Ръце протягам към звездите.
Готова съм с пълни шепи да поема.
Една звезда успях да взема.
Нарисувах я...
Но освен нея, нарисувах и теб, ...

* * *
Понякога се случват малки чудеса,
но в тях намираме онази сила,
с която душата ни към небеса
изначално се е устремила!...

Умира ми се, в теб ми се умира...
по-малко, до последно, всеки миг.
Животът ми да чезне и извира
в мечтите ти, там дето се открих...
Пътува ми се, с теб ми се пътува ...

Обичай ме с топлите ми любящи очи!
Със злобата, която понякога се крие в тях - обичай ме...
Обичай ме с голямата ми усмивка!
И с онази фалшивата - също...
Обичай ме със смеха ми! ...

На черквата ни
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите - ...

III
Дона
Обедното слънце, което от сутринта се бореше с с многоглавата оловносива облачна ламя, най-сетне успя да отсече една от по-малките ѝ глави, промуши през дупката светлинния си меч и го подпря на река Тахо, за да си поеме дъх и да се усмихне. Гледката беше толкова красива, че Дона измъкна изм ...

Аз не съм мечтаната съпруга,
в живота си съм повече жена,
която нощем флиртува със морето
и се превръща във вълна.
Не съм и майката, която ...

Влюбих се... в кутия спомени,
със всяка крачка си отиваме.
Къде си ти, защо се гоним
по непресичащи се линии?
По пътища се разклоняваме, ...

Протестиращи:"Бойко да работи!"
Ама той и Цветанов да не са роботи?!
Който не работел, го уволнявали.
Ами повечето депутати работят ли, че сме ги назначавали?
http://otblizo.net/politics/item/1683-отново-протест-пред-дома-на-борисов-който-не-работи-го-уволняват

Друг живот
Искам да започна да живея отначало,
нов живот, само с капка минало!
А миналото да остане просто късче бяло,
което с времето ще се забрави и ще е отминало. ...

ПИСМО ДО ГОСПОД
Знам, Всевишни, че край и начало делата, небесните, нямат,
но решиш ли да слезнеш все пак за пришествие второ:
влез във моята къща прихлупена, дето на стълбите мама ...
къпе котката рижа, превила душа от умора. ...

Разбери ме, невръстна пресечко на моя път!
Не флиртувай със мен,
моля те, не флиртувай!
Отдавна, много отдавна загърбих греха -
като котва забих го във залива, ...

Ако платната са вдигнати... ще летим!
Ако са спуснати, ще си помагаме с греблата.
Ще се движим бавно, бавно в тишината.
Ще се любуваме на красотата!

Мислите ми все към тебе бягат,
душата в трепети пламти.
Фантазии горещи с тебе се разгарят,
сърцето ми не спира да гори.
Жадувах дълго нежното ти тяло, ...

Отново и отново,
но никога за сетен път.
Ще се питам,
ще си отговарям,
номера ти ще набирам. ...

Обичах те, преди - но ти не ме забелязваше! Стараех се да ти се представя, исках да ме обикнеш... Но... но... ти, ти не отвърна на чувствата ми... Реших, че за мен ще е по-добре да се отърва от тази несподелена любов - забравих те! Един ден - с приятели, отидохме на концерт... Ти беше там - пееше... ...

Към твоята душа аз правя крачка
и знам: това е тръгване към храм.
Това не е за всекиго играчка
и не е тука мястото за срам.
Във твоята душа да се помоля. ...

Бавно пропълзява смълчана нощ,
вятърът - тревога и безумие.
Търпеливо очакване в полумрака
на подгонените сенки.
В глъбините на кръвта отеква жажда, ...

Тя беше млада раноблудна,
тя беше с огнени коси,
а пазвата ù щедро чудна,
на всеки радост ще дари.
Тя беше с хардуер прекрасен, ...

Нека ви разкажа една история,
изпълнена със сълзи и еуфория,
изпълнена с глупост и наивност,
без надежда и ефективност.
Имало едно време едно дърво, ...

Усетих те до мен.
Бях се навела да търся нещо...
Видях краката ти да докосват земята.
По тях те познах.
Ръцете погалиха нежно косите ми. ...

Светът е малък за възкръсналите
и затова сега ги няма тук,
но отворените им очи ни гледат през мъглата на отвъдното
с празната усмивка на смъртта.
Избягай с мен, ...

МОСТ
Как е при други –
не зная.
За мен любовта е мост
от тук до безкрая. ...

Безбрежие, безлуние, безумие!
Високомерни чайки пляскат в тъмното...
Безчувствие, бездушие, бездумие...
От утре ще изкачвам стръмното!
На хоризонта – фар, като светулка ...

Равновесие
Като айсберг съм.
Над водата показвам една част от себе си -
другата, по-значимата, по-истинската
съществува в нелегалност, ...

ОБИЧАМ
обичам на лятото
дългите дни
нощите с прибоя
на морето ...

Докосни сърцето ми
и ще поставя твоето в него.
Тогава телата ни огнени
ще пламнат в клада от нежност.
Душите ни, лудо бушуващи, ...

На Краси
Този нежен есенен ден.
Този хладно докосващ въздух.
Този сладостен дъх на тлен.
То е всичко, което ни свързва. ...

неПЛАТЕНА ПУБЛИКАЦИЯ
Напук на кризата - правителствена, политическа и най-вече икономическа, тези дни гръмна новината, че в Русе стъпва нова голяма верига магазини. Веригата магазини носи името "Под наем" (за удобство на чуждестранните гости на най-европейския град на държавата - For Rent)... На все ...

Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.
Не съм дошъл да диря сметка, ...

Гледаме се любопитно: пораснали деца,
единствено годините са в повече сега -
по лицата ни изписани са те красиво,
а живот-художник е рисувал мълчаливо...!
Доста помъдрели сме, но не и остарели, ...

На моменти си мой.
Напълно, изцяло.
Ставаш мой герой.
Аз докрай ти се давам.
На моменти няма друго. ...

Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
все чакаме то да довтаса!
Щом ни окъпе в светлина, ...

НА МАЙКА МИ
Внезапно отиде си ти,
така жизнена и пълна с живот,
затвори очи и напусна ни.
Смъртта жестока надяна ти хомот. ...

Не очакваше това от себе си. Струваше ми се неестествено да му се случи, след като не само бе човек практичен, с твърдо установени навици и житейски възгледи, но и отдавна бе навлязъл в зрелостта на една характерна с повече познание и опит възраст. Нещо повече – бе минал през всички варианти на анга ...

Животът
Животът тъй бързо препускa,
кaто див мустaнг в долинa,
aко не се хвaне, се изпускa
и остaвя дълбокa следa, ...

Преоткривам
отново света
във изгрев
копринен
и залез ...

- Коя си ти? - почти без глас прошушваш.
Търкулва се мънистен нежен смях.
A зайчетата слънчеви промушват се
в очите ми. Пленен потъваш в тях.
Опияняващо по устните танцуват ...

Юли
В слънце жарко юли е притихнал.
Мирише на сенокос. И на лютеница.
Дъхави ухания, калдъръмено-салкъмени
акварелно докосват. ...

"Ние никога няма да умрем"
Дариус отвори очи и се изправи рязко. Дишаше бързо и тежко и присвиваше очите си заради силното слънце. То беше точно отгоре, което предполагаше, че е около обяд.
- Дали не съм сънувал? - помисли си той - Не, няма начин. Тя беше истинска и трябва да я намеря.
Беше адска же ...