Дърветата, големите дървета –
отсечени! От много хладна брадва.
Харесвах ги, обичах ги и двете.
И колко е жестоко, че ги няма.
Оставили са толкова пространство! ...

В нищото
В девет октави
и в няколко аколади
( калиграфски
разхвърляни ...

Това е една много много красива песен :)
Teoman - Sevdim seni bir kere
Sevdim seni bir kere
Başkasını sevemem
Deli diyorlar bana ...

30 Seconds To Mars - City Of Angels
There was truth.
There was consequence against you -
A weak defense, then there's me;
I'm seventeen and looking for a fight. ...

В очите ми се оглежда есента,
прохладна, самотна и гола,
не се чува на птиците песента,
нито крякане на жабите в гьола.
Отдавна листата пожълтяха ...

ПОМЕН
В моя спомен ще останеш
ти вечно хубава и млада
и знам, не ще престанеш
да ме пазиш от небесната си клада. ...

Почти прозрачна съм. Почти не плача.
Почти съм свикнала да ме боли.
Почти усмихвам се, щом падне здрача
и всичко е наистина почти.
Почти привикнах с твоето отсъствие. ...

СОМНАМБУЛ
Раздрах мира ти
като ненужна дреха.
Изгоних тишината
на душата ти. ...

Дните ми не са това, което бяха,
нищо общо нямат те с преди.
Съвсем различни днес са някак
и представите ми, и надеждите.
Мечтите ми като косите оредяха. ...

Приказка за старата ябълка
Събираше катеричката жълъдчета и си мърмореше:
− Гледай го ти човека! Сега чак се сетил, че от истинското по-хубаво няма! Кафе ще ми пие от жълъди! То лошо няма, ама защо точно от моите жълъди?! Кафе – пфу! А моите дечица гладни ли да останат?! Ще го изпреваря аз – най-узр ...

Днес ранен си, в теб е буря.
Вехнат светлите мечти.
Разпилян си, в теб умират
чувства, мисли. И боли.
Раната превързваш с думи ...

Животът е най-строгият учител,
а аз съм непрестанен повтаряч,
преписвам на отличници мечтите,
но в сметките не съм добър играч.
В любовната наука - пълна каша, ...

Ти знаеш ли, че някога земята била създадена от някакъв си взрив,
ти знаеш ли, че някога децата рисували са с гума и молив?
Ти знаеш ли, че някога и Господ е бил съвсем обикновен,
че нощта, колкото и да е дълга, все някога заменя се от ден,
че всичките, скандалните въпроси се задавали на четири очи, ...

Да бъдеш майка, значи много
дарява радост, носи чест.
Да бъдеш майка, значи много,
не само новия живот да създадеш.
Да бъдеш майка, значи много ...

Ако можех послание да ти изпратя,
със птиците при теб да долети.
Или по вятъра да ти го пратя,
реката във прегръдки да го приюти.
Ако можех с мислите си да достигна ...

Зетьовете на госпожа Развигорова
Казано е: Зет като мед, до обед, син – до амин!” Обаче госпожа Развигорова по малко име Жоржета нямаше син, та да и е до амин. Затова като прорева единственото й отроче от женски пол, тя си рече, че ще го обича и за мъжко, и за женско. За по-недосетливите, да обясним ...

Колко те обичам? В празнотата
нямам вече сили за отдаване.
С обич ще погълна тъмнината -
ти ще бъдеш някъде на края ù.
Свърши се... изтекло е сърцето ...

НА РАНОБУДНИТЕ
Будни сте.
Рано събудени.
Млади сте.
С младост погубена. ...

Понякога искам да мога
с усмивка да махам тревога,
с милувка сълзите да спирам,
във всеки - добро да намирам,
страха под земята да скрия, ...

Къде си стъпил погледни,
десният ти крак на рая,
левият ти крак на ада,
разбра ли сега, че си жив?
И отдясно чуваш ода, ...

Aз съм Дулцинея Катмашекерова и съм феминистка по рождение. Нека мъжката половина на света не се надява напразно на благоволение и съпричастност от мен. Чувствата ми на неприязън и презрение към противоположния пол се обособиха в душата ми още в майчината утроба. Бях там заедно със брат си близнака. ...

Това сълзи ли са?
Не, това са чувства,
излизащи,
напиращи -
търсят място в своя Рай. ...

Добро утро, сияние мое,
наричам те просто така,
понеже си близо до погледа,
но недостъпна за мойта ръка!
Добро утро, миг на вълшебство, ...

Здравей! Днес как си? Пиша ти поредното писмо. Да, има нещо ново в моя живот, но и този път май не е любов. Знам, мина дълго време от последната ми вест. Усещаш ли промяната у мен? Вчера бе ден като... вчера. Теб отново те нямаше. Знаеш ли, липсваш ми! Сигурно и за това ти пиша. Тъгата е нахлула в м ...

Усещам вятъра в косите си,
напомня ми за твоите пръсти
... как нежно ги галеше ти -
сякаш може да ме нараниш
Таиш толкова много сила ...

Без теб – II
Ти Слънце беше, с жар-усмивка.
Циклон метежен. Бряг спокоен.
Огнище жежко. Мраз пороен.
Без теб животът ми е сивкав, ...

Сиромашки въжделения
Само да се бях родила мечка,
без значение с какъв кожух на цвят,
нямаше да знам какво е зима:
с вятър, с дъжд и студ, със сняг. ...

През март трицветната котка роди четири котенца. Бързо забелязахме, че две са по-едри, а другите две са слабички. Надявахме се да се изравнят, но скоро разликата се увеличи. Котката не беше едра и явно не успяваше да ги нахрани достатъчно. Когато бозаеха, едрите избутваха малките и те ставаха все по ...

Сърцето ми е с лед обвито,
излъгана отново плача,
със скръб душата е пропита,
отново страх ме е от здрача.
Обичаше ме - тъй твърдеше, ...

Зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост. ...

Каква разкошна есен! Какъв омаен сезон! Каква магия! Толкова много неща събрани накуп. И не как да е, ами в една неописуема хармония. Сезон на изобилието. Изобилие от багри, звуци, аромати, емоции, спомени...
Завладян от есенната наркоза, Ричи пристъпяше лениво по алеята на градския парк. Беше обзет ...

Не лесно да си инвалид в България. То за здравите хора не е лесно, а пък за инвалидите да не говорим. Вероятно е коректно да се каже „хора със специфични двигателни потребности”, за да не се засегне някоя неправителствена организация. Да приемем, че съм се изразил така. Всеки се оправя сам, както мо ...