Като крехка стъкленица
ти си в моите ръце.
Сутрин грееща зорница,
топлиш моето сърце.
Туй любов ли е? - не зная, ...

Реплика на „Момичето”, по коментар на
Краси Тенев (maistora)
Момичето с усмихнато лице
насън все пее. Радва се на всеки.
Прегръща този свят със две ръце. ...

Слънце листче просветлява
всяко утро, всеки ден
и си няма и представа
ти дали си вдъхновен,
че на него да запишеш ...

Старата върба над водовъртежа
поклаща клонки като компас,
лицето си оглежда - не е ли
прежното?
Нима това лице съм аз ...? ...

Едно море отново ме прегърна,
обгърна ме със ласка, приюти ме.
И подари ми лунната пътека.
Самотен плаж и чаша вино.
Забравих всичко – работа, тълпата. ...

Когато сенките отвън припадат
без сила върху морната земя
и с жегата напереното пладне
разстила се в разливаща нега,
тогава се събличам по часовник ...

Nothing
but a whimsical and nowhere bound play with the melody of words.
A gentle wind(ow) whispers in despair
That losing you could only be compared
To losing sight of all the joyful streets ...

Първият ми спомен беше Светлината.
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...

Съседи бяха. Той живееше на горния етаж. Не си говореха много. Всъщност май бяха само на ''Здравей!-Здрасти!" Няколко пъти се бяха засичали на партита. Нямаха и общи теми за разговор. В пълния смисъл на думата бяха просто познати. Просто живееха в една и съща сграда. Май това се и оказа фактор за он ...

Ones upon a time someone died.
That one was me, so count to three.
You can see the rain, you can smell the pain.
Close your eyes and ignorе the lies.
Darkness fills the skies, old man talking wise. ...

В думи сладки и целувки страстни губя се, любов!
Будна съм! Щастлива съм! Луда съм... 3 сутринта е. Опитвам се да спра да се усмихвам и да не шавам, защото ще го събудя. Моето красиво спящо момче. Умът ми е решил да ме тероризира и да не се спира... нашепва ми сладко „Събуди го, събуди го!“. Сърцето ...

My feelings are like fire
and I not be a liar,
you're my desire!
Do not be afraid
my very dear, ...

A Choice
(in broken English, the only in my possession...)
I chose to fight with darkness,
in blood and eyes, and thoughts - no end.
I chose to keep my essence, ...

For you I dreamed, but I didn’t
know that you are coming as unexpected dream
as the sea embraced the coast
in may when the sun is strong and heavy
For you I told a story on my heart ...

Look at me, look at me,
I am weak, he made me weak,
they made me weak and I get weaker.
No one can come and save me from myself
even they, that have made me, what I've become. ...

На Елена
Не давай сълзите си даром,
не давай любов незаслужена,
не си причинявай болка сама,
макар да си влюбена... ...

И нека да склоня глава на твойто рамо,
защото утре може да не те докосна...
И нека те целуна в тъмното смълчана,
че утрешният ден е високосен,
че хубавите мигове отлитат ...

Река, смълчана под върбите,
по вечния си път бълбука...
Обрасла с мента и ракити.
Аз всяка вечер идвам тука.
Присядам на брега и пия ...

Ти знаеш ли за ЦРУ? И КГБ...
Не знаеш ли? Или не те... вълнува...
У нас се шибат страшните им ветрове...
Но ти от низините си... Не чуваш...
Издебнаха ни... Сложиха ни черен кръст... ...

Камък във водата.
Енергия, която ражда кръгове.
Когато кръговете вече са невидими,
водата се изпълва с кръгъл страх.
Мигът на изненадата е в пръските, ...

Мъжка топлина
Жадуваш, знам, за мъжка топлина!
Цигарата с кафето ти догаря.
Оставаш често ти сама,
а може би това си заслужава. ...

С обувки от нападали листа…
С жакет от ветрове, а на глава небесно синя шапка…
Дъждовни капки се бунтуват по стъкла…
Вървя и във ръката си държа онези, неизпратени до теб писма във папка…
Дъждът се сипе не навън! ...

Препускане и вой, и люлка,
дъхът накъсва се - "Ела по-близо...",
аз съм вълкът, ти си Луната - булка,
и само нощ изпод прозореца ни влиза.
Опияняване, усещане за страст ...

Къде ли си
Къде ли си сега?
Осъдена на чакане
е твоята душа.
Забързаните влакове ...

Не ми се пише вече... и не зная
защо не идва онова перо.
Дали от всичко пошло се отчая
или пък просто чувства само зло?
Не ми се пише... Може би защото ...

Приятелството
Приятелството е божествен дар,
а истински приятели трудно се намират!
Приятелят е този, който ще е твой другар,
дори когато всичките са срещу теб и те презират! ...

Езерна бъди ми! До почуда!
Както даже в сън не си била.
Като снежно бяла пеперуда,
свила в трепет своите крила.
Мислите ти тихо ще преплува ...

забранявам ти
да се влюбваш в мен
не си го причинявай.
аз съм от хората, които бягат
бягам сутрин и вечер ...

Рано сутрин слънцето
в морето се оглежда
и то заблестява честито
в нова искряща одежда.
Чайки се втурват ...

На настроения била съм, да така е.
Веднъж се смея, други път тъжа.
И колкото да ми е трудно се старая
никога, на никой да тежа...
Странна птица, казват някой, ...

Изменчивостта
Вкъщи сме тъщата, жената, чичо ù и аз. Те двете са седнали на кратка следобедна раздумка. Ние с чичото възстановяваме щетите от пожара, който предизвиках по невнимание преди месец. Той върви пред мен с маламашката, аз го следвам с шкурката. Прах като в каменоломна. Набива се на знайни ...

Дойдох на тоз безкраен свят
за бяло слънце да се боря.
Да видя всеки земен цвят.
С луната вечер да говоря.
И под замръкнало небе ...

САЗДЪРМА
Ох, ще ме побърка това моето любопитство! Въоръжило се е с едно остро шило и човърка ли, човърка. Леко ме бодне първо под лъжичката, после се прехвърля в главата и върти, върти, забива се по-надълбоко и дълбае ли, дълбае.
Кой ли ще е този, дето ще се обозначи с НИК „саздърма”, ще влезе във ...

Чувствителните днес не се котират,
не са за този свят жесток.
Със себе си се борят и не спират,
приемайки поредния урок.
Чувствителните даже са излишни, ...

Здравей... Познаваш ме? Отговор липсва. Бързо забравям? Не, не мисля. Ти ме бъркаш с някоя друга. И тук ли греша? Съмнявам се. Да ти кажа коя съм? Все същата, непроменена. Изваяна от восък, топящ се при допир, изпълнена с ураган от емоции, връхлитащ неочаквано. Та нали ме познаваше? Тогава защо не з ...

Липсата усеща се, но ти си знаеш,
лисваш ми и всичкото това,
не може да се трае!
Липсва ми усмивката желана,
липсва ми прегръдката мечтана, ...

Попадал ли си в жестока буря?
Не си ли - значи ти е време,
животът ти в(ъв) хаос ще туря,
че да си спомняш винаги за мене.
Такава съм, като торнадо, ...

* * *
Бънджи скок
животът е.
Само в кратки мигове
си птица. ...

Родените от пяна на вълна,
от шепота на морски раковини
са между нас. С човешки имена.
Но светят, като бисер сред коприна.
Родените от тайни на гора, ...