Дотам сме я докарали комай –
човек в България ако настине,
да се лекува само с топъл чай,
и да очаква
болестта му да си мине. ...

Отминаваш!
Не ме познаваш вече?
Аз не бях ти съдба,
но ти ми беше
и остана ли сам вечер ...

Научи ме на всичко... бях дете,
когато ми показа синевата
и там във необятното небе
за първи път видях с очи дъгата...
Какви очи отворих за света...?! ...

Ж И В О Т
В тези тежки времена,
които са изпълнени с мъка и тъга.
Към всички хора на света трябва да се обръщаме
с доброта. ...

Разпиляхме се в пътища... Странници –
всеки търсещ да стигне в мечтите си,
онзи рай обещан... Но изгнаници,
се оказахме в края на дните си.
Тъй животът изплъзна се в търсене ...

„А утрините тук са тихи“
Вездесъща тишина. Неделя сутрин – паркът е почти празен.
Малките стръкчета, все още тъмно зелени от нощната роса се събуждат, за да се сбият с новия ден.
Сядам на една пейка.
Сам! ...

Юлско утро на Бургаския бряг
Тихо уморени вълни,
след дългия си воаяж,
целуват с влажни устни
златистия пясъчен плаж. ...

Напоследък те сънувам
и насън се гуша в тебе
като странник непослушен,
като недоспало бебе.
Мислите ми те докосват, ...

Нощта Принцеса е Неземна,
във дреха среброносна
и Ти си като Нея Бездна -
Изящна, Нежна, Съдбоносна!

Кóмата е в стаята, при мама.
Вечерта е тъмносиня хала.
Въздухът не стигаше – грамаден,
и ненужен като щедър залък.
А в леглото – нейната пустиня – ...

Аз вечно ще те търся по света,
сърцето ми е твое по рождение -
душата моя в твоята душа
напуснала небесното владение!
В живота, отреден ми по съдба ...

Искам да изкажа благодарност на един човек, който ме върна към живота и ми помогна да си втълпя, че животът не е толкова лош, колкото си го представях и че си струва да се изживее. А този човек е госпожата ми по танци (народни) г-жа Елена Димитрова.
Благодаря Ви! И сега ще Ви кажа няколко причини, з ...

Когато помълчиш с някого
Тишината идва след залеза
онемяла в мълчание,
когато има кой да те чуе.
Тишината идва сгушена в сълза, ...

Бе зноен юлски ден в Аризона и температурите в термометрите почти удряха 37 градуса, на места асфалта се топеше маранята размиваше образите на забързаните минувачи като ги караше да приличат на трептящи призраци в далечината, а шадраваните бяха пълни с деца решили да се разхладят. Но в полицейския у ...

Стоях така, потънала в мислите си, объркана от това ново откритие. Така се бях вглъбила в себе си, че не бях разбрала кога старицата е заговорила. Откъснах се от тези мисли и насочих вниманието си към Пола. Бях пропуснала началото на разказа, но нищо. Заслушах се в гласа ù.
- ... дойде да ме вземе и ...

Погледи през рамо и сълзи,
в шепи сбрани и тихо скрити.
Спомени красиви и цветни мечти,
в душите ни дълбоко пропити.
Неловко мълчание и тъга. ...

Дракони и еднорози.
За това ли бе всичко?
Минах през бури, самота.
Бях само сянка във нощта.
За това ли бе всичко? ...

будуваш ли
в сънищата мои живееш
нощ и ден
светлееш
поток свежа вода ...

Докато приготвяше масата за вечеря, по новините отново тръгна репортаж за нестихващия протест на няколко хиляди, така и не се разбра, колко точно, недоволни – и тук не се разбра, от какво, хора. Тъкмо да смени канала и нещо странно прикова погледа ѝ. Някакви млади, усмихнати деца, на има–няма двайсе ...

Ние сме виновни,
че се запазихме невинни.
Светът не знае грехове любовни,
само с обич сме единни.
И когато дойде време за присъда ...

Преди време, но колко ли - вече не знам,
долових дума, някак случайно:
"Запомни - всеки воин неизменно е сам,
всяка битка е негова тайна."
Не повярвах тогава, не разбрах, може би ...

Ще изстържа
до глухо
душата си –
да не чува
смеха ти ...

Г-н Следовател, обяснете ми, моля Ви, искал ли сте някога да сте повече от това, което сте? Да станете министър, да откриете съкровище, да ограбите банка дори? Мечтал ли сте да направите поне един истински удар в живота си? Да превземете небосвода и всички да ви ръкопляскат? А после да изпаднете отн ...

Когато студ скове ми сетивата
не от развихрен северен циклон.
Когато мрак покрие ми душата.
Когато нямам глас дори за стон.
Когато спускат се сълзи – потоци ...

Прохладна нощ
Прохладна нощ,
две потни тела.
Голота в разкош,
с две думи - мъж и жена. ...

Че някой ден ще потъне в забрава,
таи се в душата ми плахо, със страх
цялата тази невинна любов,
която със трепет, безмълвно раздавам...
И когато страхът стане паничен, ...

Дай всекиму, Господи, каквото му трябва...
Да не забравиш:
на гладния - хляба,
на бедния – здравето,
на богатия – ум, ...

Без дъх от сутринта,
аз жадувам за поезията -
родена от моето сърце
и погалена с нежно перце.
Взимам молива сега. ...

Баба Костенурка
с шарената хурка
прела четири дена
прежда на вретено.
Шапчица за внучката ...

Ляга светла сянка
в моята следа -
тихо и усмихнато,
времето докосва
будните звънчета ...

Виждам лицето ти, дори когато гледам в нечие чуждо.
Дадох ти сърцето си, мислейки, че от него нямам нужда.
Гледам в нейните очи и виждам ги кафяви.
Лошо е, когато човек сам срещу себе си застане
с надеждата, че любовта си ще забрави. ...

Този ден, на път за работа видях нещо, на което не бях обръщал особено внимание или може би въобще не бях забелязал, до сега. Както и да е, важното е че ми се стори доста странно и интересно. А именно, как един господин, съвсем нормално изглеждащ човек на средна възраст, облечен с костюм, носещ куфа ...

Не са нужни дълги описания за провала на Валери Божинов. В жълтите издания са изхабени тонове мастило по темата с пикантни подробности за гарнитура. Валери бе един от младите таланти на България, който устремно се изстреля към върховете на световния футбол. Шансове за кариера и слава имаше доста – и ...