!
Колко мил и добродушен беше!
Но така и не го опознах,
когато се досетих, беше късно вече!
В тази къщичка той първо ми запя ...