„Аз искам да те помня все така...”
Д. Дебелянов
Такава ме помни – не ме забравяй,
да бъда винаги в сърцето ти стаена.
Когато на любови други ти отваряш, ...

Не идвай в сънищата като хала
Не идвай в сънищата, като хала.
Не разпилявай посъбраното след теб.
И Юда, казват, бил предател, но накрая
съзнал греха със съвест, като остър меч. ...

Ела във ранен час на любовта
на диамантената алея,
в пробуждането на есента,
която пее ми за нея -
за нея, пак - за любовта, ...

Кажи само ,,Обичам те''
и после просто замълчи -
знам,ч е те боли - виждам го в очите ти!
От теб нищо не може да ме спре
и винаги ще те обичам, ...

Детство
... на Ади
Ще го срещнеш след време в килера,
подредено в препълнен кашон.
Не ти него. То теб ще намери ...

Теб те изпрати Съдбата,
обсеби ме с нежна любов,
не ходя дори по земята,
излитнах... за Нея готов.
Връхлиташ ме бурно и страстно, ...

Утрото есенно
Мисълта за теб докосва зората.
Изгревът сграбчва деня,
светлина го огрява.
Капчици роса в очите греят. ...

Беше застанал пред огледалото.
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована ...

Загледан в тиха синева,
в морето погледът ми спира.
И там - в далечни зарева,
сърцето пристана намира.
И там - в далечни брегове, ...

Обичам с вятъра да разговарям,
щом вечерта ме посети,
тъй злото си аз разтоварвам,
дорде съня ме укрепи...
Тогава търся Самотата, ...

Рано ранила Русàна.
Сутринта рано, в зарàна.
Равни е двори помèла,
вода от извор донèла.
Та се премени Русàна ...

Старата къща
Схлупена малка къщурка.
Керемиди с мъх върху тях.
Стои изкривена до пътната вратничка
пейка прогнила, покрита със прах. ...

Разхождам се из коридорите на моята мисъл и търся. Търся отговор, но не мога да получа. Този тъй сложен въпрос, на който търся отговор е. Кой съм аз? Разхождам се надолу по коридора и видях врата, на която пише. ''Архив на спомени''. Отварям и виждам едно дете изпълнено с радост и жаден за живота по ...

Крадци на страст
Не ме поглеждай с този поглед!
Спести ми ти поредното признание.
Недей да ми говориш с оправдания!
Спести ми всяко чувство. ...

Аз крия се от празни хорски думи,
от тях не мога нищо да науча,
във този свят – далечен и безшумен,
ще се стопя, но нещо ще се случи
Врата ще се отвори, ще ме викнат, ...

От себе си, ако трябва, ще бягам,
сама в безкрая ще скитам,
но няма да спра да те обичам!
С любов безкрайна
живота си на теб обричам, ...

Булевардна дама,
кръстосала крака,
пореден избраник задява
в нощната тъма.
Не иска дамата ...

Истинско страдание
С дрипи окъсани и със обувки раздрани,
със болка в сърцето и целият в рани,
вървеше и бродеше без дом и храна,
единствено със надежда една, ...

Когато се родих, можех да бъда „той”, „тя” или „то”. Можех да бъда и „те”. Но не съм нито едно от тия. Първо, трябваше да потърся „име”. Така е. Щом съм неназовимо, значи не съм. Но виждам, чувам, усещам, следователно осъзнавам и съм. Но какво съм?! Идея, Вариант, Неизвестно, Същество, Елементи, свъ ...

Виното блестеше като нажежена червена лава и имаше неприятен вкус. Оставих го настрана. Вдигнах капака на подноса пред мен и намерих под него да лежи задушен заек върху зелено каре от маруля и малки навити лозови сърми във формата на турски възглавнички, върху които заекът беше положил морно главата ...

Just love you too much. Just love you, love you, love you. I can say this forever. It’s so bad that I don’t have you next to me. I would give everything to have you back. I miss you hugging me and holding me tight. I miss laughing with you. I even miss fighting with you. I miss wandering the streets ...

The dawn engulfs the morning.
The darkness rests in peace..
A lonely wolf is somewhere howling,
defying the insidious abyss…
His howl is soft as thunder ...

My alarm rang, it was 6.30 in the morning. I slowly opened my eyes hoping it 's not time for school. Damn, it actually was time for school..
I was alone like every normal day, my mum and dad left me alone because they spend more time working in another country than staying with their daughter at hom ...

"Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна..."
Георги Джагаров
Земя, като една човешка длан,
напомняща за шепа на старица. ...

Гълъбчета бели -
птици на мира,
вече долетели
с първата зора.
Днес е първи юни - ...

Не,че има небето вина
Щом небето рисува сълзи
и с ръкава си слънцето трие –
свое слънце стъкми. И пази –
да не би някой друг да го скрие. ...

Древен мъдрец - Диоген,
из града е търсил човека...
Започнах да търся у мен -
за това се събличам полека.
Да не би да се крие се у теб? ...

Ела! Ще те чакам на нашия кей
по същото тайнствено време.
Побързай, побързай и само посмей
китарата с теб да не вземеш!
Аз нямам търпение. Броя си на глас ...

Обичайното
Зная, че съм сама...
Вървя, а дори и не намирам пътя.
Зная, че съм сама.
Зная добре това! ...

Споменът за теб
За теб потънала съм във забрава,
но мен още ме ранява
споменът за теб, дълбоко вкоренен
в сърцето мое, останало навеки в плен! ...

Миа не се заблуждаваше. Обичаше да се наслаждава на усещанията си, на младото си и стегнато потящо се ежедневно във фитнеса тяло. Все пак защо иначе биха били всичките диети, упражнения и какви ли не разкрасяващи терапии.
Бягаше по пътеката във фитнеса, замислена и вглъбена в себе си. Бе на 23, а им ...

Погледни очите ù,
намери смисъла
на живота си в две зеници.
Грижи се за тях,
показвай им слънцето, ...

Е, взе ми хляба -
Душата не!
Ще ти е радостно,
но докога?
Заспиваш ли си тихо, ...

В другия живот
В дома си пуст прибирам се с крачки умерени,
съдбата пагубно постави ме в стъпки неуверени,
да имам най-ценното - семейството по уважение,
без любов, без страст – само отговорно задължение! ...

Сам може да нарисуваш образ в пясъка, но не и във водата. Но водата е като огледало, в нея може да видиш отразен образа, който желаеш да бъдеш. И после ще го съхрани... Вятърът ще заличи нарисуваното само с един повей. Ще разпилее всичко. Няма да познаеш стъпките си, ще забравиш и за желанието си. Н ...

В свят на мисли и образи - ти си най-красивата,
в свят на чувства и безмълвие - ти си най-красивата,
в свят на болка и тъга - ти не съществуваш,
в свят на младост и любов - ти възтържествуваш,
в свят на цели и мечти - ти си най-обичана, ...

Яна и Гено
Ех, че симпатично семейство бяха Яна и Гено. Шумни, весели, забавни и щастливи. И добри. Всички ги обичаха. И те се обичаха. От деца, та до днес. Рано се бяха оженили, но дълго останаха само двамата - цели петнайсет години.
Най-после решиха и осиновиха Митко. На три годинки. Сякаш им беше ...