За страха
Понякога след ден тревожен,
потърсил нейде тишина,
не се ли плашиш от въпроси...
Въпросите на съвестта. ...

В съня болезнено те търся,
а в реалността зад друга истина стоя
и опитвам се далеч да те отпратя,
макар и себе си да нараня.
Заспивам с болка страшна, ...

Във пълна съвест на живота кат` протест
кога решил си да му сложиш края,
не го прави, те моля аз, защото днес
със тебе ще се подиграят – зная,
ще поругаят чистата ти съвест... ...

Пак ме търсиш под път и над път,
през девет земи, във десета!
Пак обръщаш обратно света,
и претърсваш всяка планета!
Погледни през прозореца вън - ...

Нежен мой,
като топла мъгла
се просмуквам в съня ти
и оставям капка
влажна следа ...

Въпрос без отговор
човек е склонен да се отрече
поемайки по пътя на съдбата
от корена си и дори да отсече
на любовта завинаги крилата ...

Щъркел, щъркел, дядо, виж! –
на гнездото си стърчи
и потраква с клюна триж:
„Здрасти – казва – я поспри
да ти кажа откъде съм ...

Да бях аз бог за тебе, сътворен от обич,
в душата ти бих вдигнал моя кръст,
но как ще се въздигна нейде горе,
без вярата ти аз съм шепа пръст.
Ще скриеш ласка в твоята молитва, ...

Грешниците...
Те - грешниците - си тръгват боси преди изгрев.
След тях остава пепел от нецелуната тъга...
Тревите проследяват пътя им
през призмата на росни бисери, ...

Във пролетната... бяла тишина
намерих ключ под гиздавата бука,
във длани скрих го... той ми зашептя -
ръждясвам от любов захвърлен тука!
Захвърлен ли... и можеш да говориш? ...

От мрака идва моето сърце,
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...

Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз ...

В живота има много тежки моменти, но хората, които ни помагат да ги преодолеем, са приятелите... тези тъй истински приятели, които правят всичко за нас, само и само да ни видят усмихнати след труден период, в който сме били умряли и те толкова истински се опитват да ни съживят и да ни покажат хубава ...

Една очаквана надежда.
Жената - несънуван сън.
И Бог пред нея се навежда...
Различна вътре и отвън.
Жената е желано бреме. ...

ТИШИНА
“Душата ми кънти от тишина.”
Георги ДРАМБОЗОВ
“А в тишината стена.”
Валери СТАНКОВ, “Рисунка с въглен” ...

ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ
(Един страшно криминален разказ)
Отворих вратата на купето. Вътре се гушеше един-единствен пътник. Поздравих небрежно, като му хвърлих бегъл поглед и седнах срещу него. Пътуването се очертаваше приятно. Красиви гледки на планини и поля, които се нижеха през прозореца и един културен ...

... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две. Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в г ...

За нежност копнее ми душата,
за добро, красота и нирвана,
ела при мен, дете на светлината,
излекувай в сърцето тази рана!
От теб сласт не искам аз, ...

И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...

Аз се връщам леко уморен,
а пък ти си все една и съща.
Работата, сграбчила ме в плен,
влиза в моя дом и мойта същност.
И не ме оставя тук дори ...

Какво ми остана от моя Бургас:
няколко миди, черупки и пясък,
трудно преглътната самота,
душа - разплетено водорасло.
Какво ми остана: сол и море, ...

Но е тъжно такова обичане -
аз - тебе, ти - нея, тя - друг.
Все невъзможните гари пресичаме -
ти със любимата, аз със съпруг.
И са глупаво-смешни законите: ...

Зодия Рак
Не може да ми стига да те няма,
не трябва и да свикваш със това,
че нашата любов е драма,
аз само съм виновен за това... ...

ЗАЩО, СЕСТРИЧКО, МЕ ОСТАВИ
Защо, сестричко, ме остави?
Защо ме тежко нарани?
Какво животът с теб направи,
та черна орис ослани? ...

4.
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...

Многоточия
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...

Дали не се превърнах в дъжд?
Очите ми се изваляха.
Порой са. Изведнъж
и облаците проумяха
как лудо разпилях се в тишината, ...

Не съм от жените, които
ще срещнеш навън в полунощ.
Не мигам с очи дяволито.
Сърце не разменям за грош.
Съвсем не залагам капани, ...

Не ме поглеждай косо,
приятелю от вчерашния ми живот.
Брегът безплоден ти оставих -
на заминаване!
Не никне нищо там. ...

1 За синдикалистите и работодателите
За мене вие сте дребнави!
Ще трябва да се отчетете!
Егоизмът ви ще ви удави!
Като вдовици пак ревете?! ...

Не пиша стих и епиграми
Събудих се и в петък. До неделя
ще драсна пак за тебе някой стих,
във който няма дума да обеля
как в липсата ти снощи се напих. ...

Ще навлека дънки охлузени
или пък къса поличка...
Усмихната, с пъстроцветна блузка,
последен шанс да изглеждам момиче.
Ще вплета във косата си ...