В този свят е доказано - никой не мрè!
Ю. Терзийска

Гости
„Най-накрая заспа” каза Ана на съпруга си. Взе бебефона и го включи. Допря го до ушите си и го постави обратно на масата. След това се отпусна на кухненския диван и подпря глава о рамото на Иван. Тъкмо блаженото спокойствие започна да се разлива по всяко мускулче на тялото ù, когато на вратата ...

Тази истина прави следи...
Чак до кръв ме продира.
Жестоко!
Не е сън, както беше преди.
Не е мит. ...

3. Убиецът
Както те си мислеха, убиецът бе необикновен, от друго време и свят. Той бе създаден от хора, чиято цел бе унищожение. Те не мислеха за бъдеще, а за пари и власт над някого, не ги интересуваше нищо друго освен абсолютната власт.
Той пристигна със самолет в Сибир, оттам отплава към затънтен ...

I heard you calling
I heard you calling out my name
I heard you screaming, yeah
All day to play your game
Your reputation ...

Едно момче, едно момиче...
Едно момче с едно момиче
танцуваха на кръстопът-
изящни в танца символичен
на още дремещата плът... ...

Последното стихотворение
Аз съм мастилото в хартията с този грознопис...
Моят глас е твоя прочит, а тези редове - външният ми вид.
И май и този път до болка си приличаме,
това е подарък - огледало и любовният ми гид. ...

Всичко остана във миналото...
Но щом завали, спомените нахлуват.
Нека повече не ни горчи виното.
Да поседнем на масата, пред сбогуване!
* * * ...

Белеят нишките на твоята Съдба,
със кука фино на синджирчета изплетени.
Ефирни картини желани, втъкани
със нежност от твойта душа.
Живееш, мечтаеш и цели поставяш, ...

Моят път не е обсипан със рози.
Моят път не е път на мечти.
Моят път е кален и грозен.
Моят път е с тръни посят.
Но в този път и кален, и грозен, ...

there was a time when we sailed on together
once had a dream that we shared on the way
there was a place where we used to seek shelter
I never knew the pain of the price I would pay
You led me on with a clook and a dagger ...

30 Seconds To Mars - End Of All Days
I’m tired of the waiting,
For the end of all days.
The prophets are preaching,
That the Gods are needing praise. ...

Вчерашните ти думи -
острия, потопени в тресавище;
да се върна назад,
ще се впият
в краката ми, ...

ЖЕНИТЕ НА ДОБРУДЖА
Когато престъпят на пръсти възмладите златни жита,
а въздухът трепка в предчувствия светлозелени
и в ирис на литнала птица в простора докрай ще чета:
жените на Добруджа идат. И идат за мене. ...

I
Една внушителна преграда
от снежни Рилски върхове
пред погледа ми е награда
за нощ под звездното небе. ...

Говори ми се за живота, ей така без метафорите, без римите, без загадките, без да заменям думите. Вярно е, че поезията е огледалото, в което освен автора, се оглеждат и читателите, но поезията не може да бъде разбрана от всички по един и същ начин,
както и почувствана по един и същ начин, а толкова ...

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...

След туй, което съм написал,
пред вас се чувствам съвсем гол!
Къде и колко съм орисан -
описан съм, по протокол!
Зад нищо вече не се крия! ...

Сидеров демонстрира хулиганско поведение
към журналист от Фронта за национално спасение.*
Не се свени да напада и полицай.
Събуди се, читателю, на грубостта да турим край!
*НФСБ

Премята вятър стиховете
във есенната ми душа.
Настръхват в мене греховете
и се разхождат те пеша.
А аз с метафори и рими ...

Лека нощница,
а в нея лека жена.
Нощницата не крие нищо,
жената също.
Всичко е на показ. ...

Полегнал зад бара на следобеда,
все още полубуден - залезът
протяга се и се прозява с ранните пияници…
Класически бохем: започва с маргарита,
японско утро с джин е после по програма… ...

Аз чувам музика, облечена във нежност.
Усещам допир, пълен с топлина.
С очи обхождам цялата безбрежност
и търся пак онази светлина.
Отпивам глътка въздух и долавям ...

Спи Земята.
Въздухът въздиша.
Невидим шал замята,
умората съблича.
Така е уморена. ...

Третолак
На шест е още, ала вече
чете и пише като нас,
та питам се, какво ù пречи
да го пропусне първи клас? ...

Всяка вечер, когато луната заспи
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...

МАЙСКИ ДЪЖД
Прегърнал този майски ден през кръста,
дъждът полека слиза от могилите,
пристъпва в мокрите треви на пръсти,
гъстее, ромоли, набира сили, ...

Уморен от безпътица храбър народ,
топи се безмилостно като пролетен сняг;
над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак.
Продажници драпат към своя Олимп, ...

Безсмислен, от живота изцеден,
стене днес до болка сивия ми ден
и сам неразбран се носи в света
духът ми контузен от злата съдба...
... Не помня защо, как и кога ...

Тясна уличка,
изпъстрена с павета,
върви извита сред
огради от мечти,
а вълните долу ...

И пак самичък лягам си,
и пак на звездите моля се
усмивката ти прекрасна да видя.
Няма те вече до мен,
тръгна си по-тихо и от вятъра ...

Небето беше обсипано със звезди - едри и ярки като бисери. Луната светеше ярко - пълна и красива, обвита във воал от сребърно сияние и тъма. Млечният път опасваше като бримка небето. Нежен летен вятър повяваше и разбъркваше косите ù. Лицето ù беше обърнато към невероятната космическа гледка, очите ù ...