Опитах се да тичам срещу вятъра,
понесла труповете на безсилието
върху плещите си отмаляващи…
Не ставаше! Разкъсана залитах и
незнайно как се приземих отгоре. ...

Ти каза, че избираш нея.
Тръгни и ако можеш забрави ме.
Върви по път, с илюзии осеян,
и сенки да ти шепнат мойто име,
дъхът на рози мен да ти напомня, ...

Стар, самотен обущар
разхождаше се в топла вечер.
Търсеше си време
да отпрати свойто бреме.
Вървейки в самота, ...

Световна Легенда
Ти чу ли? Отдавна се говори,
че по земята непокорна броди.
Като грипен вирус се предава,
удря те направо във стомаха ...

Има моменти, в които сме объркани...
Моменти, в които мислим едно, а чувстваме друго...
Когато опитът от миналото ни гони,
а любопитството ни блъска в настоящето...
Дали в повечето ситуации не сме предубедени и предпазливи от дежа вю? ...

Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...

Не ме търси, не ме моли да идвам там,
не събуждай напразно спомена горчив,
предпочитам да остана тук, дори да знам –
че миналото е това, заради което съм жив.
Не търси излишно в миналото пиковия час, ...

Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи, ...

Подранила пролет...*
Уж зима е:
но пролетта напира,
дърветата подлъгва да напъпят,
а развигора с топъл дъх не спира ...

Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:
Искам да опиша чувствата ми във куплет.
Но тях дали наистина ги има?
Съмнението п(р)оявява се на този ред,
Сърцето ми затворено го провокира. ...

ХХ
... Една поговорка гласи „Пазете ме от моите приятели, а от враговете си сам ще се пазя”. Същността и с брутална точност описваше положението, в което изпаднаха двете фамилии след като информацията от диска беше разкодирана и стана достъпна за притежателите ú.
Вечерта след прекрасния пикник се пр ...

Пиша,
за да ти поискам прошка…
да помоля…
За думи… за неща…
които можех и да сторя, ...

Признание към моята любов - Музиката...
С теб любовта си споделям,
мъката си давя, а гневът потушавам...
С теб, успехите си празнувам,
разочарованията потискам... ...

БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
Вопъл безгласен вместо бурни аплаузи.
Очите от взиране вече угасват.
Сърцето с усилие надеждата пази,
с разума хладен в прегръдка опасна. ...

КОЛЕБАНИЯ
Да запиташ или да си премълчиш?!
Да спреш или да подминеш?!
Да се смееш или да се натъжиш?!
От любовен огън бавно да изстинеш?! ...

Хижа стои във гората,
обгърната плътно от мъглата.
Стои самотно тиха,
нея спомени обвиха.
Тя беше слънчева, открита, ...

Алармата извъння в 7:00, беше първият работен ден. Елена посегна с ръка да я изключи и часовника падна на земята. Стресна се от шума и веднага скочи от леглото.
- По дяволите! - каза тихо тя и мушна пантофите си.
Толова се радваше, че започва работа, а така мразеше да става рано. Майка й все й казва ...

ИСМАИЛ
Докараха го братята му в едно одеяло, като в хамак. Много внимателно го положиха на болничното легло до мен. Гледаха уплашено, някак си диво, дори не търсеха съчувствие. Младеж, някъде под тридесетте: дископатия. В тази стая и тримата бяхме от това.
Бях крив и почти обездвижен, със системи и ...

Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие ...

Косите - побелели като сняг,
кожата - набръчкана и вехта.
Но в сърцето си е вечно млад,
в очите му блести надежда.
В треперещите си ръце държи ...

Пролет
Облаци бели и нежен ветрец,
птичи песни и клони зелени.
Детска радост - чаканият жест,
че ни спохождат позитивни промени. ...

Младите старци на новото време,
с поглед от своите тераси.
Ред поколения, избрали за символ
изгнилите кооперации.
С мухлясали мисли зад своите прозорци, ...

Не знам дали е игра на съдбата или пък случайност, но в живота си много често съм бил втори. По-точно, числителното бройно две и числителното редно втори са част от моята същност.
Имам брат близнак. Когато майка ни реши да ни ражда, първи тръгна брат ми, но тъкмо се показа и пак се върна, и така бая ...

Имало някакво време
Всеки има своето минало,
но то е също илюзорно.
Колко много красиви залези!
Изгреви - проспани мечти. ...

Приспособена съм да вегетирам...
Е, може ли да бъда здрава,
когато обществото ни е болно
и пусто в празно се преливат
и лъха ни зловонно ...

Пред утрото край мен е свежо,
в градинката навява хлад,
плетат лъчите тънки мрежи,
града във тях да оплетат!
Сребреят капките в листата ...

,,И ще взема да хвана гората"/Павлина Соколова/
Писмо до всички
По-добре било в затвор
отколкото на свобода!
Всички викаме във хор - ...

Защо хората, които обичаме най-много ни нараняват, най-много ни огорчават и най-много болки ни причиняват? Защо? Нима това е от онези въпроси, на които не можем да си отговорим или просто отговорът е някъде вътре в нас и трябва сами да го открием. Вярваш, доверяваш се, доказваш любовта си, обичаш и ...

Погледнеш ли ме с влюбени очи,
запяват весело горчивите ми дни,
погледнеш ли ме с влюбени очи,
в сърцето ми пролет цъфти.
Погледнеш ли ме с влюбени очи, ...

Животът приказка ли е, кажи ми? Или пък е сън? Дали е толкова розов наистина, колкото ме убеждаваха родителите ми, че ще бъде, като малка, когато ми разказваха поредната приказка за лека нощ Не! Отказвам да бъда герой в това произведение... Където има гладни и жадни. В което има нещастни и зли. Защо ...

Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...

Животът ни е суета,
целуваме една себичност...
какво е всъщност любовта –
за някого да си различен...
За вечност да се споделиш, ...

Кратки записки по Историята на Човеците...
(нецензурирана версия)
Човешката История започнала
щом Прачовека камък си заточвал
и проумял в мига каквото трябва, ...

Не беше известен, не беше богат -
наел бе мансарда мосю Меценат.
Мансарда с балкон,
на който в кашон,
надупчен отгоре на ситно решето, ...