На моето всичко
Минава десет. Слънчевите зайчета, скрили се зад щорите, весело играят по гърба му. Усмихвам се. Обичам да го гледам, докато спи. Притворил клепачи, с отпуснато, почти благоговейно изражение, той несъзнателно мърда ръката си и търси моята. Така прави всяка сутрин, в която се събуждаме ...

Любовта на деня
е твоята
и красотата на града
си ти...
сбъдването на съня ...

На глътки злото се промъква,
изпих го от една нелепа чаша,
устните си не можах да дръпна,
"удавникът за погледа се хващал".
За твоя поглед аз се хванах, ...

Днес ще ти предложа телефон.
Да ми се обаждаш,
нека да е често...
Мислите ми са един милион
и да ги споделям няма да е лесно. ...

Ей така присетих се без конкретна причина за една жена… Аз като ‘убава я виждам… Пааа… за вазе не знам. И докато си умувах за нези… взеха да ми прелитат разни фърчащи мисли - и то ни в клин, ни в ръкав. Малко са разпилени… Мааа… То сеги в целия свят е хаос и няма ка’ да ми търсите кусур, че мислите ...

Живееш цял живот
да гушнеш
земя, пари, дори...
парче Луна...
А аз – проклетник, ...

Всеки ден за мен е полугодие.
В ялово, премръзнало безводие,
дъх след дъх, творя живот.
Влага, обич, кислород.
Дъх след дъх, творя надгробие, ...

Тръгнах за село. Природата, хората,
родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?
Къде са ми хората? ...

Твърде високо
О, как искам да попадна в плен
на прегръдката Ви властно-нежна.
Не бих се колебала нито ден
да не бе страстта ми тъй безбрежна ...

Открийте 10-те разлики
Преди се налагаше да си повтарям, че трябва да се усмихвам. Че трябва да гледам положително на нещата.
Сега просто се усмихвам - ей така, без предварителна настройка.
Преди, когато пишех любовни стихове и ги давах на леля ми да ги прочете, тя казваше:
''Хубави са, но ми звучат ...

Септември се случва след август
сред дъжд от златисти листа,
под сянка на нов Аспарагус,
с усмивки и ведри лица...
И някак красивото блика ...

Продължение на разказа "Мария", 30 години по-късно
Мария го видя отдалеч. Точно както го помнеше от преди 30 години. В реката до колене, рошав и усмихнат. Времето замълча, притаи дъх в очакване... Стоп! Много бързате! Да върнем лентата няколко дена по-рано!
Мария работеше в магазин за мъжки спортни ...

Китно дворче, ниска стряха,
малка мента, два коняка,
вехта, стара паралия,
допълнително ракия.
Кофа, кирка и лопата, ...

кажи ми
ОБИЧАЛ ЛИ СИ НЯКОГА ТАКА
Обичал ли си някога така -
безпаметно, отчайващо и диво?
Жадувал ли си нечии ръце ...

Кам седеше на перваза с лице към покоите на кралица Херенити. Тъмни сенки го закриваха и ако не беше проговорил дори нямаше да го забележа.
- Не. - отвърнах. - Просто имах нужда от въздух.
Пристъпих бавно към момчето, което ми беше спасило живота като внимателно следвах движенията му.
- Ела. - скочи ...

МОРЕТО НЯМА ПАМЕТ ЗА ПОДРОБНОСТИ
То ще запомни дълго само стъпките,
в които неуверено е падала
звездата на щастливото ни вричане.
Не вярвам да си спомни и за дюните, ...

Като сянка отминавам, безразлична, тиха,
като овехтяла книга в ъгъла скрита,
не умея вече в деня цветове да разпозная,
по пътя на мечтите съвсем не бях до края!
Изгубих се сред чувства и желания, ...

Защо ме обичаш?
Мислех си , че първият път, тогава, когато пред очите ти изгрее най-яркия образ на Любовта и краката ти омекнат и земята под тях е изтръгната от невидима сила, тогава когато времето се пречупва и в пространството виси самодоволно Тя – Любовта и така те обсебва, че дъхът ти спира и ви ...

Любовта.
Тя беше мечта, беше блян, беше сън.
Сън, в който бяхме само двама.
Мечтаният сън.
Тя се превръщаше в нещо голямо, силно. ...

