Колко струва любовта?
Цената ù до днес не зная,
букетче пращам и цветя,
целувките ми да ухаят.
Любов...любов... не е каприз, ...

Пак идваш в съня ми на гости
със пълна луна и звезди
и всичко е бяло и просто,
все още аз вярвам в мечти.
Но пропаст огромна дели ни, ...

В сърцата ни оставаш
В памет на Тодор Колев
Надеждата и тя умря...
(макар че тя последна си отива)
От небосклона падаща звезда видях. ...

Стъпките кънтяха по хлъзгавия каменен под. Тъмнината го обргъщаше... студът поглъщаше... Тичаше. Леденият въздух режеше дробовете му при всяко вдишване. Очите му сълзяха в непрогледния мрак. Крачка, две, три. Подхлъзваше се в меката кал, падаше. Студените камъни жегваха остро тялото му. Ставаше и ху ...

Отварям очи и поглеждам, около мен е зима. Всичко е отрупано със сняг, няма сгради, животни или дървета. Само едно мъртво ябълково дърво на пет метра от мене застанало самотно сред бялата пустош. Опитвам се да си спомня как съм стигнал до тук, но съзнанието ми е празно като гледката, която се разкри ...

Омагьосва! Морето, нощем черно огледало
на звездите, на душите, разхождащи се
по безкраен булевард.
Ненаситно е! Морето, където
всеки негов тътен е покана примамлива, ...

Не ме харесваш!
Знам, не ме харесваш,
но поглед примирен
пред мене свеждаш!
Пък аз дори за теб не се старая ...

Аз никога не ще остана сам,
на скуката във празното пространство.
О, микрокосмосът ми е така голям!
А туй ми е душевното стопанство.
Аз никога не съм се чувствал сам, ...

НАПОЛОВИНА
Когато гонгът звънко възвести, че вече
съм зрял и пистата ми е преполовена,
и съм еднакво – и отчайващо! – далече
от старта вчера и от финиша пред мене, ...

ПРИЯТЕЛ
"Здравей приятелю. Добре дошъл отново".
"Добре заварил" - може би ще кажеш ти.
"Седни - мезето е готово.
Къде се губиш толкоз време? Разкажи! ...

Мъжът в моя живот
Беше греховно млад.
Синеок.
Беше нежен и силен.
И красив като бог. ...

През хиляди врати преминах,
но нещо тук ме връща…
Къде и как не спирах,
но щом се спра, страха прегръщам.
Нима си ти това, което в гърлото засяда? ...

С Ъ Д Б О В Н А С Р Е Щ А
Колективно творчество на
anelim 68 / Kadife / chergligan / Zinka
Седеше там, на ъгъла пред бара
отчайващо красив и твърде млад. ...

Неведоми са пътищата Божии...
След себе си оставяш светла диря!
Да помълчим. Венец да сложим.
Легендите - те просто не умират!
ЕДНА ЦИГУЛКА БЕЗУТЕШНО ПЛАЧЕ ...

Правиш ме толкова щастлива,
да можех да остана в тези моменти завинаги.
Мисля, че си единствен.
Не се променяй,
обичай ме. ...

Да можеше да пиша чернова,
преди да кажа всяка своя дума!
Тогава бих спестил на теб това,
което тежко тегне помежду ни.
Да бъде черновата чернозем, ...

това ли е любовта -
желанието да преодолееш,
желанието
да се слееш,
желанието да се разгърнеш, ...

Очите някак са други...
погледът вече дълбок е.
Но щом усмивката озари ги,
те отново грейват с жар.
Любовта е богатството наше, ...

Пада нощ. Хоризонтът е сипкава креда.
Къс небе - пергамент. И лъчи.
Милиметър любов по пътеката бледа
разпокъсва бордюри, мълчи.
Счупен път. Тишината напукана грачи. ...

Прочете в моите очи,
о, ти, създание от тъмнината,
че вечното с плам гори,
не в ириса ми, а в душата.
И пламъкът се отрази, ...

Предполагам, забеляза вече, мила -
той не моли и прощава рядко...
Той залъгва те с целувките насила,
обича те, ала за кратко...
И когато "любов" го наричаш, ...

Паднал ангел броди в нощта.
Горчиво оплаква своята съдба.
Скита се по улиците пусти
и търси спомени любими.
А някога беше момък знатен, ...

Светът се свършва до оградата.
Един идиот прегръща коте.
Извива се в ръцете му... и хапе.
Той му се усмихва и го гали.
Светът се свършва до оградата. ...

Не трябва гара, ни уречен час,
ни в две посоки влакове да тръгват.
Раздялата кълни в самите нас -
посятото от коренче измъква.
Отдавна утаена е кръвта ...

Врабче
Ръцете му с крилете си дарих
и миг след туй го зърнах в небесата.
Разплакана, уплашено се свих -
врабче ранено, скрито под стрехата. ...

До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.
И после леко, с топлата завивка ...

ЖЕНА НА 50 ГОДИНИ
Кой е казал, че на 50 не можем
да прегръщаме?
Кой е казал, че на 50 не можем
да обичаме? ...

Аромат на рози, люляци и на жасмини,
събуждат в мене спомени,
отварят чекмеджета в паметта ми,
връщат ме в различни образи, роли, състояния.
Аз ли съм това дете от миналото? ...

За приятелите
Искрящо вино закипя,
надигам чашата със стръв,
течността се в мене вля,
раздвижи топлата ми кръв. ...

Нагъл слънчев лъч танцува по притворените ми клепачи. Извръщам леко глава, опитвайки да се отърва от него, но той продължава да ме дразни, усетил явно, че съм лесна плячка. Отварям неохотно очи. Всичко си е както преди – все така съм прикована към леглото, лявото ми стъпало е все така клюмнало като ...

Усещане за жена.
С огромно уважение и почит към един от шедьоврите на съвременното кино, Scent of a Woman (Усещане за Жена) и големия Ал Пачино! Това е моят скромен превод на една любима сцена от филма, превърната в поезия...
Жени! Създадени от Господ!
В косата, казват, че е всичко!
Като вълни, разб ...

Свети Валентин е празник светъл,
жалко е, че съм под чехъл.
Исках да празнувам Трифон Зарезан,
късно да се прибера пиян,
да чупя чаши, маси да обръщам, ...

Дълго мълча. Мисли скачаха, бягаха
зад барикада от принудени оправдания.
Много търпя, а думите чакаха
да известят своите жалки послания.
После крещя, та тишината кънтеше. ...

Една жена, една любов изпраща
по вятъра, в писмо или насън.
Забрави ли очите ù горещи,
заключи ли я в тъмното навън?
Една жена, една любов изпива ...

♔
Колко ли ще издържиш срещу Неравностоен?
Как би могъл да се пребориш срещу враг без сянка?...
С Разум, заслепен в безмилостна омраза...
Със сърце - отказващо да чувства... ...

Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...