На Роси
Когато ме обгърнеше тъмата
задавах си въпроса: - За какво съм тук?
И молех се за отговор на Светлината,
не исках аз да бъда някой друг. ...

Искаш ли?
Искаш ли да кажа сбогом
и да тръгна аз сега?
Искаш ли да кажа сбогом
и повече думичка да не изрека? ...

Изгубих се. Във тази долина
не беше невъзможно да изчезна.
Пресякох мост от слънчева дъга.
Под него дебнеше безмълвна вечност.
И птиците, летящи в полукръг, ...

Удари часът на нашата среща
и камбаната на онзи страх,
в който очи и устни стават вещи -
наченали събиране на прах...
А влагата от твоето лице ...

Пренесох остатъка от мене,
в жертва на отминалите дни.
Заставих вятъра да го разпръсне далече,
от моите и хорските очи.
И някак не ми е далечно ...

Първи Стъпки
Пропука се кората, разлисти се листото.
Уплашено с тих рев се показа на повърхността.
Никой не разбра.
Какво ли беше това? ...

Метафора
Цял ден скитахме-
като кислородните молекули-
волни, доволни, слънчеви, безтегловни-
вдишвахме аромата на сладкото лято ...

"Хайде да се налапаме с грабеж,
защо и ние да не се пообогатим,
защо да не дадем право на строеж
на подставени лица, защо да спим!
"Редът" крепи се на измамата - ...

Присъни ми се, че не съм умрял
и пееше в безлюдна нощ тъгата.
Но може би часовникът е спрял.
Но може би това е вятър.
Навярно жив съм и навярно – луд. ...

Аз си нямам море, но си имам пристанище,
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял! ...

Един живот - бездумен и ограбван,
на заника сега - какво му трябва.
Една звездичка в мене да изгрява,
един копнеж - света ми да огрява.
Една надежда за споделена лудост, ...

Аз съм сгушена в тебе,
ти си сгушен във мен
и преплетени пръсти
гонят дългия ден.
Тихо тръгва на пръсти ...

Аз пиша грубо, пиша силно, страховито -
нахъсани, но също и отсечени слова.
Аз пиша твърдо, уязвимо и сърдито.
И това не е тъй случайно в моята глава.
Аз пиша не тъй, както другите поети. ...

С природата си днес човешка
минавам аз за примерен човек.
И никак не моя грешка,
че жив съм днеска и във този век.
Узрял във моята човечност, ...

ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ МАЛКАТА ИСЛАНДИЯ
Исландия е с "изненадващо" силно възстановяване от финансовата криза, уроците от което може да послужат на други страни в подобно положение, казаха от Международния валутен фонд...
Предаността на Исландия към тази своя програма, решението ù да прехвърли загубите на п ...

Ден Първи
И аз ще протестирам. Но от утре. Днес ме мързи. Плюс това, вече съм си пил дневната доза кафе. И съм малко поизморен, защото ходих на Кауфланд за евтино кисело мляко. През Арбанаси, че чак в Горна. И не върви, с тези мазоли по краката. Ама ще ги накисна в гореща вода, с малко морска сол. З ...

Опитваш се да чуеш тишината.
(Тя сигурно не знае, че си тук?)
Да поговориш с егото на вятър.
Когато всички чувства са табу!
За да пораснеш бавно и полека. ...

Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си –
в битие от задачи забулих.
Днес оставам със себе си – с всичкото, ...

В стая пълна с колби
и течности с различен цвят
очакваха да съм Героя,
извлякъл любовния екстракт.
Опитах трикове различни ...

Когато
Когато ветровете запеят песните си на листата и разцъфналите цветове из все още сънливите улици.
Когато дъждът ни завладее с аромата на пролет.
Когато тялото ти е в стаята, но погледът и душата ти са далеч, далеч, реейки се над планини, гори, реки и може би морета и океани.
Това е времето, в ...

Like a pendant on the neck of a queen / Като медальон на врата на кралица,
10, 000 scars an embrace of the stone / 10, 000 белега – прегрътка на камъка.
As we dance on a steady canopy / Докато танцуваме на здрав балдахин,
Accuse me, fool me, take all my pain away, my friend / обвини ме, заблуди ме, ...

Постоянно бяло с черно сравняват се,
сами по себе си отдалечават се,
събират се на място,
но тези думи в ред им е тясно.
Всеки слага рими да стане ред ...

НИЩО
Неразцъфнала радост,
любов неродена...
И помята през ден
смутното време ...

Смисъл
На И.
(Ще кажа това, което ти не успя, приятелю... )
Мокри капки студена мъгла се стичат по мен.
Тъжни картини. Изгнили листа. ...

Изгубих те във тъмнината,
но залезът остана наш,
усмивките ни са крилати,
а устните ни пазят страж.
Eдна любов неизпълнима ...

Далеч замина с влака любовта,
любовта пулсираща с име на жена,
а на перона ме изпраща пак нощта
към влака с посока самота...
И крача с болка в моята душа, ...

Eдна усмивка много нежна
ме срещна днеска сутринта.
Почти изглеждаше небрежна...
Но в мен заблика песента
за всичките ни дни човешки, ...

Влaкът нa времето
Влaкът нa времето не спирa
своя експрес полудял
и зaбързaно годините отмивa,
в които всеки досегa е живял. ...

Няма да имаш време
за всички "защо" и "как".
Разполагаш със капки вечност.
По-добре укроти
безпосочния бяг ...

Вървя по старата алея,
с напукан от кютюците асфалт...
За мене есента е епопея...
И в нея дълго бих живял!
Прехвърчат покрай мен листата ...