Опитваш се да чуеш тишината.
(Тя сигурно не знае, че си тук?)
Да поговориш с егото на вятър.
Когато всички чувства са табу!
За да пораснеш бавно и полека. ...

Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си –
в битие от задачи забулих.
Днес оставам със себе си – с всичкото, ...

В стая пълна с колби
и течности с различен цвят
очакваха да съм Героя,
извлякъл любовния екстракт.
Опитах трикове различни ...

Когато
Когато ветровете запеят песните си на листата и разцъфналите цветове из все още сънливите улици.
Когато дъждът ни завладее с аромата на пролет.
Когато тялото ти е в стаята, но погледът и душата ти са далеч, далеч, реейки се над планини, гори, реки и може би морета и океани.
Това е времето, в ...

Like a pendant on the neck of a queen / Като медальон на врата на кралица,
10, 000 scars an embrace of the stone / 10, 000 белега – прегрътка на камъка.
As we dance on a steady canopy / Докато танцуваме на здрав балдахин,
Accuse me, fool me, take all my pain away, my friend / обвини ме, заблуди ме, ...

Постоянно бяло с черно сравняват се,
сами по себе си отдалечават се,
събират се на място,
но тези думи в ред им е тясно.
Всеки слага рими да стане ред ...

НИЩО
Неразцъфнала радост,
любов неродена...
И помята през ден
смутното време ...

Смисъл
На И.
(Ще кажа това, което ти не успя, приятелю... )
Мокри капки студена мъгла се стичат по мен.
Тъжни картини. Изгнили листа. ...

Изгубих те във тъмнината,
но залезът остана наш,
усмивките ни са крилати,
а устните ни пазят страж.
Eдна любов неизпълнима ...

Далеч замина с влака любовта,
любовта пулсираща с име на жена,
а на перона ме изпраща пак нощта
към влака с посока самота...
И крача с болка в моята душа, ...

Eдна усмивка много нежна
ме срещна днеска сутринта.
Почти изглеждаше небрежна...
Но в мен заблика песента
за всичките ни дни човешки, ...

Влaкът нa времето
Влaкът нa времето не спирa
своя експрес полудял
и зaбързaно годините отмивa,
в които всеки досегa е живял. ...

Няма да имаш време
за всички "защо" и "как".
Разполагаш със капки вечност.
По-добре укроти
безпосочния бяг ...

Вървя по старата алея,
с напукан от кютюците асфалт...
За мене есента е епопея...
И в нея дълго бих живял!
Прехвърчат покрай мен листата ...

Извинявай, не исках,
стана просто случайно.
Не е време за стихове,
нито за малки тайни,
мъжки са времената ...

Последен сезон
На старата пейка
в безлюдния парк
под есенна сянка
гледахме двама ...

Герасим трудно можеше да се скрие от хората. Набиваше се на очи. Я с хубостта си, я с наперения си вид, я с черните и дълбоки като нощта очи, които обещаваха всичко. Каквото решиш да си потърсиш и поискаш. Беше завъртял ума на повечето жени в селото, без значение млади или стари, вдовици или моми. А ...

Една рибка плувала в огромния син океан.
Палаво се щуркала ту насам, ту натам.
Не щеш ли, насреща ù - кит голям:
Стой, Рибке, ще те ям!
Тя не била никак страхлива. ...

Поспри за миг да те погледам,
постой... не тръгвай... кой те чака?
Знам, с вятъра ще литнеш бързо,
безумно ще те скрие мрака.
Поспри... минута дай ми още, ...

Веднъж
(откъс)
~~~
Веднъж валеше дъжд
и бяхме двама във нощта... ...

Мина се година,
може би и две,
откак разкривал съм, в рими,
аз своето сърце.
През тези дни горчиви, ...

Къде сте вий, герои славни
от отминалото време?
Къде сте ценности, култура, чест,
за които днес никому не дреме?
Къде са хубавите идеали? ...

Невидими, незрими за очите,
загадъчни и може би опасни,
в секретните доклади и мълвите,
отричани от официалните ни власти.
това са те - чуждопланетните флотилии, ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 15-та част
Когато спряхме до колата на Шопа, през една пресечка от блока на Дебелия, часовникът на телефона ми показваше двайсет и един часа. Той ни обясни точно кой подред е входът и от коя страна се намира апартаментът, в който искахме да проникнем. Прехвърлихм ...

Любовта ми е босоного момиче,
ефирно кристално, засмяно,
по неравната ми душевна поляна
в туника бяла, то тича ли,
тича ... ...

Мокра тишина
Мокра тишината,
акварелно размита,
хвърля грапави истини.
Пропукани илюзии ...

Успешно се преструвам на усмихната,
къде видя пък ти сълза в очите ми?
Не съм си спомняла, не съм те и забравяла,
ти тук си – ярък пример за проклятие.
Ти беше пример за човек – предателство, ...

Мечтание...
В морето дръзките Стихии
развяват гордия си флаг
понесени от две магии:
Простора там, а тука-Бряг... ...

Ти ми стана несбъднато лято.
В любовта - несънуван каприз.
От солени вълни неизлято.
Непрошепнато с морския бриз.
Помечтах те, подобна на юни. ...

Аз, както знаете, съм парясница. Когато моят Шарабайко започна да заема перманентно първото място в класациите по надпиване с твърд алкохол и превърна свещеното ни съпружеско ложе в септична яма за отпадни течности, се реших. Изритах го тотално, интегрално и целокупно. Отсъствието му ми се отрази ка ...

Няма как щастието да Ти се усмихне, ако си вечно кисел.
Когато Разумът е на крачка от срив, тъмната страна вече е на половин.
За да разбера истинската същност на жените, излизащи от козметичния салон, започнах да се занимавам с археология...
Полиглот съм, но предпочитам да ми изпращате парични прево ...

О, скъпа, за разбито сърце никога светът не спира.
Просто ставаш, изтупваш се, дишаш отново и това е.
Никой не може да го промени и никой не го разбира.
Няма да те лъжа - болката ще продължи да дълбае.
Честна ще бъда - няма да мине. Просто ще свикнеш. ...

Вечер,
когато вятърът разлива
червеното вино на залеза
и чашата на мислите
е празна и забравена... ...