Как разбрах че съм влюбена ли? Почнах да ревнувам много лесно и бързо. Чувствам се най-щастлива, когато го видя. Започваш наистина да си оглеждаш наоколо - да забелязваш зеленината, цветята, красотата, която излъчва всичко. Започваш да се вглеждаш в небето през деня. Или през нощта. Едно от двете, к ...

"Ти"
След себе си влачиш облаци, вятър,
но при мене идваш винаги преди бурята,
лицето ми навярно е театър
на твоята любов, но ще се срутят кулите. ...

ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН НА ДАСКАЛИЦА ИЦА
Гимназиалната учителка Христина Христова, по известна в провинциалното градче като Даскалица Ица, още от събота се застяга за първия работен ден на новата учебна година.
Отпусна няколко от плисетата на копринената си рокля, сама се боядиса в любимият си сламенорус ...

Я кажи ми, облаче ле бяло,
Къде литна, в мъка запиляно,
Ти видя ли нейните дворове,
Чу ли тъжно тя да ти говори?
Чу ли, мило облаче ле бяло, ...

Ще изгрее ден чуден.
Полюшвана леко от вятъра песенен
кръшнотело хоро ще извие брезата.
Пременени в Нова Любов ще се будят
сърцата. ...

Мечешко настроение
Ако не ме обичаш – гальовен е денят
и той ме среща с палавия вятър,
лицето ми обрулва в страстен дъх
и роклята ми става ветропоказател. ...

Аз съм навсякъде
Ако ме търсиш, последвай следите по пясъка,
ще ме откриеш във вкуса на морето.
Очите ми се отразяват на звездите във блясъка
и осветяват всяка нощ за тебе небето. ...

По програми делови "усвояваме"!
На народен гръб се забавляваме!
Да смучем от атрактивно дробче,
не можете да ни кажете копче!
Изпълнен съм с жажда за идеал, ...

Тепетата на Пловдив щом премина
на Юг се вижда нашия "Балкан"...
И ще ви кажа не една причина,
на мойто щастие туй дава тон!
Щом видя логото на моята родина, ...

Рошава есен
заиграла се рано
свири вятърът
......................................
Петел събуди ...

Какво оставям аз след мене
знам го, Боже, и до точка.
Животът пее или стене,
аз те моля за отсрочка.
Какво обаче мен ме чака ...

Някой ден, ако е писано,
до входа на пазара, вляво,
и аз сергийка ще курдисам –
ще взема думи да продавам.
Аламинут ще заповтарям ...

Тази есен съм безумен
Тази есен съм безумен.
Безумен ме обичай.
Тази есен те сбъдвам.
С любов те наричам, ...

Не мога да завърна любовта,
която ти задраска имената,
небрежно ти помаха със ръка...
След нея знам, че се смали земята.
Не мога да ти върна онзи ден ...

Отдаденост
За да си щастлива - Ти,
какво аз мога да ти дам?...
Сърцето ми е твое - знай,
душата ми и тя - докрай ...

Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи, ...

Някъде между редовете и думите аз се изгубих. Пишех без да знам какво, пишех само за да се успокоя. Беше безцелно лутане между редовете и думите, всъщност целта беше да излея напиращите чувства. Понякога единственият начин да се успокоиш е да излееш отровата, да се освободиш от самия себе си.
Когато ...

Тази сутрин се замислих над нещата от живота благодарение на един комар. Цяла вечер жужа над мен и не ме остави да спя. Сутринта когато се събудих, той все още беше там. И си кръжеше най-нагло. Но вече беше опиянен от победата си през нощта и беше забравил, че вече лети доста по-бавно и лесно мога д ...

Знаеш ли колко неща искам да ти кажа?
Знаеш ли, че мисълта за теб все ме гони по паважа?
Знаеш ли колко копнея да те имам?
Знаеш ли, че когато си далече умирам?
Задавам въпросите на огледалото, ...

Мечтите ще натиря във килер.
Косите си ще стегна в строга плитка.
Душата си ще скрия под чембер,
ще хвърля в огън бялата си китка.
Ще мина деветте земи пешком ...

Точно сега имам нужда
от твоята прегръдка.
Да почувствам твоето присъствие.
Както обичаш да правиш,
да ме прегръщаш и целуваш, ...

Измислената стая
Наблюдавам вашето щастие –
то е проза без рими – броите, купувате
тази играчка, онази кутийка брокатена,
куклена стая редите. На кукловода ...

Понякога ми стига да вали
и капките да падат по прозореца,
замислени за твоите очи,
нехаещи за времето и хората,
а дланите ми, пазещи те в тях, ...

Всичко наопаки
Днес не е модерно
да си честен и почтен
днес е модерно
да си подъл и откачен ...

Нищо не търся и не искам -
без теб мразя думата ,,Любов"
и не искам да обичам -
впиващата се в гърдите ми болка
ме кара все към теб да тичам! ...

Неподправена, чиста емоция -
всепоглъщащ и бистър поток
в мен бушува - нестихваща нося я,
утолявам ламтежа жесток.
Глад и жажда - за близост, за щастие, ...

Извикай ме със шепот на вълната морска,
или ме изкрещи със бурите прокъртващи.
При себе си вземи ме, да съм ти утеха,
когато ти залипсвам в небивалите сънища.
Извикай ме безгласен - вик пустинен. ...

И на себе си подшушнах,
след това те гушнах..-
и побегнах,
на ледът се облегнах,
каквото разбрах - не го осъзнах... ...

Да чува господ да не ти излезе дума,момче. Излезе ли ще я носиш до гроб, че и подире. Иди доказвай, че не си такъв, ако си нямаш работа. Нарочиха ме навремето за олигофрен и глупак, ей богу, такъв си останах и до днес. Колко лобут съм изял, за да ме вразумят и колко присмех съм претърпял, нямаш си н ...

Звезди проблясват тихо в мрака
разхлаждани от нощен бриз,
а порива самотен чака
като мъничък зелен филиз...
А боса стъпваш под звездите, ...

Беше привършил работния ден - пребледнял, копнеещ да дойде моментът, в който ще я види отново. Въпреки множеството им раздели тя все още вярваше че са един за друг.
Чакаше асансьора делящ го от работата и света навън. Капнал, реши да се обади на половинката си, за да си предаде не дотолкова отчаян в ...

ОБИЧАМ В ДЪГА
Седмоцветно днес се усмихвам
и създавам в стихче Дъгата.
Във вълшебно утро притихвам
и рисувам с думи цветята. ...

Понякога копнея да съм огледало
във стаята, в която спиш.
Не! Искам да съм огледало,
в чиито образ себе си да отразиш.
Ще се оглеждаш в онзи образ, ...

Аз оттогава много потъмнях.
Опразних се на пеперуди.
Прашец не ми остана подир тях.
И нещо някъде изгубих.
Във мен не кацат вече кораби. ...

Ако си сам, потърси ме!
Може и да съм до теб.
Ако си тъжен, намери ме!
Ще изтрия сълзите ти от лед.
Ако си болен, повикай ме! ...

Какво съм аз? Какво си ти? Какви сме ние?
С каква ли цел събра ни днес съдбата?
Дали един на друг сме отредени за отплата
за минали добри дела?
Дали изписал ни е някой на небето? ...

Аз съм само един тъжен остров
в есенното море на безкрая.
Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.
Няма го моето име - не съм отбелязан на никаква карта -
и в никоя книга за мен нищо не пише. ...