Поредната нощ, в която Генади не можеше да заспи, защото едно красиво цвете беше обзело неговите мисли. Колкото красиво, толкова и далечно. Да, разстоянието беше факторът, който ги разделяше, но Генади имаше късмета, че живее в модерна епоха, където разстоянието беше просто една незначителна пречка. ...

VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...

И да пееш, и да плачеш,
той - животът, си върви.
И да тичаш, и да влачиш,
все сърцето си кърви.
И да любиш, да разлюбваш, ...

Дошъл съм в село, на почивка.
Загърбям градските стени.
С природата сега се сливам!
Живота си ще променя!
Какъв покой е във селото! ...

Пристигна Новата година,
очаквана от стар и млад,
но лошото дано отмина
останало далеч назад!
Дано през Новата година ...

Ето че нещата почваха бавно да си идват на мястото. Това, което трябваше да стане, ставаше. Логиката на Баща му бе несломима и последователна. Никога не бе се усъмнявал в нея, дори когато го изпрати в сферата на грешните.
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...

Свободата на медиите, любимата им тема.
Тя, свободата, е много често дискутирана и от партиите – навън, но вътре свобода няма.
Така е и с медиите - навън се изнася дискусията, но вътре цари единоначалието!
Една медия свършва там, където започваш да я ПРИЕМАШ С ЕДНО НАУМ.
Да, ама едното е наУМ, та тр ...

Прав е.
Задуших го. От непитане.
Хем страхът на принцип центробежен
вътрешно ми будеше инстинктите
всеки път, когато беше нежен. ...

Кажи ми как да вярвам в любовта?
Кажи ми как да вярвам, щом не мога
да вярвам, че ако ме няма днес,
заради теб не ще горя във адски огън?
Кажи ми как да вярвам в нас? ...

Без твойте ласки нежни -
аз останах тъй сама...
Пуста, като улиците снежни,
когато обхване ги тъма.
Не осъзнах и не разбрах ...

БУРЯ И ПОКОЙ
Океан от любов,
морета от сълзи,
чувства под покров,
а животът си пълзи. ...

Спомен
Тази вечер за първи път сме сами
на среднощна разходка по плажа,
нощта неземно е тиха
и някак магическа, всичко спи ...

Алекс вървеше към дома си.
,,Съжаляваме, но ни трябват хора със стаж. Вие не сте човек, който отговаря на изискванията, а и не можем да си позволим да обучаваме хора в момента. Така че ще ви пожелая приятен ден и успех.“
,,- Приятен ден“ – беше отвърнал Алекс и си замина.
,,Да ви го начукам ебания с ...

Земя, клиширана от серийни таланти,
изфабрикувани по европейска директива –
щастлив съм аз, че в тебе има кранти
с непородиста кръв, устойчива и жива.
Земя, стандартизирана по мярка ...

Тази вечер искам вълшебство,
желая да бъда сразен
от Ангела твой, дошъл от небето,
с любов и нежност за мен.
Не искам друго. освен да съм с тебе ...

Усещам си душата като вятър,
като вихър, вилнеещ в необят,
порив, развяващ грива златна
в шеметен вихрогонен бяг ...
... като шепот, ехо, стон и зов ...

Синоптичката
Една жена усмихната, говори
от малкия екран като поет
и с бурите, и с ветровете спори...
... Възтясна рокля, гъвкав силует, ...

Ванеса
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...

В памет на...
Думите напират
в моята глава,
ние с тебе губим,
губи и света ...

Едва си спомням черните къдрици,
които мама сресваше за кратко,
че твърде млада станала вдовица,
не сваляше проклетата забрадка.
Когато избеля съвсем платното ...

ако в душата ми понякога
има студени полета...
а в сърцето ми никнат
бели цветя едно по едно...
ако в очите ми лава изригва... ...

Аз съм твоето тихо безумие,
от което не можа да избягаш,
аз съм твоето неблагоразумие,
сляпа сянка, когато ме нямаш.
Аз съм твоята няма надежда, ...

Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.
А ето, тръгнал съм срещу съдбата ...

Стаята беше погълната от непрогледен мрак. Единствената светлина беше циферблатът на часовника. Ноел отвори очи и насочи поглед към блещукащата зелена светлина, малките неонови цифри показваха 8.00. Идеалното време да започне днешният ден, помисли си той – както бе направил и предишния, както щеше д ...

Есенна утрин. Нощта преди това през града беше преминала ужасна буря. Беше студено, ветровито, а и навсякъде имаше вода. Г-н и г-жа М., младо, средно - заможно семейство, закусваха и си говореха, а край тях грееха дев печки "Елва", пуснати на два реотана. Бяха голяма гордост на г-н М., подарък от ба ...

- Явно така си мисля. Не съм сигурна в себе си. А защо ли вярвам в себе си? Това също не знам. Но вярвам в едно.
- В кое?
- Ами, просто е... Ще си отворя бутилка червено вино и от ароматите и от пивките глътки, с тъга ще се напия... А може би накрая ще си поплача и в усамотение ще затворя очи... И и ...

Обичам морето ти синьо
и твоята топла земя!
Сърцето ти бие, родино,
с най-верния пулс на кръвта!
Защото си силна, прекрасна, ...

Посвещавам на нашите олимпийски момичета състезавайки за слава на родината.
Младо българско девойче,
патриот да си е демоде.
Знай, родината, момиче,
там е де се чувстваш най–добре. ...

Изказано
Какво обичаш в мен, се питам?
Нима с годините любов остана…
Ти си този, на когото аз разчитам,
но любовта ни пагубно поизостана… ...

Без кахъри, без болежки!
Да е мирна и богата!
Радвам се да я посрещна -
жив да съм да я изпратя.
Само да не стане грешка, ...

*
Нова година.
Вчера, днес и утре -
къде е това?!

Посрещнахме я Новата година,
с надеждата да бъде по-добра.
Нали сега съм на предела...
ще трябва повече да я ценя.
Изпращахме, посрещахме години, ...

Една дума - не стига,
но стига ми един олтар -
Зорница да ме буди жива,
Вечерница да носи - дар.
Животът ме орисва, ...

С много болка и тъга
тегне таз любов красива.
Заедно са от деца, а сега
бликат сълзи от очите сини.
Чакаше той този ден щастлив ...

Върху маса с лилàва покривка
със нарочно разхвърлен ескиз,
виждам ваза с изящна извивка
от известен китайски сервиз.
На платното това се показва ...

Аликс поглесна към Ники и изпита вина, че го убеди да дойде. Бяха гаджета от една година.
Знаеше, че той е влюбен в момичето от Италия и възнамеряваше да замине с нея при родителите ù.
Ники беше единственият, който не се плашеше от студения ùхарактер и тя го обичаше.
Това чувство я накара да се сбог ...