Веднъж, на един лов, излязохме една по-малка група. Всички други трябваше да се разположат на пусия, а моята задача беше да отида през няколко долчини по-нататък и там да пусна кучето.
След което и сам да вървя през гората към пусията, та ако мога и аз да подплаша някакъв дивеч към тях.
Отидох на мя ...

Със слънце на челото,
нагиздена с цветя,
във град и във селото
нахлува цяла тя.
Със облаците бели ...

Знам, че имам късмет. Имам страшен късмет –
не познавам най-страшния, истински ад.
Не съм болен от рак (така мисля поне),
не съм станал на кожа и кости от глад,
не съм скитник без дом под бездомния свод ...

ПОНЯКОГА
Понякога, приседнал край брега,
се вглеждам във водите на реката
и в тях откривам своята тъга,
копнежите, мечтите, суетата... ...

Днес на двора сме се събрали
само весели другари. Дени на
един крак подскача, Веско е вратар
на мача. Снежи весело си пее, Симо
тихо ù се смее. ...

някакъв дъжд...
… някакви стъпки
събира се вода
земята преглъща
някакъв дъжд орехов забравен ...

Всичко навън е толкова пролетно,
слънцето, цветята, хората, животинките.
Светът навън кипи със пълна сила.
А в сърцето ми само тъга по тях.
Каква ще е тази съдба - да не ...

На любимото ми Искьрско дефиле
Скалите търпеливо чакат
да ги целуне пролетта,
да духне палаво южнякът,
треви да луднат и листа. ...

Все още аз се колебая,
не зная какво да реша...
Дори не знам какво да правя,
от цели щом аз се лиша.
Вървях по своята пътека, ...

Последен опус
Все чакат нощите като моми
да дойде принцът с часове от улова
и прашно-всеотдаен да събуди
тъгата черна с утринния пурпур. ...

Пролетта пак е същата
и всичко отново се повтаря -
пак цветя разцъфнали,
но друг е вече календара.
В ума витаят равносметки ...

Влез, през очите ми влез
и не тръгвай, докато не кажа,
влез със незнаен адрес,
да не мога на света да те покажа...
Ако излезеш, ми остави ...

Промоция
Душата ми за продан е,
а Дявола е беден.
Изстрадала и болна,
със нужда от молебен... ...

Макар след дълго време,
заявявам аз без срам.
Ела, любов, вземи ме,
от мен всичко ще дам.
Забравям всички задръжки, ...

НЕ САМО...
“Тежко на онзи, който в морето вижда само вода,
който не чува гласа на нямата природа, който в
скалата вижда само камък!”
Надпис върху скала във Високите Татри ...

И никога душата ù не ще се умори.
Смирена никога не ще се свие
в чужда шепа, на чуждо място -
не ще забрави вълшебството на любовта.
Оставила сега цигулката в мрака, ...

Една светулка мигновено
изправи се на моя път
и ми показа – не е редно
да вярвам вече на вълка!
Наивни да са може само ...

С едната ръка те задържам до себе си,
а със друга те бутам назад.
Около нас виждам райските прелести,
а пред мен е бездънният ад.
Аз те искам до мен, аз те искам безкрайно, ...

Денят, в който се родих, нямах нищо. В деня, в който се родих, видях Земята. Малките човечета, които търсеха смисъла на живота си, човешките въпроси и това, което ги връщаше обратно към душевната смърт, нещото, което те кара да гниеш в тялото си, което влачеш всеки ден, о, да, това беше човешката ом ...

Ставаш, кафе си правиш, цигара палиш...
Обличаш се, излизаш, боклука хвърляш...
Качваш се, палиш, караш...
През едни и същи канавки всеки ден минаваш...
Дните ти са като Понеделник... ...

Объркана съм и не знам кой е моят път.
"Да дойда ли при теб?" - не, не и този път.
Иска ми се, но боли, а ти не разбираш това, нали?
Искам да си тръгна, искам да забравя за това,
но ти сякаш ме спъваш на всяка моя стъпка. ...

Самота, тъга и любовта са чувства силни и свързани,
завладяват душите на хората по света, както три сестри силно обвързани.
Човек самотен е, но друг среща, в очите им проблясва искра.
Протегната ръка, ръка посреща и искрата пламва в буен огън веднага,
стопил в сърцата им леда, тоз красив огън е огън ...

Ами ако досега животът ти е бил само измислица?
Ти уж живял си, а всичко било е
само игра и една голяма лъжа?
Ти знаеш ли кой си всъщност, а?
Май да... ...

От пепелищата ще се завърна.
Сто пъти ме изгори!
Аз пак ще те открия.
Ще опожаря очите ти
и ти ще ме проклинаш. ...

Загубих не теб, а живот и здраве,
съня си даже, но уви.
Живея днес, за да разкажа
това, което друг не трябва да боли.
Дано успееш да се справиш, ...

ТИ СИ ПРОСТО ЕДИН ХУЛИГАН
Не, че зная защо те обичам.
Не, че има какво да ти дам,
освен моята обич момичешка.
Имаш хъс на "лошо момче", ...

ДАЛИ?!
Приижда здрачът, в мрака си обгърнал
човешката неволя, суета.
Дали във себе си ако надзърнем,
ще бъдем по-добри, отвъд жестокостта?! ...

Народът ти никога не е заспивал, Българийо!
Откакто те има, по бунтове само върви.
И днеска възкръсват площадите и тротоарите.
И живи сърца се запалват. Просторът гори.
В недрата ти трусове зреят, люлеят земята. ...

Нежно цвете в синя ваза.
И някаква нега!
Синя нощ омайна,
с приказна луна!
Звездите шепнат тайно, ...

Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...

В психиатрична клиника работи
приятелят ми доктор Никифоров.
И както често случва се в живота,
за нещо можем с него да поспорим.
Разказва ми за луди пациенти, ...

Не се страхувам от болка, радост,
срам и самота.
Не се страхувам от надежда,
разочарование и блян.
Страшна е празнотата, ...

Твоите очички, като светещи звездички.
Твоята усмивка засмяна е от нас най-желана.
С твойте две ръчички топлиш сърцата ти на
всички. С твоя весел глас пееш песни ден и час.
Ани се наричаш и всички много ти обичаш. ...

*******
В джина ти ще сипя капка нежност.
Към тоника ти ще добавя малко милост.
В чинията ти ще сложа щипка страст.
Лулата ти ще напълня със смелост. ...

Комик перфектен станах аз,
за да е весело сред нас.
Денем драмата в комедия превръщах,
но всяка нощ при нея аз се връщах.
В прегръдките ù страшни заспивах. ...

Той засвири с китарата си,
пред горящата камина и той
погледна я.
Тя не устоя на думите му,
хвърли се в прегръдките му, ...

Грехове, грехове, грехове,
натрупани, смъртни, фатални.
Във името Божие славно,
се вричахме смело, тотално.
Надигахме с мишци ...

Ден, след ден... нощ, след нощ, как изобщо е възможно години наред да не можеш да се примириш с невъзможната си любов? Фредерик Бегбеде казва, че любовта трае 3 г. - лъже! Моята вече трае 5-та поред. Да, сигурно е малко нелепа - започна, когато бях едва на 13 г. Но тежестта в корема, буцата в гърлот ...