Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.9K resultados
Денят, в който слънцето изгря от запад
🇧🇬
Морето сиво бе като стомана,
но ще речеш, че спящо е дете -
водата бе като чаршаф простряна
под нежното светлеещо небе.
На пясъка бе толкова студено ...
Здравей,
в това писмо ще се опитам да опиша какво чувствам към теб. И да кажа колко много те обичам. И колко значиш ти за мен. И колко си ми ценен.
Ще започна с това, че искрено съжалявам за всичко! Искам да знаеш, че абсолютно никога не съм се подиграла с теб. Не съм те и лъгала. Освен един път - к ...
Дай на душата си каквото поиска -
ще дойде време нищо да не ще!
Стените се смаляват и я стискат,
а дивото все повече зове.
Слабият ù глас набира сила - ...
Наблюдения и размисли
Тази снимка има обидно за обикновения българин съдържание - на нея е изобразена храна...
Предизборна обява: „Български политик търси интересни хора за обслужване на неговите интереси".
Опитно съм установил, че човек живее по-дълго, ако има с какво.
Всяка седмица алкохолиците у ...
- Добър ден. Идвам относно съпругата ми.
- Да? Подозирате я в изневяра?
- Не. Знам, че ми изневерява.
- Ясно. Значи трябва ви доказателствен материал.
- Напротив. Точно обратното. ...
„Натали, Натали...”, Жилбер Беко пееше фалшиво от часове, без да спира. Грамофонната плоча беше толкова надраскана, че гласът на този прекрасен певец звучеше вече почти неузнаваемо. А малката Натали се беше свлякла на пода и беше обгърнала кокалестите си колене с крехките си ръце. Гримът ù се беше р ...
За да му заверят билета, ловецът трябваше да се отчете с вреден дивеч – да е убил една лисица и да предаде 25 чифта крака от сиви врани или от свраки. Трябваше да предаде за унищожение отрязаните уши на лисицата
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...
Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като че ли беше ампутирал поетичната ù да ...
Знаеш ли как настъпват минутите,
когато те гледам през мисъл,
как прегазват ме веднага думите,
които винаги за теб съм писал...
Същите, които ако тук си, ...
Времето да си кажа „лека нощ”, мина преди часове. И тази вечер се наказвам с безсъние. И не е, че не ми се спи, но някак не мога да си легна и да се заровя в спокойствието на прекрасните ми чаршафи. Съзнанието ми е обременено. Някак си загнивам отвътре. Има хора, които преследват щастието. Аз пресле ...
Разбра ли, българино,
Венчал се се за двадесет и първия век и си длъжен да плащаш за преференциите на онова време, когато България не е имала ток и не е плащала преноси на високи и ниски напрежения, доставки на зелени енергии и затова сега е паднало на държавата и на ДЪРЖАВИТЕ да ти съберат всички т ...
Катастрофиралата линейка...
И капки кръв... И бели хризантеми
разхвърляни абсурдно по паважа...
Откъснати безсмислено, без време
и тъй жестоко, и зловещо даже!... ...
Глава пета
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...
Празно е. В стаята е празно. Стаята е празна. Няма я китарата, която стоеше в ъгъла. Цветето е преместено в един друг празен ъгъл, който вече е полупразен. Ти си отиде. Остави ме сама. Аз го пожелах.
Празно е. В сърцето ми е празно. Сърцето ми е празно. Той го грабна, омота го в мрежите на усмивката ...
Той значеше всичко... той беше това, което всички други не бяха... можеше ли да бъде по-идеален? Той... и моментът с него... Винаги, когато се сещах за него, нещо в мен изгаряше... Дали това беше истинската любов... или това беше перфектната игра на мозъка... обичах го... и не го обичах... Можех без ...
Любов моя, постоянно питаш и разпитваш.
Миличко, я кажи колко ме обичаш,
колко душата по мен ти гори,
дали те пече, сладко те боли.
Колко струва любовта твоя... ...