Животе мой, какво от теб остана –
камина със догарящ огън тих
и с вино отлежало пълна кана –
един отронен от сърцето нежен стих!
Една любов отровна, дяволита, ...

Аз днеска реших да те срещна,
вървях сред бетон и огради,
във всеки човек се оглеждах,
в коли, автобуси и сгради.
И днеска реших, че те искам, ...

Вслушай се в тихия дъждовен шепот,
който говори на всеки с различен глас,
в мътните локви се чува мокрият екот –
и мокро, и студено е, а дъждът е в захлас.
В дъждовния хаос и улиците запустяват, ...

Те ми казаха всичко!
Попитах луната, дали ме обичаш.
А тя се усмихна - към мен се затича.
Попитах звездите, дали ме желаеш...
танцуваха в ритъма танца омаен. ...

Отивам си
Отивам си божествено сама.
Самотна по човешки си отивам.
Не ме погали никога с ръка.
Защо сега с ръцете си ме спираш? ...

Някой ден ще са пълни очите ми
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане, ...

Тази вечер съм сбъдната -
като луна внезапно изгряла.
Аз съм твоята нежност – първата,
твоята истина закъсняла.
Искря във сърцето ти като бъдник – ...

В далечината тя свети, блести
диамант, огрян от лунните лъчи
под синята планина и червените небеса
неспирно плаче тя и моли се за чудеса.
Кафявите очи се взират с последната ...

Някой ден... някой ден ще те имам!
Днес все още си само мечта...
Дни и нощи по друми ще скитам,
но към теб, все към теб ще вървя.
Нека веят вихрушки и хали, ...

След много кражби и афери...
Политикът пак се звери,
на всички иска да внуши,
че той проблема ще реши...
Но ще Ви кажа, според мен, ...

5:00 a.m.
- Какво правиш тук?
- Дойдох да поговорим.
- За...?
- Всъщност, дойдох, за да говоря. А ти ще ме изслушаш. Ако нямаш желание, ще си тръгна. ...

Нагледах се на смърт,
на отчаяние, на мъка...
Ще ме изплашиш с какво?
Със студа навънка?
Или с този в очите ти... ...

Искам тази нощ да ме сънуват - и двамата. Единият като неосъщественото желание, което го изгаря отвътре и при което можеше да остане, но не пожела достатъчно, а сега съжалява ужасно много. А другият - като момичето, с което пропуснаха любовта... Което той знаеше колко много го иска, макар че никога ...

ДОБРОТА
Посветено на К.Т.
Доброто вградено е в нас,
родени сме с пориви чисти
и вътрешно шепне без глас: ...

Щастието ли? То е чувство най-прекрасно! Щастието са всички прекарани моменти събрани в едно! То съществува благодарение на прекрасните неща в живота ни.
"Щастие", една дума, която прави живота ни чудесен и му придава смисъл. Някои хора мислят, че щастието е да си богат, да притежаваш всички материа ...

Стоях пред гардероба с твоите дрехи
и жадно към носа си ги гребях.
Паникьосвах се, не намирах утеха,
защото ароматът ти бе изчезнал от тях.
На кълбо в тях се сгуших, ...

Това е всичко. Май готов съм вече.
Парче сапун, конопено въже
и табуретка... В мрака недалече,
зад двора на съседите, мъже
се карат шумно... А сърцето бие ...

Ще се изгубя сред безкрайната вселена,
за да ме търсиш докато си жив
и ще те чакам като хищница ранена
да ме откриеш, за да чуя твоя вик.
И като тигър слял се със нощта ...

Очи затварям. Искам да забравя.
Животът си тъче къделя във неделя,
когато тишината в мислите довява
била любов в очите ми преляла.
Била и не била, но още я бленувам ...

А пътят е съвсем невъобразим.
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...

Сутринта Наташа се събуди рано. Прекалено рано. Никога не се събуждаше преди алармата, но сега бе отворила очи 40 минути преди 7:00. Мразеше да гледа часовника... Въздъхна уморено и потъна в затоплените завивки. Тъкмо се бе унесла когато чу крясъци от долния етаж и тя седна рязко в леглото. Оцъкли о ...

Песента на петела
Мъж, който никога не е ядосвал жена, се е провалил в живота.
На разсъмване петлите се раздират.
Спазват обичай вековен.
Мъжът вкъщи се прибира ...

КОДЕКСЪТ НА ТРУДА – ПРЕЧКА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
Основният проблем на българската икономика в момента е безработицата, която достигна гранични стойности от 12% през последното тримесечие, без да се отчита реалната безработица, която е около 18%. Тази безработица е структурно много опасна, тъй к ...

Снегът навред застила.
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...

Искряща надежда
Знам, знам, става ти студено...
Знам, плашеш се да не би всичко да е променено...
Не можеш просто с одеяло вълнено да се завиеш,
пред камината гореща да се свиеш ...

Отронените мигове на времето
с други споделени
или дълбоко скрити в нас,
запазени за съкровения ни час
и съкровено споделени ...

Глъхне сред безкрайното пространство
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака ...

Родоостъпници се проявиха,
направиха грях тежък, голям,
становището на съдия изтриха,
че чужденци да имат земя тук е срам!
Нямат нищо свято, нямат морал, ...

Самотно сиво кълбо, тонове прах,
първи свидетел на човешкия грях.
Гледаш нагоре, оплакваш душата,
колко емоции събрала е Луната?
Тази вечер Зорницата е цяла, ...

Ах, самота...
Нощем в търсене се лутам ...
Въпроси, безброй въпроси...
В сълзи обляна, ръце в юмруци свила,
аз тичам, тичам без посока... ...

Спомням си утрото след нощта,
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...

Вечен живот или бърза смърт.
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...

Не мога да съм меко одеяло
и с мен да те завия във съня ти.
Снагата ти да стопля отмаляла
във мрака отморяващо безплътен.
Защо ли под луната и звездите ...

СРЕЩУ РЪБ
„Не сядай срещу ръб на масата, че ще си подминеш късмета и няма да се ожениш”, ми думаше баба ми и не се оказа права, щото аз откак излязох за пръв път с жена, само срещу ръбове седях, даже на кръгла маса не сядах и пак два пъти се жених, а сега с третата вече 10 години „живея на семейни н ...

Моя привечер строга, сивокоса,
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е, ...

Прочетени
На К.
Бензин и пепел. Дъх на безнадеждност.
Две пагубно преплетени ръце
се търсят в свят на посивяла нежност. ...

Копнежно...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...

В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...

Кой кръстил го е Дявол, аз не зная.
Огледах го - съвсем на мъж прилича.
Почти като Адамовците в Рая.
Е, само дето в черно се облича.
И погледът му е като на хищник. ...

Нели
е кобила. По-точно Недялка, така я наричат възрастните, но децата ù казваме гальовно – Нели!
Дядо твърди:
- Откак се помня все сме имали кон и все за мелез сме оставяли женско и все са били Недялки… С прабабата на тая изкарах цялата война като кавалерист… Свикнали сме с т’ва име - що да го смен ...