Бягайте, змии и гущери!
Разказ
- Ееее....пак си се разработила, празник е!
- Да, днес е Благовец, чисти се, събират се боклуците от къщи и се изгарят. Жените трябва да викат: „бягайте, змии и гущери! Къщата да ми е чиста.”...Ти къде? Да не отиваш при майкини си на село?
Тодора, или Дора по градски, ...

Докосни ме, Море –
нищо, че идва зима...
Прегърни ме, Море –
песъчинка от теб съм...
Прегърни ме! ...

Аз не съм на тоя свят зарад' тебе.
Аз не съм на тоя свят заради някой друг.
Аз съм тук, сега, единствено заради мене.
Да правя на тия, дето ме мразят напук.
Аз в тия очи се огледах. ...

И ето пак е вечер.
Навън вали, вали...
До мене аз те чувствам.
До мене остани.
Една прекрасна песен ...

Боли... И друго няма.
Боли... Но ще мълча.
Боли... Ти вече знаеш.
Боли... Но се усмихваш на това.
Боли... И стена. ...

Берях цветя,
когато есента дойде.
С укор ме погали тя
и цъфтежа от ръцете ми взе.
Без венец останах! ...

Бъди каквато аз не успях да съм!
Бъди:
и майка,
и сестра ,
и жена му бъди. ...

Тя беше млада, колкото щастлива.
Нагиздена - в светулки и воали!
Но сватбеният ден... за ден отмина.
Стар доктор не посмя да я пожали.
Отсече, че е ялова. И празна. ...

Обама нямал към България никакви забележки.
Туй е на премиера една от бисерните му забежки.
Ние да не сме на САЩ протекторат,
че Бойко го е страх Обама да не го постави в мат?
Тъй банкянският Куислинг показа липса на достойнство. ...

Толкова е красиво вънка.
Бяло, чисто, красиво.
Излизам и виждам
как тихо се сипе белият сняг.
Навсякъде деца с ръкавици на ръцете, ...

В песните от тези дни,
тъй много скръб и радост се откри,
легендите за рицарски съдби,
за дами пак изпаднали в беди,
за съкрушени в мъка огнени сърца, ...

Ти ела с тихо мълчание,
ти ела, аз ще съм там,
дай ми още едно обещание,
че ще дойдеш аз вече го знам.
Обещавай ми всичко без думи, ...

Сама. Крива улица.
Разкъсани спомени.
Сълзи във лъжица
и мечти прогонени.
Студена любов във горещи нощи. ...

Невъзможен живот
Невъзможен живот
невъзможно живеем.
В мигове крехки -
надеждите креят. ...

Какво ли мъти ù главата,
в греховни постели разлистена?
Мак връз челото, нектар по устата
лъжовна, любовна и искрена...
Дрехите сваля – есен същинска – ...

Усмихвам си плача. Простирам калните
пътеки, по които съм вървял.
Посипвам ги с обелките от ябълки,
които аз дори не съм изял.
Те бяха хубави и сочни – за прасетата. ...

Светът изпълнен е с красота,
но трябва и очи да имаш ти за нея.
Очи, изпълнени със светлина,
като слънца в дните ти да греят.
Светът изпълнен е с красота, ...

Почувствах, че перо от птица
в сърце ми странно се заби.
И сякаш ток по тънка жица
душата мигом ми зави.
Дали защото не политнах ...

Нощем
Понякога е толкова дълго -
заспивам съм края.
А друг път е толкова късо -
не мога да го осъзная! ...

"У мандруту нашу, забръкаму кашу... "
Из една поема за Гига, мамин Гига
Екран, телевизионно студио, водещи, гостуващи, "мъдрости" в ефир! Уж всичко е актуално, но позициите различни, непримирими. Понякога водещите не могат да овладеят напъните за "истина" на гостуващите, а понякога недостолепно затв ...

Дълго бягах от тебе, тъга!
Дълго крих се и дълго потъвах
зад огради от розови тухли
и ръждясали, стари врати...
Прекалявах с учтивите думи, ...

Ода - за Сизиф
През живота смело преминава
образа на вечният - Сизиф,
всяка своя слабост побеждава,
но белязан е да бъде нечестив. ...

Питай слънцето, то ще ти каже
какви цветя да избереш -
дъгата ще помоли даже
от цветовете ù да избереш.
От облака ще вземеш сиво, ...

Ще бъда тази зима в бяло
и не защото ще съм твоя.
Ще бъда Снежната Кралица,
ще се науча и аз да не обичам.
Ще замина някъде далече ...

Сонче, ти си фаворитка за мене
и настана време
искрено да си призная
колко силно те желая.
Защото след няколко срещи, ...

Когато любовта ти ме докосна,
в мен изригна като огнен дъжд.
Под клепачите си аз видях една жена разкошна
да се целува влюбено със мъж.
Не знаех, че това било начало, ...

Защо пак се разпалва...
Ръцете сами се протягат,
целувки търси устата.
Твоите ласки и думи
събудиха в мене жената. ...

Аз не съм студена като зимата.
В моето сърце горят огньове.
И душата ми копнее за красивото.
Човек обича, но когато готов е.
Аз не съм като човека снежен, ...

Сини очи – сини маниста -
от уроки ме предпазват
с дъх на метличина неистов,
с шепот на море тюркоазено.
Примамващи като простора, ...

Паяче блестяща нишка вплете във косите ми,
люшна се по вятъра и с едно око се вгледа...
Бързаше за някъде, но се спря и ме попита
що съм тъжна, вяла, умислена и бледа...
По ръкава ми чевръсто надолу взе да лази, ...

Самотна кукувица кука...
това тя прави всеки ден.
И тъмни сили предизвиква...
Съдбата вика ù за мен!
Аз кукането ù пресмятам, ...

" ...Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко."
Валентин Чернев (severianin)
За какво са ни думите, Господи - хладни и слепи,
колко студ и безумие носят и колко рушат, ...