Изсънува ли своите сънища,
аз моите още не съм.
Все се надявам на сбъднати приказки,
а осъмвам с тях само насън.
Не можах да се видя принцеса ...

Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси неголеми,
от най-екологичната храна...
Садихме и копахме зеленчуци. ...

Колко много ми се иска
да съм малкото миньонче,
сгушено в прегръдка тиха,
стапящото се бонбонче!
Да съм пак онуй момиче ...

Така се случи...
Един ден просто всичко свърши.
Той си тръгна по неговия начин, без да казва нищо.
Просто го видях как върви към метрото, прошепна ми с поглед колко много съжалява.
Съжаляваше, what ever. Не се обърна, не откъснах очи от него, ...

"Велик човек е този, който никога не губи детското в себе си."
Менека
Не зная дали съм велика,
но детското в себе си още тая!
Мечтите си следвам безспирно - ...

С дъх на мъгла
Ще дойда пак
и ще почукам на вратата ти.
Във стаята ще замирише
на липа. ...

Тихо е в мен
Толкова е тихо...
в мен.
Измислих си
дъжд и късна есен. ...

Ако бях само за малко невидима...
Щях веднага при теб да долетя!
И всеки миг ще съм събудена.
Закриляна от ангелска ръка.
Без да знаеш, ще съм настанена. ...

Катинар за твоите пръсти
(песен)
Едно писмо в сандък заключено има вътре в мен!
Всичко от началото до края пише там - за желанията ми, за болките ми,
за копнежите ми, за страховете ми, за битките ми, за вярата ми, за мечтите ми...! ...

Аз, когато съм далече,
мисля си за теб, любима –
в тази тиха лунна вечер
тук, до мене да те има!
Спомням си онези нощи, ...

На последния топъл есенен ден
Днес всичко е различно. Пее.
Небето лъскаво - сатен.
И слънцето различно грее
в последния прекрасен ден. ...

Моето име е Клошар
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева погл ...

Такава съм
Каквото имах да го казвам -
в очите право - не умеех
да го увъртам или даже
да го смекча и овладея. ...

Живота не ще го победя,
а товара ще му мъкна,
няма да се освободя
и жив от него се измъкна!
Но когато дойде краят ...

Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...

Аз мога да ти пиша стихове,
но да ти кажа всичко ме е страх.
За себе си задържам всички викове,
а пред теб безмълвна ставам чак.
Аз мога да крещя, да крещя високо, ...

Живей, гори, бъди
и стопляй със сърцето.
Разпалвай, подпали
във дебрите където
ни вятър, ураган ...

Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...

Какво ли съм за теб, какво... не зная...
но ми е трепкащо и пеперудено.
Извайвам те в мисловни очертания,
коминопушечни и непринудени.
Жужат (дочуваш ли ги?) думите – ...

На Рада Казалийска
Припада здрачът над Родопа
и сякаш в скутите вечерни
сълзата Божия изтропа
и сурна се – като в каверна! – ...

Не искам над мене да светят звезди -
че инак все бих се надявал.
Не искам да виждате моите сълзи -
ще мислите, че се прощавам.
Не искам да знам за последния миг - ...

В очите ти,
куп ярки звезди.
Косите ти,
сноп фини лъчи.
В сърцето ми, ...

Този път си тръгвам (за последно)
И даже спомените няма да си взема,
Молбите ми към тебе се изчерпаха, а
Истините ти лъжовни не приемам.
Измислена любов не ми е нужна, ...

Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.
Рисуваш обръча на слънце, ...

Обичах някога така,
обичах и не питах него
защо избра ни любовта,
а на другите отвърна с Его.
Обичах някога така, ...

Чаршията е опнала гръбнак,
катери се по стръмното нагоре.
Вървиме двама с теб и странно как -
сами сме сред гъмжилото от хора.
А спомени от миналото спят, ...

Боли. Душата се разкъсва.
Боли. Сърцето на парчета се пръска.
Боли. От очите капят сълзи.
Тъмна нощ. Без луна и звезди.
Черен мрак край мен шепти. ...

Сред тълпата от хора сама съм.
И отново питам себе си коя съм?
Защо съм още тук - при вас,
когато трябва да ме няма?
Всеки миг е болка! ...

Събужда се ясна нощ,
нито звезда на небето,
с духовната си мощ –
ангелът охранява битието.
Нощта с мъгла покрита – ...

Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...

Изнасилен стих!
Изнасилен живот!
За стиха - простих.
Кърваво слънце!
Обезкървена луна... ...