ВТОРА ГЛАВА
Тайра очакваше Джорджия след десет минути да пристигне и двете да тръгнат за партито. Чувстваше доста добре, че тази вечер нямаше да се натоварва с работа. Една вечер на забавление ще я отпуснеше от стреса.
Облеклото, с което избра да се облече беше доста свободно и удобно за повод като ...

Стоя до себе си,
в сянката ми - ни радост, ни тъга.
Останал глух с рояк от празни мисли
опитвам се да споря.
Тя - сянката, стои си във прахта, ...

Не си мисли, че си дръпнал Дявола точно за опашката. Когато си посегнал, той е бил с лице към Теб...
Сирийската версия на "Камъните падат" - "TOMAHAWK DOWN"...
Духовно танцувално течение в чалгата - Пайнерритмия...
Ако всяка целуната жаба се превръщаше в принцеса, италианските ресторанти щяха да фал ...

Дъжд се изливаше, вятърът духаше.
Слънцето изгряваше бавно, а залязваше мигом...
Сърцето се свиваше от болка.
Душата стенеше, разбирайки, че е загубила
дори това, което не беше нейно притежание. ...

Ако целият ни живот се състои в действителност единствено от (сегашния миг и) купища спомени, то основната ни цел би трябвало да бъде намирането на най-ефикасния начин за тяхното съхранение.
Джак правеше именно това - колекционираше спомени. Беше превърнал спомените в свое хоби. Събираше ги старател ...

Свобода
Светът заспива.
Усмивка в тъмнина
невидима остава.
Няма светлина. ...

Някаква смешна девица,
носеща име Деница,
пише глупости за революционер велик.
На тази, дето се прави на литературен критик,
искам да ù кажа, че без тоз национален герой, ...

Може би час или два
ще минат, докато мислите ти
превърнат се в печатни букви.
Може би ден или два,
докато гласът ти затихне и ...

Спри до мен... да поседнем в уюта
на една невъзможна любов...
ще празнуваме себе си, чу ли –
ти и аз - чудо с вик за живот.
Спри до мен... уморена от болка, ...

Непокорна
Твърдо следвам максима една,
винаги да бъда с вдигната глава!
Винаги да браня справедливостта
и да бягам от предпазливостта! ...

На чина си като шугав
Гошко се върти във час.
Той си мисли, че без друго
ще премине в горен клас.
Нека другите да зубрят! - ...

МОНОЛОГ НА ЕДИН ГРЕШНИК
Че те обичам, това е ясно,
ама най-вече за мен,
защото рядко ти го казвам
и май не го показвам всеки ден. ...

- Колко време Алек прекарал в сляпа тишина не знаел, но след шума от битката и последния смъртен стон на капитан Сураби, онова, което чул, били плискащите се в бордовете вълни и писъците на съпровождащите кораба морски птици. Сред вълните дочул и гласовете на неколцина моряка разказващи за боеве, за ...

Всичко започна от една чаша кафе.
По това време бях само на шестнайсет и ако бяха оставили на мен, щях да предпочета горещ шоколад с бисквити, но приятелките ми бяха много напред с материала. Все пак това беше възрастта, когато неистово искахме да изглеждаме много по-зрели и разкрепостени, отколкото ...

Къде отново ти се запиля?
Не си при мене седмици наред.
Къде със чувствата се разпиля
и кой глупак след мене е по ред?
И как сърцето ще ти позволи ...

И днес се сбират пред вратата
жени от мойта махала,
денят щом тръгне наобратно
и чисти пътя на Нощта...
Тъй може би кураж си дават, ...

ПОЧТИ
Почти те позабравих вече,
не искам да те заблуждавам,
изчерпана до толкова далече
въпреки това, не съжалявам ...

Те се обичат. Намериха най-после сила и смелост да си го кажат.
-Обичам те! – погледна я в очите. Повтори двете думи. Беше му трудно. Никога до сега не ги беше казвал. А така много му се искаше. Няма майка, баща. Не! Какво говори? Има ги. В началото идваха, да го видят, да му донесат нещичко. Носеха ...

Кое е най-силното желание на един човек? Може би за всеки е различно, но съм сигурна, че някъде, дълбоко... у всекиго се появява онова чувство, онази тръпка – и той иска да се чувства значим. У всекиго от нас се спотаява едно малко човече, може да го наречем дори душа и тя иска да изпъкне, иска да б ...